Д-р Иван Гаджев: Даваха ми $ 2 млн. за архива на емиграцията

В света има две Българии, едната е тука, а другата е от наши сънародници, които живеят извън страната. Тези две Българии са разделни, това е голямата ми болка.
Тези думи карат д-р Иван Гаджев видимо да се вълнува, когато започва темата за родната ни емиграция в Северна Америка.

Автор: Иван Димитров – Сагата

Пътят на родения през 1937 година в Неврокоп, а днес – град Гоце Делчев, ветеринарен лекар към страната на неограничените възможности и онази „друга България“ тръгва през браздата на строго охраняваната българо-гръцка граница при село Годешево. Облечен в гуменки и протрит работен панталон, той и за миг не се колебае да поеме към Новия свят. А може би не съм имал и друга възможност, защото беше въпрос на време бройката политически затворници в Белене да се увеличи с още един, разсъждава той днес, след 42 години прекарани в емиграция и американски паспорт в джоба.
Бащата е враг на народа и синът не можа да учи фармация
Мечтата на Иван Гаджев е да завърши химия, приет е фармация, но не му е разрешено да следва заради дадената „характеристика“. Управляващият тогава комунистически режим го определя като „неблагонадежден“. Причината в онези времена е лесноразбираема.

Баща му, обикновен учител, е убит с още 12 души на 5 октомври 1944 година без съд и присъда. Според марксистките идеолози е враг на народната власт. Съдбата му помага и бъдещият емигрант успява да влезе във Ветеринарния техникум в Стара Загора, а по-късно и да завърши Висшия ветеринарен институт. Разпределят го в новосъздадените ТКЗС-та из Гоцеделчевско.

Снима границата на софра за Гергьовден и бяга след месец
Репресивната машина на БКП, вездесъщата Държавна сигурност обаче се „грижи“ да знае всичко за него и нейните агенти пишат изчерпателни доноси с подробности за делата му. Младият доктор усеща, че примката се затяга и подготвя хитро бягството си.
На Гергьовден местните партийни лидери го поканили да хапне с тях агне. Мястото било на стотина метра от границата.

Библиотеката и архивата са посетени от Яне Янев, Лъчезар Тошев и Иван Колчагов. Идвали са и учени от БАН и Централния държавен архив.
Те поискали докторът да ги снима и това било добре дошло за него. Нащракал доста снимки на граничната бразда, добре проучил района и така на 3 юли 1968 година по брега на Места се озовал в Гърция. Приютяват го скромни хора в село Черешово, споменавано от Людмил Стоянов в романа му „Холера“. По петите на беглеца са изпратени спецовете майор Шишков и капитан Гергов, но техните усилия остават без резултат и те се връщат с празни ръце. След няколкомесечен престой в лагера за политически емигранти Лаврион на 22 декември неврокопчанинът стъпва на спасителния американски бряг и пристига в Детройт, щата Мичиган.
На работа като мияч на бутилки в „Кока-Кола“
Веднага започва работа с помощта на български свещеник, приятел на баща му във фабриката на „Кока-Кола“. Мие бутилки и товари камиони за сумата от 1 долар и 65 цента на ден. Труди се усилено 6 месеца, учи непрекъснато английски език и съвсем скоро успява да започне работа като помощник-ветеринар в една детройтска клиника за 60 долара седмично и безплатна квартира.
Първият българин с ветеринарна клиника в САЩ
След 5 години успява да положи изпити и да защити докторската си квалификация като ветеринар.

Купува лечебница от негов колега, който се пенсионира, и за 10 години успява да я изплати. В САЩ много обичат домашните любимци и професията му се оказва отличен избор.

„Аз бях първият българин, а може би и единственият до момента в САЩ с ветеринарна клиника. Работих честно и хората ме уважаваха. Сякаш имаше някаква сила, която ме водеше и помагаше през тези години. Така до 2002 година, когато реших да спра и станах американски пенсионер“ – смее се д-р Гаджев.
През 1973 г. съдбата го среща с красивата Флоранс Христова. Тя е родена в САЩ, но родителите са българи от село Сливово. Двамата се женят и през годините им се раждат 5 деца.

Всичките са кръстени с българските имена Катерина, Илия, Тодор, Христо и Мария. „През годините Флоранс напълно е подкрепяла всички мои начинания и винаги ми е помагала с каквото може. Без нейното съгласие и разбиране едва ли бих могъл на по-късен етап да създам Института по история на българската емиграция в Северна Америка. Няма американка, която да се съгласи да вложа стотици хиляди долари в този мой проект и постоянно да пътувам.“
Ражда се идеята за Институт на българската емиграция в Северна Америка
Идеята на д-р Иван Гаджев да създаде научен институт по история на българската емиграция в Северна Америка възниква у него през 1976 г. Две години преди това той започва да събира различни архивни материали, снимки, писма, алманаси, стари вестници, издавани от емигранти. Преди 60-70 години в. „Народен глас“ се е раздавал безплатно сред българите, но за да го набави в архивата си, колекционерът заплаща по 100 долара бройката!
След падането на комунистическия режим емигрантът от Гоце Делчев решава да премести цялата богата библиотека и всички събрани материали в родния си град. Със собствени средства около 500 000 долара изгражда луксозна триетажна сграда на централния булевард, където през 2001 година прехвърля всичко събрано от него.

Три огромни ТИР-а са необходими, за да поберат сбирката. Над сградата се веят американският и канадският флаг.
„Когато приключихме строежа, тогава синът ми се занимаваше с организационната дейност на института, беше поставено американското знаме. За мое голямо учудване от общината дойдоха да ми правят забележка и да ме карат да го махна. А сега сме страна-членка на НАТО, и всички държавни органи обясняват колко е важно това за нас“, учудва се за нравите на българските общинари д-р Гаджев. Той е горд, че всичко е изградено със собствени средства и не е взел нито стотинка държавна пара. Институтът респектира със своята мащабност. Архивът е събран в над 80 специални метални шкафа, книгите в библиотеката са над 30 хиляди, а снимките са в няколко дузини кашона.
Дисидентът Петър Семерджиев му гостува, когато ДС го преследва
Има много магнетофонни записи с изповедите на известни български емигранти, дисиденти и дейци на Македонската патриотична организация. Сам д-р Гаджев дълги години е неин секретар и има лична кореспонденция с почти митичния за македонците Ванче Михайлов.
В американския му дом са гостували много дисиденти и патриоти, но с Петър Семерджиев и съпругата му професор Ема Герон докторът завързва силно приятелство.

Петър Семерджиев пребивава при Иван Гаджев 5-6 пъти по няколко месеца. Доста често това става, когато ДС е по петите на българския дисидент и иска да го ликвидира. Има информация, че убийството на Семерджиев е било на дневен ред в българските разузнавателни служби преди това на Георги Марков. В знак на признателност Семерджиев завещава след смъртта си своя личен архив на Иван Гаджев. Той е убеден в неговата лоялност и знае, че никога личната му кореспонденция няма да бъде продадена. В момента в института се съхранява всичко написано от политическия коментатор на Би Би Си и „Свободна Европа“. Има и стотици метри магнетофонна лента записи с изповеди на Семерджиев. Те са използвани за издаване на книгата му “ Спомени“. В нея проф. Ема Герон изрично благодари на семейния приятел за помощта при написването на книгата.
Политзатворникът Илия Минев му завещава кожена чанта с личната си архива
Силно впечатлен от живота на Илия Минев, докторът го кани в дома си през 1992 година. Според него това е една изключителна личност, прекарал 33 години в арести и лагери като политзатворник. Бай Илия е с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се преди Нелсън Мандела. Узнава за него от бюлетина на радио „Свободна Европа“. В годините на демокрацията се свързва с него по телефона, разбира, че съпругата на Минев страда от глаукома и почти ослепява. Веднага взема решение те да дойдат в САЩ, за да се проведе лечение, а видният антикомунист да направи срещи и разговори с емигранти. Илия Минев контактува със сенатори, говори по радиото и изнася лекции в две детройтски гимназии. Всичко това с помощта на д-р Гаджев.
В знак на признателност бай Илия подарява личния си архив и кореспонденция, събрани в една кожена чанта на института. Кожената чанта и сега се намира на сигурно място, а документите са подредени от главния библиотекар Иван Марков, който с чувство на гордост показва ценната историческа документация. В лични разговори между Илия Минев и д-р Гаджев има записани над 100 часа магнетофонна лента разкази за живота на антикомуниста.
Нито един управляващ политик не посети института досега
Директорът на Института по история на българската емиграция се чуди защо досега нито един управляващ политик не е дошъл да се запознае с уникалната книжнина. Има лична кореспонденция с бившия премиер Симеон Сакскобургготски над 20 години, започната през 1968 година, но министър-председателят на България не го посещава в Гоце Делчев, когато идва на власт. Д-р Гаджев е подготвил писмо до Бойко Борисов, Симеон Дянков и Николай Младенов. В него той изказва мненията и настроенията на българската емиграция в САЩ. Надява се поне сегашният премиер Борисов да се заинтересува от библиотеката. Нашите сънародници отвъд океана се питат защо е необходимо управляващи политици да летят до Америка, за да се срещат с емигранти, когато могат да отидат до Гоце Делчев и видят цялата история на българите в Страната на неограничените възможности.
Откакто е създадена институцията, дори и кметът на Гоце Делчев, който кара трети мандат, даже от любопитство не е прекрачил прага ми, с горчивина споделя Иван Гаджев.
Соломон Паси под­минава сградата
„Соломон Паси, когато беше външен министър на България, дойде да връчва дипломи на зрелостници. Пътят му минаваше пред сградата на института. Ние с главния библиотекар звъняхме до неговата канцелария и оттам с писмо потвърдиха за визита в архивата, но си остана само писмото, ни министър, ни чудо“, разказва д-р Гаджев.
„Преди няколко години дойде младо момиче, представи се за дъщерята на покойния БСП-лидер Николай Добрев. Казва, че работи за президента Георги Първанов и пита с какво може да помогне. Ние искахме да намери само издатели за около 40 биографии на български емигранти, които аз собственоръчно съм записал. Дамата каза, че това не е проблем, издателите сами се натискали. Толкоз! Повече ни вест ни кост!“
Как дисидентът Петър Семерджиев стана в Детройт бай Георги от Гоце Делчев

ПРИ мен са идвали всички дипломати на комунистическа България.
Стоян Жулев даже е плувал в басейна на къщата ми, но те разбраха, че съм родолюбец, патриот и неподкупен. Бяха изпратили и доклад до ЦК на БКП с такава информация. Е имаше и напрегнати моменти. Когато ДС търсеше да ликвидира Петър Семерджиев, той беше при мен. Един ден ми звъни Христо Тепавичаров, беше на работа в ООН и лоялен на комунистическата партия. Искал да се видим. Беше опасно да не влязат в следите на Петър. Тогава ние със Семерджиев решихме, ако се засечем някъде из къщата, аз ще го представя като бай Георги от Гоце Делчев. Така и стана. По едно време Семерджиев беше излязъл от кабинета на долния етаж и се засякоха с Тепавичаров, тогава аз го представих като бай Георги, мой гост от родния ми град. Бяха интересни времена. Но тогава, за да те посети български дипломат, се питаше и ФБР.

Наши в чужбина работят безплатно за родината си

ВИНАГИ се учудвам как българите и българските политици все искат заплащане, когато работят за родината си. Ние, емигрантите в Америка, сме работили безплатно – лично аз цели 42 години. В дните, когато почивах, вземах самолета, плащах си билета и отивах да изнасям беседи и речи, където трябва. Българските учители в Америка събота и неделя изнасят лекции и уроци и не вземат пари за тази своя дейност. Искам един ден да видя наш управник, който дарява цялата си заплата за социално дело и да взема 1 лев месечно. Както Джон Кенеди работи за заплата от 1 долар като президент на САЩ. Политиците в страната ни като че ли се страхуват от емигрантите, да не им вземат местата в парламента. На практика българи не искат българи. Но май политиката не е за честните хора в някои райони на света.

Източник: www.168chasa.

Четете още:

Д-р Ив.Гаджев: АРОГАНТНОСТТА НА БИВШАТА АГЕНТУРА НА ДС

Д-р Ив.Гаджев: ТРЯБВА ЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ МИНИСТЕРСТВО?

БЪЛГАРСКИЯТ ЕМИГРАНТ Е ВАЖЕН ЗА ДЪРЖАВАТА СИ – интервю с д-р Иван Гаджев