Home » Избрано, политика

Театърът с демокрацията

2015.07.30 Един коментар

Как и защо бяха шкартирани два от трите въпроса в референдума за изборните правила? Вижте как Борисов само с едно телефонно обаждане “респектира” созополския кмет и не питайте повече как се случват нещата в България.

.

Полина Паунова, DW

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Две събития, на пръв поглед без връзка помежду си, белязаха началото на новата политическа седмица. Едното, разбира се, свеждането на референдума, иницииран от президента, до един въпрос – този за електронното гласуване. А второто – телефонен разговор между премиера Борисов и кмета на Созопол Панайот Рейзи, в който премиерът успя да убеди градоначалника да премахне незаконна ограда, която лично той бе поставил на стария крайбрежен път към Приморско.

Със сигурност някой би се запитал какво свързва общението на созополския кмет и премиера с решението на Народното събрание да редуцира питанията за избирателната система, които Плевнелиев предложи за национално допитване. Отговорът е очевиден – бутафорната демокрация в България.

Демокрация, в която театралността изпълва съдържанието на тази дума. Демокрация, която предполага не волята на суверена, а някакви други, не съвсем ясни обстоятелства да определят случващото се на терена. Демокрация, в която един телефонен разговор гарантира спазването на законите, а не институциите, които трябва да следят процесите да се случват по нормативните правила.

За “телефона с копчета”

И ако ползваме „чуването“ на Бойко Борисов и Панайот Рейзи като илюстрация за това как се случват нещата в България, много лесно ще разберем какво спъна две трети от референдума за изборните правила и защо.

След като в понеделник и вторник се оказа, че в държавата няма сила, която да принуди един кмет да се придържа към законите, а именно – да не прегражда функциониращ път, не бунтовете на гражданите, а само силовият подход може да накара градоначалника да спазва привидно приличие. И доколкото олицетворението на въпросния подход е само и единствено Борисов, е напълно ясно как два от трите въпроса за референдум бяха шкартирани. Странните зигзагообразни ходове на парламента не са загадка само тогава, когато помним откровението на Борисов, че за управлението на държавата се изисква единствено „телефон с копчета“.

Тук е моментът да се отбележи, че увличането на електоратите на ГЕРБ и РБ в допитването за избирателната система бе поредния предизборен трик. Поне към момента на събиране на подписи – още в мандата на предходното правителство. След като тогава Народното събрание отхвърли инициативата, се очакваше президентът отново да я подеме, но вече при новото мнозинство. От друга страна, година преди следващите президентски избори и когато Борисов дава толкова различни сигнали за възможния кандидат на ГЕРБ за поста на държавния глава, някак е разбираемо, че Росен Плевнелиев търси чисто политическа популистка опора в стил „нека питаме хората“.

Пируетите на ГЕРБ и съдбата на референдума

Проблемите с допитването започнаха още с внесените от ГЕРБ изменения в закона, целящи свалянето на прага за неговата валидност до стряскащи низини. След това мнозинството тихомълком се отказа от подобна промяна и остави нещата в другата крайност – непостижима бариера. Защо и как се случиха тези полюсно противоположни маневри не бе обяснено официално. Но напълно обосновано можем да предположим, че отговорът се крие някъде в преговорите за конституционните промени. Още повече, че промяната в настроението на партията-мандатоносител се случи точно в деня на най-наситените разговори за съдебната реформа.

Аналогична бе ситуацията с отпадането на два от трите въпроса на допитването. След като Правната комисия реши, че те не могат да се разделят, а трябва да се разглеждат в цялост, във вторник същите хора вече бяха убедени в обратното – че това е съвсем допустимо. Така не бе приета нито една от редакциите на въпросите за мажоритарно и задължително гласуване.

РБ предложи към питането за мажоритарното гласуване да се добави, че то ще се реализира чрез разширяване на преференциалния вот. ГЕРБ отказа да подкрепи идеята. От своя страна десните не подкрепиха питане по принцип за „част мажоритарни депутати“, бяха подкрепени от БСП, ДПС, ПФ и БДЦ и то отпадна. Без подкрепа остана и въпросът за задължителното гласуване. Този път за провала допринесе ГЕРБ, след като, по неясна причина, над 20 негови депутати не участваха във вота.

Има ли кворум, няма ли? Снимка: БГНЕС

Има ли кворум, няма ли? Снимка: БГНЕС

Използваният подход за унищожаване на референдума бе старата парламентарна технология на взаимно блокиращите се плаващи мнозинства -партиите така изчисляват наличните си представители в пленарна зала, че да изглежда, че те са направили всичко по силите си и да хвърлят вината на другите (партньори или опозиция).

„Инструментът на властта“

Можем сами да се досетим и кой е диригентът – онзи „инструмент на властта“ (по Ахмед Доган), който не просто разпределя порциите, а сваля огради с едно телефонно позвъняване.

С този си ход, на практика, ГЕРБ тотално дискредитира Плевнелиев и подготви обществената почва за съвсем различна партийна номинация за президентските избори догодина. Едновременно с това настоящият парламент (по модел на предходния му състав) еднозначно показа, че демокрацията започва и приключва с телефонно обаждане. Без значение дали то е до кмет или до парламентарна група.

Ако обаче търсим ползата от вредата – има една безспорна: в допитването остана единственият смислен въпрос – този за електронния вот. Останалите два – за задължително и мажоритарно гласуване, според различни социологически изследвания, събираха най-голям интерес от средния избирател. А подготовката му по изборни въпроси е дълбоко съмнителна. Напротив – българинът досега е доказал, че не гласува рационално, а емоционално и стихийно. Именно тази отличителна черта на суверена криеше опасността, с претенцията за мажоритарност, той да реши „по задължение“ да напълни Народното събрание с партийни кандидати.

dps002

Снимка ФБ: Petar Gagov’s photo

.

One Comment »

  • zzz said:

    Цитат от клуб Z: “Изпаряването на двадесетина депутати от ГЕРБ между двете гласувания на въпроса бе решаващо. При първото гласуване на текста за задължителния вот 80-гербери го подкрепиха, което му осигури приемане с общо 98 гласа. Филип Попов от БСП обаче поиска прегласуване и изведнъж, за по-малко от минута, хората на Бойко Борисов станаха 55. Така текстът отпадна. ” Забележете как си подават топката – Филип Попов от БСП, подава с къс пас на Цецка, за прегласуване. В този момент двадесетима от герб,падат на терена и ги изнасят с носилки,след което идва новото гласуване и ГОООООЛ! Мафията отново е номер 1…

    24 депутати от ГЕРБ обърнаха с фиктивното си отсъствие гласуването на собствения си референдум. Във вторник парламентът, с активната подкрепа на най-голямата партия, буквално осакати инициираното от издигнатия от нея президент Росен Плевнелиев допитване до народа. ГЕРБ помага и при събирането на подписите, за да стане референдумът задължителен.

    От трите въпроса “Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”, “Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?” и “Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?” остана само последният.

    Съвсем видимо герберите бламираха въпроса за задължителното допитване. При първото му гласуване 65 от тях гласуваха със “за”, но при поисканото прегласуване, няма и минута по-късно, рязко се стопиха до 55. Т.е. 10 депутати просто се изпариха и така въпрос номер две не мина.

    Ето кои са те:

    Анна Александрова, Валентин Николов, Валентин Радев, Джема Грозданова, Дончо Баксанов, Кирил Калфин, Корнелия Маринова, Милена Дамянова, Нели Петрова и Снежана Дукова.

    При първото гласуване на този въпрос със “за” гласуваха общо 98 депутати. Против бяха 58, а 25 се въздържаха. Така текстът бе приет, тъй като тези 98 “за” са повече от 83 (сборът на тези, които са “против” и “въздържал се”). От тези 98 “за”, 65 бяха от ГЕРБ.

    При прегласуването обаче се оказа, че “за” са общо 80 народни избраници, против бяха 59, а 25 се въздържаха. 55 от тези “за” бяха депутати от ГЕРБ. Но липсата на 10-те от първото гласуване очерта резултат 80 “за” срещу 84 “против” и “въздържал се” и така въпросът не мина.

    Други 14 депутати на ГЕРБ пък са гласували по останалите въпроси за референдума, но по точно този са се изпарили. Ето ги и тях:

    Теодора Георгиева, Стефан Дедев, Руслан Тошев, Ралица Ангелова, Петя Аврамова, Любомир Христов, Кирил Котев, Ирена Коцева, Евгени Стоев, Димитър Танев, Галя Захариева, Даниела Савеклиева, Владислав Николов, Александър Ненков.

    Съдейки по обясненията на шефа на правната комисия в НС Данаил Кирилов (ГЕРБ) и на съпартийката му Десислава Атанасова, пултовете за гласуване на поне първите 10 народни избраници от ГЕРБ са се развалили точно в момента на ключовото гласуване.

    А на другите?

    Реформаторите пък открито гласуваха против два от въпросите на президента – срещу задължителното гласуване и срещу мажоритарния елемент, с мотива, че подкрепят своите предложения за засилване на преференцията.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.