Home » Авторски страници

Синдром на високите макове или къде отиваш, Калине?

2017.12.01 Няма коментари
Spread the love

ЛИПСАТА НА УВАЖЕНИЕ КЪМ УСПЯВАЩИТЕ ХОРА ВОДИ ДО РАЗПАД НА ОБЩЕСТВОТО

Калин Терзийски. Снимка: Фейсбук

Описано е в книгата “Ab urbe condita” (“История на града от неговото създаване”) от Titus Livius (Тит Ливий). Луций Тарквиний – последният римски цар (до 510 пр. Хр.) – бил много жесток тиранин. Синът му изпратил пратеник да пита какво да прави с най-умните хора в града. Бащата го завел в градината и с коса отрязал главите на най-високите макове. Върнал се пратеникът и разказал метафората на баща му. Синът я последвал и обезглавил най-умните хора в града.

От тази древноримска история идва наименованието „синдром на високите макове“ (tall poppy syndrome).

Всичко това се случва много преди декември 1881 г., когато Константин Иречек изрича: „За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората, да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.“

Спомнете си 13 май 2010 г. в София, когато, качил се на футболния Олимп – “Манчестър Юнайтед” – Димитър Бербатов бе принуден да се оправдава пред арогантни журналисти, че е постигнал успехите си с много талант и много труд, с уважение към треньори и публика.

“Защо е целият негативизъм? Вие сте ми сънародници бе, хора. Аз, като си тръгна, щастливи ли ще ви направя?” – попита тогава Бербатов. Артикулирани ясно, кратко и с дискретна тъга, в тези въпроси са закодирани едни от най-тревожните синдроми на българската народопатология.

Ето още примери:

КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ за ГРИГОР ДИМИТРОВ:

„Господстващите кръгове се опитват да елементаризират и деградират масите от хора, за да им станат удобни. Масите от хора са длъжни не да се псуват и да мразят писателите си и да възвеличават едно клето момче, което просто играе добре тенис, игра с топка, и печели. Играе добре, но е просто спорт. Лувърът ли е по-важен за цивилизацията или стадион „Маракана“?” – попита Калин Терзийски.

Моя милост за КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ:

Срамувам се от това момче, и то лекар, което (1) пише хубави разкази (все още значими, предимно на национално ниво), (2) не може да пие като мъж, (3) говори ante publico за сексуалната си сила и (4) оплаква се, че не печели милиони като елитните български спортисти – Григор Димитров, Кубрат Пулев и футболистите.

Спечелете Нобеловата награда за литература и някой лъчезарен 10 декември шведският крал ще Ви даде премия от един милион и сто хиляди щатски долара. Уверен съм, че Григор Димитров, Кубрат Пулев и Димитър Бербатов първи ще Ви поздравят за престижната награда.

А сега Ви напомням, че липсата на възхищение и изобилието на омраза са изяви на психозащитна реакция, която Зигмунд Фройд преди повече от сто години нарече „изместване” (Verschiebung). А + ВХ → АХ + В: хора (B), които не могат да се самореализират, си изкарват натрупаната агресия (X) върху набелязаната от тях изкупителна жертва (A).

Quo vadis, Kaline?

Вместо да сте role model за укротяване на конфликти и постигането на разбирателство, и Вие се включихте във „войната на всички против всички“ (bellum omnium contra omnes) – участвате в разпада на българското общество.

 

Д-р Георги Чалдъков

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.