Илюстрация: Макс Ернст, „Варварите“
.
Цивилизации, варвари и зло „в името на доброто“
Човек никога не върши зло. Това е невъзможно на хардуерно ниво. Ние сме настроени от природата да се стремим към доброто. Топлината, светлината, храната, размножаването са добро, защото природата така ни е конструирала. От злото – сиреч студа, тъмнината, глада и самотата бягаме. Всяка наша житейска постъпка е подчинена на стремежа към доброто и избягване на злото.
Когато убиецът пронизва с ножа жертвата си, той го прави в името на доброто. Когато десет милиона човека загиват от изкуствено създаден вирус, това също е в името на доброто. Та нима милионите европейци биха се съгласили да стрелят по руснаци, защото това е единственият начин да запазят политическата си система? Разбира се, че не. Всички ние мразим политическите си системи, в които и благодарение на които живеем. Политиците и най-вече лидерите в сянка знаят това. Те знаят, че ги мразим, тъй като те имат власт над нас и я използват.
Тяхното виждане на доброто е следното: „Тези идиоти не знаят какво е добро за тях. Те мислят, че ние сме лоши, но те не са живели в хаос и анархия. Ако не сме ние, то е гражданска война и разпад на цивилизацията, или, както един застаряващ европейски политик я нарече – „райска градина“.“ Да, за тях, те са градинарите на Райската градина. Те са Бог, а ние сме неразумни човеци, които искат да вкусят от Дървото на познанието.
Аз съм един от тези човеци. Цял живот се опитвам да ръфна от тази ябълка на познанието и когато най-сетне взех да успявам, открих, че тя е страшно горчива. Русия не иска гражданска война, Америка не иска гражданска война, Китай не иска гражданска война, Европа не иска гражданска война. Няма значение какво е искала Украйна. Тя е в гражданска война. Тя гласува против гражданската война и хората, които ù обещаха да не вкарват страната в този ад, направиха всичко възможно да подпалят покривите над главите на избирателите си. И те са го правили за добро. Да, и за тяхно лично добро също, но и за всеобщото благо. Не и за благото на украинците, обаче. Украинците са необходима жертва. С тяхната кръв ще се полее Райската градина и хората там ще живеят все така добре и охолно, и при тях няма да има гражданска война.
Едно време Съветският съюз разглеждаше социалистическите страни на Европа като свой пояс на безопасност. Днес този пояс е на тумбака на Европейския съюз. Ще се свършат жертвените агънца в Украйна. Нищо. Ще поливаме градината с полска кръв, с румънска кръв, с българска кръв. Ако сте истински европеец, нито една жертва не би била прекалено голяма, за да се запази Райската градина.
Има такива европейци и в България, както ги има и в Украйна. А другите? „Т’ва е мат’риала“ – изръмжа един праевропеец преди време и беше много прав, но не биваше да го казва. Той именно затова е и праевропеец. Не е достатъчно цивилизован. Все още, по стар варварвски обичай, казва това, което мисли. Нито един цивилизован човек не го прави. Цивилизованият човек не казва това, което мисли; не прави това, което казва – и, в края на крайщата, не мисли това, което мисли.
Не ме разбирайте грешно. Аз не съм против цивилизацията, нито пък против всякакви „райски градини“. Аз съм варварин от старо време. Като децата съм. Казвам, каквото мисля, и се старая да правя, каквото казвам. Късно ми е да се цивилизовам. Разбирам, че цивилизацията е по-добре от хаос. Иска ми се човечеството да върви сплотено към слънцето на цивилизацията и да остави в мрачното си минало варварските си навици. Но варваринът в мен не мирясва. След топло лято идва дъждовна есен, а след нея – студена зима. „Това е закон на всемира – казва варваринът. – Но след студената зима идва ведра пролет и приближава топло и ласкаво лято“ – казва ми той. И това също е закон на всемира. И ако първият може понякога да го забравиш, вторият задължително го запомни.
И друго ми нашепва той. Безброй цивилизации е имало и още повече ще има. Те са като сезоните. Идват, отиват си и после идват пак. Ние, варварите, обаче сме като слънцето. Винаги ни има. Знаете ли защо? Ами ние сме фонът, на който разцъвтяват цивилизациите. Ако ни нямаше нас, как една цивилизация щеше да разбере, че е цивилизация? Без нашите тръни, как ще познаят хората, че са в райската градина?
Хубаво е да си варварин и да наблюдаваш цивилизациите отстрани. Те са като живи същества. Като хора са. Руската например е маниакално депресивен човек. Веднъж на сто години се самоубива, само за да въскръсне като фенискс от пепелта. Чудото на възкресението е най-изразено в руската цивилизация. Англо-саксонската е обцесивно-компулсивен индивид, целеустремен, прагматичен и трудолюбив – и в това той е като рождеството. Раждането на Божия син, раждането на новото слънце. Затова и Америка няма минало и бъдеще. Тя има само настояще. В този момент на рождество живее тя. След нея и потоп. Преди нея – нищо. Нарцисистичен човек е англо-саксонската цивилизация. Китай е като човек с аутизъм. Мозъкът му работи по странен, само на него понятен начин. Той е страшно трудолюбив и прецизен и довежда всичко до съвършенство – неговото съвършенство. Той не забелязва света около него. Той е в центъра на своята си вселена.
Българската цивилизация. Да, има и такава. Ние сме малка страна, но народ с цивилизационен потенциал. Може да не сме на десет хиляди години, а само на осем хиляди, но сме видели много. Много повече от Китай, Русия и Англия взети заедно. Ние не пътуваме по света, защото светът се извъртя пред очите ни в България. Българската цивилизация е варварин-философ. Той седи на едно място, пуши си лулата, пийва си от ракията и гледа редицата минаващи пред него цивилизации. Някои просто си вървят по пътя. Други се опитват да го поробят, унищожат, променат, възпитат. Тези от нас, които се прехласват по една или друга цивилизация, за него са космите, които изпадат от брадата му, и мъртвите клетки, които отхвърля кожата му. Той е спокоен и непоклатим като Балкана. Не го интересува комунизма, не живее за другите, но и англо-саксонски нарцисист не е. Грижи се за жената, децата, родата. Подсмихва се на аутизма на азиатските тигри. Той знае. Всичко ще отмине. Всичко ще се промени. Той е поставил себе си в центъра на световната въртележка. Нека другите се въртят на нея, а той ще погледа. В крайна сметка, всички се стремят само към едно. Чаша хубаво руйно вино, пукащ огън в огнището, чудесна есенна гледка и вълшебна приказка за самодиви, лами, юнаци и хубавици за лека нощ.
.
Виктор Хинов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
