Една каравана, сбухана между храстите, препъна порива ми по красотата на света.
– Там обитава мис Стоун – проследи облещването ми бай Тотьо, – собственичката на хотела. Туря си я в парка всяка Коледа. Било й мерак да спи в каравана, ама нямала време през годината. Два-три дена покрай Рождество се завира у драките. За икспириънс.
Хлъцнах. Караваната се разлюля с мощно хипопотамско подрусване. Главичка като карфичка се подаде между две унили завески и провеси бузи в учтивия утринен хлад:
– Тооут – властно се провикна тлъстият ми вчерашен кошмар, – уеър ис май баница-брекфаст?

Но хайде, земетресението в Перник бе природно бедствие… Ала катастрофата с водата в Перник не е природно бедствие, това е бедствие от управленска немощ, некомпетентност, безразличие и безотговорност.
В България управленската немощ, некомпетентност, безразличие и безотговорност ни излизат скъпо и прескъпо, те са една от най-големите заплахи за националната ни сигурност! Рано или късно (ако не са започнали вече) те ще започнат и да ни разболяват, разоряват, осакатяват и дори убиват.

На 9 декември 2019 г., в офиса на Генералното консулство на Р. България в Чикаго, генералният консул, г-н Иван Анчев, в присъствието на председателя на борда на директорите на Българско училище “Джон Атанасов” в Чикаго, г-н Радослав Ставрев, връчи почетен плакет и благодарствена грамота на господин Луис Нарваес, директор в направление “Стратегически проекти” в офиса за езиково и културно обучение в администрацията на държавните училища в Чикаго – Chicago Public Schools. Отличителните награди са от името на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), чийто съучредител и член е БУ “Джон Атанасов” в Чикаго.

Сега „византийката“ Нели Стефанова го послуша и осъвремени много думи в изданието на “Под игото”. На въпроса „Смятате ли го за грешка, г-жо Стефанова?”, тя отговори „В никакъв случай“. Навярно, като римският войник, не разбира призива на Архимед: „Noli turbare circulos meos!“ – и убива думите на Вазов. Така това, което инициира една “социалистическа” министърка на МОН, в съавторство с НПО, продължава да денационализира българската история и литература. Искат да премахнат значими творби и събития от училищните учебници – като „Майце си”, „Елегия”, „Борба” и „Моята молитва” на Христо Ботев, „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, „Къде си вярна, ти любов народна?” на Добри Чинтулов, „Хубава си, моя горо” на Любен Каравелов, „Даваш ли, даваш, балканджи Йово?” на Пенчо Славейков и „Прощално” на Никола Вапцаров.

Всеки път аз питам – ти как си?
Как са приятелите, децата и всички…
Знам, съдбата спъва ни крачките,
но с невидима струна окичва ни.

Аз съм вятъра –
безметежен, напорист и невидим.
В мен е разтворено времето…
Няма днес. Няма вчера.
И никакво утре.
Тук съм сега и завинаги.

Дайте да се погледнем в огледалото. В какво се превърнахме? Какво позволихме да стане с нас? Ние сме нация, която отучва хората да носят отговорност. Ние сме нация, която отучва хората да обичат. (…)
Работата е там, че накрая се оказва, че единственият традиционен институт, който тачи и утвърждава нашата руска държава, това е самодържието, което се опитва да разруши живота на всеки, поискал искрено да помогне на Родината си, и на всеки, който не се срамува да обича и да поема отговорност.
Резултатът е, че гражданите вече са научили, че инициативата е наказуема, че началството винаги е право, защото е началство, че щастието тук е възможно, но само за тях. И като научиха това, хората започнаха да изчезват.

На 8-ми декември, на сценичния декор, освен принцесата Палечка, децата видяха жабока Жоржи и жаба Жаборана, джентълмена Кърт, баба Мишка, добрата лястовичка и разбира се Принца. Те се смееха и ръкопляскаха, танцуваха и се радваха на куклите, светлинните ефекти и музиката. Но казаното беше за порасналите деца – техните майки, бащи или баби и дядовци. Защото казаното с детска прямота и искреност, с непримиримостта към лъжата и безсмислените ограничения на възрастните, се казват много истини – така, както само децата умеят – с духовна чистота и откровеност…

Плаче езикът на майка ми
от крехкия смях на внуците,
дошли от сиропиталището
на овдовялата история,
не вкусили топлия хляб
и неразбиращи приказките
и приспивните песни на баба.

Български образователен център “НОВ ЖИВОТ” – Чикаго кани всички деца на коледни тържества на 14 и 21 декември. Началните часове са съответно 12 pm и 1 pm. Ще има много песни, коледарчета, ангелчета, мъдреци, настроение, подаръци и кулинарни изненади. Повече информация – в приложения афиш.

– Наистина ли си магьосница?
– Не. Ала когато се моля, небето ме чува. Със сърцето си слуша молитвите ми. Виждаш ли онази голяма пулсираща звезда? Какво искаш да сторя за теб?
Това странно момиче говореше с небето по начин, различен от неговия, и висините долавяха повика на духа й, тъй както помагаха на неговия полет към звездите… Небето имаше свой особен, нечакан и чуден начин да отвърне на копнежа на човека… Смирен пред безкрая на тази неизследима нежност, Звездоброеца промълви смутено:
– Помоли се звездите, които открих, да слязат върху моята карта на точните си места. Не мога да си купя необходимото. Затова картите ми изглеждат неграмотни. Бих искал да позная това небе…

На 12 януари 2020 г., от 7:30 pm, в Elk Grove High School в Чикаго ще бъде представена пиесата на Емил Бонев “ЛЮБОВ В ЛУДНИЦАТА”. Режисьор е Емил Марков, в ролите – актьорите Ненчо Илиев и Албена Павлова.