Изминава вече месец от началото на войната в Украйна. Никога в живота си не съм писал толкова много. Не съм очаквал да пиша за този конфликт и толкова дълго – още от 2014 година – вж. например ТУК. Надявам се това да са последните ми редове и войната да спре.
Иска ми се този един месец да е бил достатъчен, за да размислим, прогледнем и да изберем нов път занапред. Колко време още ще ни е необходимо, след като пред очите ни в Европа се лее кръв и ядреното куфарче е отворено с натиснат наполовина бутон?
Но колективният разум на планетата е замъглен от медийния шум и пропаганда*, от която нямаме спасение.
По-долу ще се опитам да обясня за последен път гледната си точка за войната между Русия и Украйна.
Всички знаем историята за цар Соломон, при когото се явили две жени, спорейки коя е истинската майка на малко бебенце. Те заедно родили, но едното дете починало скоро след това. Соломон ги слушал известно време как се карат (но не са му били нужни цели 30 дни) и накрая наредил на единия от войниците си да разсече бебето на две и да даде по половина на всяка майка. Истинската майка си проличала по това, че доброволно се отказала от бебето, за да не бъде то убито.
Може ли тази мъдра история да ни поучи и днес при войната, в която ще погине не един, а хиляди невинни?
От Русия се твърди (и то справедливо), че бойните действия не са от днес, а вече са изминали 8 години. Но руските управници, които са същите и несменяеми за този период от време, би трябвало да бъдат порицани и запитани, толкова ли не намериха средства за една миротворческа мисия и международен контингент, който да се разположи по границите на областите, за да се спрат кръвопролитията и обстрелите? Какво направиха последните 8 години за това да се привлекат неутрални лица в спора? Нима не разбираха, че едва след като страстите утихнат и раните престанат да кървят е възможно да се седне на масата на преговорите и да се урегулират споровете? Но Путин и свитата му подставиха рускоезичното население буквално в огъня, единствено, за да може Кремъл да докаже своята “правда”. Нима е обективно твърдението, че Русия, която днес се заканва сама на половината свят, е нямала лостове или сили да бъдат спрени престрелките и сраженията в Донбас?
Нека сега да погледнем и позицията на ръководството на Украйна към днешния ден по отношение на своите деца и синове на фронта, които паднаха или ще загинат в тази неравна битка с превъзхождащ ги враг.
Че противостоянието е неравностойно, се вижда дори от хиляди километри. Ето какво пише за него американският експерт Скот Ритър, който е бил главен инспектор по оръжията на ООН за Ирак от 1991 до 1998 г.:
“Скоростта на настъпление на руските войски е по-висока от скоростта на германските войски в операция Блицкриг през Втората световна война. Така че, ако някой каже „бавно“ – не, не е бавно, това вероятно е едно от най-бързите напредвания на войските в историята…
Руснаците започнаха операцията с предимство едно към три или едно към четири от украинска страна. Но въпреки това загубите за последната седмица показват 1 към 6 предимство на Москва…
За съжаление на руснаците, украинците са решили да се бият и се бият много достойно. Не мога да подценя смелостта и устойчивостта на украинските военни. Те се изправят срещу добре обучена и добре оборудвана руска армия, която има тактически и оперативни предимства. И украинците демонстрират достойни бойни стълкновения. Но губят безнадеждно. И мисля, че по-рано, дори по-скоро, отколкото късно, ще видим капитулацията им.”
Искам да попитам четящите тези редове – ако Вашите синове бяха украинци, то бихте ли ги изпратили на явна смърт в неравната битка с руската военна машина?
В любимия ми шахмат и въобще в спорта съм привърженик на борбата до край, до последната секунда. Но шахматните фигури, макар и бойци, не са живи хора. Дори и животните не се бият докрай. В историята е имало случаи, при които подобна саможертва е имала смисъл. Прекланям се пред подвига на гениалния Христо Ботев, тръгнал с четатата си на явно самоубийство и успял да накара Европа да погледне към България. Но тогава не е имало телевизия и интернет. Сега нещата са различни.
Целият разумен свят вижда какво се случва на украинска земя и, че украинците смело се жертват за родината си. Не е ли време да си спомним Цицерон, който е казал още преди много векове, че и най-несправедливият мир е за предпочитане пред най-справедливата война.
Останалият свят също може да положи усилия, за да спре кръвопролитието. В такива войни гине цветът на нацията и за това вече писах ТУК. Но и светът гледа лицемерно отстрани и сякаш оставя конфликтът да изпепели колкото се може повече страните в него.
Измъчват ме и някои други въпроси… Променили ли сме се от времето на Хитлер и Сталин? С какво поумняхме след грешките на световните лидери преди 80 години, които струваха над 80 милиона жертви и още повече разбити съдби? Нима това, което вижда един честен журналист като Соня Каникова, не е известно на разузнаванията и военните министри?
Ето за какво тя ги призова на страницата си във Фейсбук: “Западните анализатори, включително военните, да се вгледат в Гумильов и путиновите перцепции на православието и пасионарността, за да започнат да четат и предвиждат ходовете на Кремъл с по-голяма точност. Путиниадата има автохипнотичен култов характер и това я прави крайно опасна и смъртоносна. “
Крайно време е войната да бъде спряна! Време е да спрем да избираме психопати, за което съм писал ТУК.
Да разберем, че не трябва да гласуваме за некомпетентни и клоуни (вж. тук).
Време е да повярваме, че силата е в нас и ние сме в силата (вж. линк). И заедно да поискаме да вземем нещата в свои ръце, сами да решаваме въпросите за мира и войната.
Не зная съвременен народ, който желае войни и чужди земи, и би навлязъл в тях без пропагандата и изричните заповеди на собствениците си управници и/или деспоти.
Не напразно, само преди седмица, Алексей Навални завърши последната си реч в съда с думите** на Лев Николаевич Толстой:
Войната е продукт на деспотизма. Без деспотизъм не би могло да има война. Тези, които искат да няма война, трябва да се борят само с деспотизма.
Дано повече хора ги запомнят!
П. Стаматов
* През 2001 г. Морели, белгийски историк от италиански произход, формулира десет основни принципа на военната пропаганда:
1. Ние не искаме война, ние се защитаваме.
2. Само врагът е отговорен за започването на война.
3. Водачът на врага е истински дявол и истинско зло.
4. Ние защитаваме благородна кауза, а не лични интереси.
5. Врагът е жесток и умишлено извършва военни престъпления.
6. Врагът използва забранени оръжия.
7. Нашите загуби са малки, а загубите на противника са огромни.
8. Интелигенция и творческият елит подкрепят нашата кауза.
9. Нашата кауза е свята.
10. Който поставя под съмнение нашата пропаганда, помага на врага и е предател.
** На 4 юни 1904 г. Л. Н. Толстой е написал следното: „Война есть произведение деспотизма. Не будь деспотизма, не могло бы быть войны; могли бы быть драки, но не война. Деспотизм производит войну, и война поддерживает деспотизм. Те, которые хотят бороться с войной, должны бороться только с деспотизмом.“
.
Российский военный пощадил воюющего за ВСУ сына ценой жизни
Газета.Ru (2024)
Стало известно, что российский военнослужащий отказался атаковать экипаж своего сына, который воюет на стороне Вооруженных сил Украины, ценой своей жизни. Об этом сообщил боец ВСУ Александр, сын погибшего солдата. Об этом сообщает „Рамблер“.
Российскому танкисту пришлось встретиться в бою со собственным сыном, который воюет на стороне Украины на американской боевой машине пехоты (БМП) Bradley. Об этом рассказало издание Newsweek.
По данным издания, 19-летний молодой человек полжизни провел в России, но потом оказался на Украине. После начала боевых действий он отправился воевать в рядах ВСУ.
В одном из боев молодой боец на своей БМП вышел лоб в лоб на российский танк. Во время сражения российский военный понял, что сражается с сыном, поэтому перестал атаковать. После боя бойцу ВСУ позвонил незнакомый мужчина, который представился отцом.
«Он сказал: «Сынок, как только я узнал, что это ты, я перестал стрелять». Я подумал: «Ну и что?»» — рассказал военный.
Боец добавил, что после этого экипаж российского танка добили украинские дроны. В итоге танк его отца сгорел.
«Наши FPV его добивали <...>. Ну, такова была его судьба», — заключил командир Bradley.
Украинские СМИ добавили, что Александр остается командующим Bradley в районе Авдеевки.
Цар Соломон е бил и автор на източник на поетическо умение – книгата „Песен на песните“ и на сборник с философски размисли – „Книгата на Еклисиаст“.
В съвременна интерпретация правилата на Соломон, проверени от годините, изглеждат така:
Минавайки покрай просяците – изгубете се в тях.
Минавайки покрай млади хора – не се ядосвайте.
Минавайки покрай старите – поклонете се.
Седнете, докато минавате през гробищата.
Преминавахки паметта – помнете.
Докато подминавате майка си, изправете се.
Минавайки покрай роднини – помнете.
Предават ли ви знание – вземете го.
Минавайки покрай мързела – потреперете.
Минавайки на празен ход – създайте.
Докато минавате покрай падналите, помнете.
Минавайки покрай мъдрите – изчакайте.
Минавайки край глупавите – не слушай.
Преминавайки през щастието – радвайте се.
Минавайки покрай щедри – хапнете.
Преминавайки покрай изпитания на честта – пази я.
Минавайки покрай дълга – не се крийте.
Минавайки покрай думата – задръжте.
Преминавайки чувства – не се срамувайте.
Минавайки покрай жени – не ласкайте.
Минавайки през слава – не спираш.
Предавайки исъобщщавйки истината – не лъжете.
Минаване покрай грешници – надежда.
Минавайки през страст – си отивай.
Преминаване през кавга – не се карайте.
Преминавайки през ласкателство – мълчи.
Преминавайки съвестта – страхувайте се.
Минавайки покрай пиянство – не пийте.
Минавайки гняв – смирете се.
Преминавайки мъката – плачете.
Преминаване през болката – вземете сърдечност.
Минавайки покрай лъжи – не мълчете.
Когато минавате край крадец, не се промъквайте.
Минавайки покрай арогантния – кажи му.
Минавайки покрай сираците – помогнете.
Минавайки покрай властите – не вярвайте.
Преминавайки смъртта – не се страхувайте.
Преминаване през живота – живей.
Минавайки покрай Бог – отвори се.
,