Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Може ли едно място в „сръбския свят”?

2021.07.24 Няма коментари
Spread the love

Снимка: Faktor.bg

Бившият министър на отбраната и настоящ вътрешен министър на Сърбия, Александър Вулин, обикновено говори това, което президентът Вучич някак си не бива да го каже пред света, заради високата си държавническа длъжност.

Въпреки че и самият той не е много обран в изказите си.

В едно скорошно публично изказване Вулин поясни, а сръбските медии гласно го подеха, че актуализираната напоследък цел за обединяване на „сръбския свят” всъщност означава обединяване на сръбското „политическо и държавно пространство”, и което щяло да стане „абсолютно мирно, без да гръмне един куршум”!?

„Бавно, пък нека да продължи, колкото трябва. Защо смятате, че положението на Балканите е непроменимо?” – попита той, и продължи: „Сърбите живяха заедно в Османското царство, известно време бяха заедно в Австро-Унгария, няколко години бяха заедно в Третия райх, считам, че сега сърбите трябва да живеят в своите си граници”.

Това е то. В своите си граници. Не в границите на Европейския съюз.

И така, зад „сръбският свят” наднича мисълта на сръбският фашист Милан Недич за „ВсеСърбия” и всъщност е само второ име за проекта „Велика Сърбия” – един исторически кошмар, от който Сърбия, нейните съседи, Европа и светът вече два века не могат да мигнат.

След едно десетилетие загубени четири войни срещу „братските югославски народи и народности”, великосръбският националистически феникс отново възкръсва от пепелта и, сега вече с помощта на Русия и Китай, се кани за пореден път да бие бойните барабани на Балканите с намерение, този път завинаги, да постигне заветната цел за „обединението на всички сръбски земи”.

Не знам дали и как ще стане всичко това, но виждам, че днешните сръбски управляващи и опозиция имат консенсус по тоя въпрос и чакат удобно стечение на международните обстоятелства окончателно „да решат сръбския национален въпрос”.

Ако се повтори репризата на кървавите събития от 90-те години на миналия век, това ще тежи върху съвестта на Европа и САЩ, които просто не си довършиха започната работа за трайно омиротворяване на Балканите, и само след две десетилетия сръбският национализъм не само отново дава старите заявки, застрашавайки мира и сигурността на Балканите, но и самите устои на Европейския съюз.

Причината за това е, че Сърбия загуби войната, но не бе военно поразена и не бе осъдена като подстрекател и воюваща страна, не плати за тежките материални разорения, за военните престъпления и не обезщети жертвите. Формално, Сърбия и не беше воюваща страна в Босна и Хърватска, въпреки че пред очите на целия свят тя командваше, изпращаше и финансираше паравоенните формации, които изправиха човечеството на нокти, заради ужасяващите военни престъпления.

Сръбското общество и особено политиците не осъзнаха греховете си и не изживяха катарзис. Нямаше нито лустрация, нито денацификация. Милошевич бе низвергнат и оплют, защото бе загубил войните, а не защото ги беше започнал. Върху тази почва отново избуяха старите националистически плевели.

Милошевич беше арестуван и предаден на Трибунала в Хага, но по настояване на Сръбската православна църква бе въведено вероучение в училищата.

Четническото движение на Дража Михаилович със закон бе реабилитирано и заедначено с партизанското движение на Тито, въпреки че Тито е осъдил и разстрелял Дража!? Убийците и жертвите бяха приравнени, а техните снимки бяха сложени една до друга в учебниците. Единственият проевропейски премиер на Сърбия, Зоран Джинджич, бе убит посред бял ден на прага на сградата на правителството, а наследниците на неговата Демократична партия подписаха декларация за помирение и буквално въведоха Социалистическата партия на Милошевич в парламента. Трибуналът в Хага освободи идеолога на войните и военнопрестъпника Воислав Шешел и той се завърна на бял кон в сръбския парламент. Сега не слиза от екраните на сръбските национални телевизии, откъдето вдъхновява новото поколение войници за Велика Сърбия.

Изкуството на пропагандата и лъжата е издигнато на пиедестала на обществена норма. В един момент на откровение, „бащата на сръбската нация”, писател, член на Сръбската академия на науките, бивш президент на Югославия, Добрица Чосич пише: „Да, ние лъжем себе си, лъжем за утеха на другите, ние лъжем за милост, за да се преборим със страха, за да се насърчаваме и да се скрием от чуждото нещастие. Ние лъжем за любов и хуманизъм. Ние лъжем в името на свободата. Лъжата е черта на нашия патриотизъм и доказателство за вродена остроумност. Лъжата е творческо въображение, находчивост”.

И сегашната сръбска власт също почива върху лъжата.

Върху подметнати чували с фалшиви избирателни бюлетини, една фалшива гладна стачка и фалшиви снимки на „изтощения” от стачката радикален експрезидент Томислав Николич в болничен креват.

Вече стъпили във властта, радикалите лъжеха света, че ще признаят Косово, но вътре печелеха изборите с лъжата, че никога, никога няма да го направят. Че са първи по инвестиции и икономически ръст на Балканите, в Европа, в света, че им предстои светло бъдеще там, някога си, че ще направят „мини Шенген”, че с помощта на Русия, Китай и там някакви си микроскопични държавички, които трудно се намират на картата, ще „разпризнаят” Косово и ще си го върнат обратно, сега вече очистено от „шиптъри”, и по равното Косовско поле след осем века отново ще препускат конете на митичният „цар” Лазар и Милош Обилич, възпети в песните на слепия гусларин Филип Вишнич и записани от самоукия сръбски просветител Вук Караджич!?

А истината е много по-прозаична. В края на март тази година външния дълг на Сърбия достигна 28.1 милиарда евро или 55,7% от брутния вътрешнен продукт. Младите сръбски граждани, които успеят да се измъкнат от пропагандната тиня на манипулациите и лъжите, излитат в чужбина с намерение да не се върнат никога вече.

Пиша всичко това, за да припомня на българските държавни мъже, когато на поредната българо-сръбска среща стане въпрос за оцеляването и бъдещето на българското национално малцинство в Западните български покрайнини, и сръбските домакини ги посрещнат с поредните порции обещания за превеждане на сръбските учебници на български език, за възстановяване на женските фамилни имена, за спазването на правата на българското малцинство, за опазване на българското културно и историческо наследство, за връщане на историческото име „Цариброд”, за свободни медии на майчин български език, за инвестиции в инфраструктрата и откриване на нови работни места, за опазване на околната среда и водите – че всичко това е просто една изтъркана от дългогодишна употреба, протоколарна лъжа и нищо повече!

А истината? Ако изобщо някой има нужда от нея, тя може да се събере в две изречения.

На територията на Босилеградска община тази есен ще тръгнат общо 43 първолачета – 27 в града и 13 в околните 36 села. В първи курс в Босилеградската гимназия ще тръгнат общо 27 ученици.

Дълбоко се съмнявам, че в „сръбския свят” на сръбския вътрешен министър Александар Вулин ще се намери място за тия 43 българчета, защото той, „сръбският свят”, по дефиниция, е предназначен само за сърби.

 

Иван Николов  

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.