Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

В сигнала се казва: “Г-н Пеевски и г-н Карадайъ, по силата на Закона, могат да депозират своите откази САМО пред съответната институция, за която са избрани, в случая Европейския парламент, в определен срок. За да го направят обаче, избраните за членове на Европейския парламент трябва да напуснат постовете си в националния парламент, поради несъвместимост.
Трайно установена европейска практика при провеждане на избори за Европейски парламент е избраните, които не желаят да заемат местата си в ЕП, трябва да подадат Заявление за отказ в установен срок пред Европейския парламент и чак след това ЦИК може да обяви имената на следващите в съответната листа, които да заемат техните места.”

25 май 2019 година. Ако някой ни беше казал, че ще преживеем това в сърцето на британската столица, сигурно нямаше да повярваме. Прекрачвайки прага на българския ресторант „Златни пясъци“ в Лондон, с колегите ми едва успяхме да сподавим вълнението си, защото предстоеше да видим нашите пораснали възпитаници за последен път като наши ученици. Носехме дипломите и книгите – подаръци за абитуриентите – съвсем, както някога – у дома. И съвсем, както тогава, пред нас застанаха децата, заради които работихме, тревожехме се, помагахме и съветвахме, закриляхме и напътствахме през всичките изминали дванадесет години.

Духът е вечният, изначален и безкраен пламък, душата е искрица от него. Духът е другото проявление на Създателя, който на иврит е в множествено число, но дали Господ е един или сбор от 12 висши създания, няма никакво значение. По-важното е, че ни е замислил с души, които са безсмъртни, и с тела, в които душата ни да е облечена, докато пребивава в гравитацията на земното привличане. В този план Божий всички сме безсмъртни, но в цивилизационното ни разбиране безсмъртен е само онзи, който остави на човечеството святи дела, продукт на духовността или на аналитичния му ум. И това е неосъзнатият стремеж на всеки, който е изкушен от изкуството, на всеки, който като Тесла или Айнщайн търси тайната на безсмъртието в науката, в откритията, в необятността на интелекта.

Е, оня ден Мерата умря. Както си му е редът, в България никой не знае как и защо. Всеки умува и хитрува. Кметът на Ябланица ли я бил продал на някакъв бизнесмен, циганинът Альо ли я разорал в пияно състояние за двайсет лева, някой неизвестен ли поръчал да се затрият и малкото останали в селото животни? Всеки гадае и създава митове и легенди. Аз се обадих на общината в Ябланица да ги запитам кой и защо е разорал добревешката Мера. Знаете ли – те не знаеха за случая. Попитаха (или пона така ми казаха) кмета на селото (което е квартал на Ябланица) и той им казал: „Това е някаква грешка. Няма такова нещо.“ Българско чудо. Хората го виждат с очите си, а кметът не вижда.

65 authors from fourteen countries and five continents present the colorful face of Bulgarian literature in this country and around the world. Their works, published on EuroChicago.com, are part of a collection entitled “Horo above Tyrol”, which was published thanks to the support of Bulgarian emigrants. After “The Colorful Rug”, “The Clock Tower” and “Reader on Demand”, the new collection includes the poems and stories of both renowned and little-known authors with various professions.

Миналата година председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев, при свое посещение в Бургас, изнесе данни за наличието у нас на 433 000 държавни служители, които контролират 405 000 работещи фирми.
Ако оставим настрана кукувиците и към тези 433 000 държавни служители прибавим и членове от техните семейства, данните от ЦИК си отиват на мястото. Тези (в повечето случаи партийно назначени) чиновници можем да считаме за твърдия електорат на ГЕРБ. По този начин партията винаги ще си гарантира победа – тя държи живота на тези хора и препитанието им в ръцете си. Това е идеално работеща стратегия. Дори без да броим фирмите.

По традиция поднасяме своя букет цветя пред паметника на Светите братя в двора на БКИ „Дом Витгенщайн“ и бързо се връщаме в залата, за да започнем навреме. Защото програмата ни е дълга и богата – започваме с химна „Върви, народе, възродени“, в изпълнение на момичетата от 9-ти клас, следват традиционните поздравления и вълнуващата раздяла с Випуск 2019 година. Малчуганите от детската ни градина „Мечо Пух“ и децата от предучилищната група „Моливко“ изпращат нашите дванайсетокласнички с букети цветя и бонбони, а аз им поднасям дипломите и с треперещ глас им пожелавам „На добър час!“.

Ако искате реална смяна на ситемата, то рецептата ми е да започнете с това видео. Добавете към видяното във видеото – тестове за политици, гражданско образование и изкуствен интелект. И разбира се е необходима щипка вяра, че е възможна победа над…

За софийската премиера на “Хоро над Тирол” дойдоха авторите Дарина Шнайдер от Бон, Германия, Елена Пеева-Никифоридис от Солун, Гърция, Рада Добриянова от Швеция, Генка Петрова от Добрич, Генадий Велчев от Разград, Георги Стойков от Нови хан, Емил Измирлиев, Златимир Коларов, Людмила Андровска, Петър Калинов и Слави Тодоров от София. Както и роднини или приятели на някои от авторите от различни точки на света, които не можеха да дойдат лично.

За мен събраните 2% на евроизборите е победа. Все пак две големи партии останаха зад нас. Считам резултата за голяма победа, тъй като водихме кампанията от ареста и дома ми. Това също така е добра възможност да се опитаме да станем по-силни на следващите избори през есента. С кандидатурата си на тези избори исках да покажа, че хората можем да участваме в управлението. Резултатите го показаха – щом толкова хора гласуваха за нас, значи ни подкрепят и вярват, че сме невинни. Стимулиращо е, че изпреварихме “Атака” и НФСБ”.
Оттук нататък ще продължим борбата. Ясно е, че гражданите искаме да участваме в управлението на страната…

Децата строени, в ръцете им – знамето на училището, портретът на нашия патрон – живия възрожденец, г-н Иван Станчов, на фона на ликовете на светите Солунски братя. В словото си изтъквам, че нашите букви, тяхното бъдеще и вечност зависи от всички нас. Родителите, които раждат българи, учителите, които възпитават българи, покровителите, които бранят буквите и езика ни, за да ги има днес и завинаги. Ние идваме от Департамента на хубавите хора, защото се научихме да защитаваме кауза. Ако правиш това, което обичаш – нито парите, нито славата имат значение. Обичта към труда те прави това, което си. И ние сме предани следовници, грижовници, крепители на България.