Димитри Иванов

“Не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците …Ти, когато даряваш, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната; дарявай скришом и твоят Отец; който всичко вижда; ще ти въздаде наяве” (Евангелие от Матея).

Фарисеи от всички страни, обединявайте се под Ice Bucket Challenge! Не слушайте Писанието! Вместо да дадете скришом пари, поливайте се с кофа студена вода, за да се пришиете към световната имитация на благотворителност. Тя ви е безплатен пиар. И Стивън Хокин щеше да се полее, щото си няма пиар, ама не може човекът. Позирайте пред камерите как се поливате с кофа студена вода, че да ви видят людете. Ако като Кристалина Георгиева дадете лични пари за пострадали от наводнение, похвалете се, мало и голямо да чуе, иначе що да давате.

ПОКАЗНО ГАРНИЗОННО. Слушай заповед по гарнизона! Господа генерали без армия, господа офицери. Лейдиз-енд-джентълмен. Строй се! Ми-иии-иии-иии-рно! Преброй се по двама! – Фръст. – Секънд. – Фръст. – Секънд. – Фръст …. – Отлично сте натовизирани в бойната и строевата подготовка. Да чуя първия. Рапортувай на старши лейтенант! – Слушам гус’дин страшни лейтенант Иванов. – Ше слушаш я, къде ш’ходиш. Ще казваш фърст, не фръст и старши, не страшни лейтенант. Но т’ва няма значение. Глави на лево и на десно. Слушай заповед по гарнизона! Няма да носите часовник или гривна с диаманти, няма да се напивате с водка, ще се напивате с бърбън. Наказателни санкции срещу Русия, прилагаме ей. Ясно ли е? Свободно. Започваме занятието. Първо уборка на плаца. Clean up the mess! Повече, повече се навеждай! Все едно се надупваш на САЩ и НАТО! И ти, военен министре Шаламанов, който си се сражавал за България, бранил си България по всички азимути, още по-смело се надупи! Остави! Строй се! Мирно! Свободно! Който не се дупи достатъчно – три крачки пред строя! Ти, дядо попе Галактион, си наш military chaplain. Покажи как се дупиш на генерала доктор на ‘нам к’ви науки Бойко Борисов. Премиер Близнашки, ти си само за офицер. Покажи на тези щабни плъхове, дето пишат Визия 2020 г., как се дупи доблестният български офицер! Зер с дупене е побеждавал във всички битки българският войник. Незадоволително, Близнашки. Забрави твоята академия на науките. Аз във военната академия преподавах английски, че да знаем езика на врага. Сега и на руски ще ви уча, че да знаем езика на врага, като рапортуваме на срещата на НАТО в Уелс. Капитани и майори в устата ме гледаха, като командвах. Read my lips. Не полу-надупване, Близнашки. Соломон Паси да излезе да покаже пред строя пълно надупване! Разликата е като полупроводници и цели проводници, ха-ха-ха. Мони е храбър натовец; той храбро каза Майната му на Православието. Какво? Изклинчил от войниклъка. Разбирам го. И аз клинчех от запас. Аз бях от запаса, вие сте от резерва. Малка човешка стъпка, но огромен скок в натовизирането, както рекна онзи, когато се правеше, че стъпва на Луната, когато аз се правех, че превеждам на живо по телевизията. Той ми беше близък. На не повече от двайсет метра. Накрая той ни каза на всички в залата в Япония – значи и на мен е казал – да му задаваме въпроси. Аз нямах въпроси. Ех, вие цивилни гарги. Не сте вие Militaires, а сте Manants. С нашия chaplain ще ви разкажем играта. На червено и черно. Туй го няма в устава на НАТО, туй е Le Rouge et le Noir. От Стендал. Туй е обща култура. Забранявам въпроси. Като говорите с мен, ще мълчите! Иначе на нинджни ще ви направя. Не говори в строя. Новобранец натовски! Началство лучше знает! Не е нинджа, а нинджна. NINJNA. No Income, No Job, No Assets. Слаб ви е английският. Ама аз ще ви го набия в руските канчета. Не надо произносить по рязански. Бойко Борисов знае да казва конграчулейшънс, Доналд Туск не знае английски, но обеща да го научи достатъчно, докато встъпи в длъжност. Аз, преди срещата на НАТО в Уелс, ще седна тази вечер да науча уелч.

Аз, аз от мое име написах горната идиотщина, приписвам я на себе си, аз не казах, че Туск е идиот.

ВИДИОТЯВАНЕТО. Българските медии се видиотиха. Властелинът на ефира е сияйно изключение. Браво малко братче, батко съм ти с две години. Десетки години слушах Франс-ентер и Би Би Си, когато там имаше личности: Бернар Пиво с неговите рубрики “Апострофи” и “Културен бульон”, Алистър Кук с неговите “Писма от Америка”, Петър Увалиев с неговите есета. А пък Джереми Паксман сега предпочита да пише книги. Днешните български радиожурналисти правят по-добри предавания, отколкото ние във времето, когато всичко беше на запис, нямаше предавания на живо, нямаше разговор с аудиторията. Общувахме с писма. Златният фонд на българското радио продължи да е национално съкровище за разлика от телевизионния, който бе съсипан. Властелинът на ефира има слушатели по цял свят, с “бинар” доказва, че върви в крак с нововъведенията; добри са и дневните предавания на БНР, и нощните, също спортните и за музика, народна и класическа. Вярно, такива като Козловски и Пейков, разни музикални суматохи ми додяват както с музика, така и с приказки коя банда какво направила, но никой не ме кара насила да ги слушам, защото сега няма радиоточки. Може някои да ги харесват, “Some Like It hot” и “Well, nobody’s perfect”, както е финалната реплика във филма, и дори от властелините не можем да искаме да са перфектни. Казвам, че БНР е сияйно изключение, защото по цял свят медиите деградираха. Примерно уважаваният “The Times” залезе, особено когато го купи Р. Мърдок, за да го направи повече печеливш, отколкото авторитетен. Ако вземем един стар брой на “Таймс”, ще видим, че първата му страница е адски скучна графично. Новини от висшето общество, кой умрял, кой лорд за коя баронеса се сгодил и пр. Джентълменът четял “Таймс” на закуска или на brunch, a combination of breakfast and lunch, ако се е малко успал, ако се е успал много – следобед в своя клуб, където джентълмените разгръщали The Times broadsheet, таблоиден формат още нямало, таблоидите с реклами и фотоси на гърли били измислени по-късно за простолюдието, което в обществения транспорт нямало място да разгърне broadsheet. В клуба джентълменът изпивал първото за деня уиски и във вътрешните страници на “Таймс” прочитал какво става в империята и по света, което било почти едно също (тук преувеличих, извинявайте). Във вътрешните страници 8 колони вътрешни новини, 19 колони външни. Дописниците можели да рисуват; от Балканите и от Кримската война пращали рисунки, нямали фотоапарати, не знаели думата фотошоп, нямало телевизия, още радио нямало. Век и половина по-късно ние разгръщаме “Таймс”. Колонките са само 6; само една от тях е на външна тема, и то за новата приятелка на Леонардо ди Каприо. Сега печатните медии залязват; електронните също. Чрез интернет момичета и момчета се свързват, самоорганизират, протестират за Витошката или за Пиринската гора, или за бетонирането на Черноморския бряг. Вярно младежите бяха направени на маймуни от нуво риш. Новоназначените богаташи паразитираха на техен гръб. Младите искаха честност, а те бяха употребени от нуво риш за имитация на общонароден протест срещу премиера Орешарски. Вярвам, че следващия път младите ще бъдат по-умни, няма да мацат паметници, няма да се кепазят като фашисти с черни списъци на журналисти.

Което аз не можах да направя, форумът сам го направи. Изработи си собствена имунна система. Заля с кофа ледена вода паразитите, които от висотата на тяхното невежество казваха, че (1) през Втората световна война не били разстрелвани от въздуха пешеходци и майки с колички, (2) САЩ и Англия не били изпепелили Дрезден в огнена буря, (3) над България и по-късно над Виетнам и Лаос САЩ не били пускали от въздуха гърмящи играчки.

Световната медийна деградация се разви забележително скоростно в България, където тя започна привидно невинно, когато Валери Найденов, за да “разчупи” закостенелия стил и словоред на журналистиката при тоталитарния режим, се обяви за Моцарт на българския печат и художествен ръководител на таблоиди. Простотията разцъфтя при Блъсков и Бареков. Медиите удариха дъното под просташката команда на Делян Пеевски, който ги направи да се въртят като ветропоказатели. Магистратите плюха на независимата журналистика – журналистите били длъжни да разкриват информационните си източници. Журналистите да не предизвиквали банкови кризи. Парламентаристите плюха на свободното слово чрез Съвета за електронни медии СЕМ. Тук проблемът не е, че в СЕМ са пишман журналисти и безгръбначни службаши. Лошото е, че СЕМ съществува. Сакън – СЕМ не бил паразит хранещ се с парите на данъкоплатеца и ламтящ за още пари, СЕМ се издържал от такси, възрази Георги Лозанов в спор с Явор Дачков.

Поливам СЕМ с кофа ледена вода. Аз през интернет слушам БНР, без да плащам такси, от Ню Йорк слушам класическа музика, без да плащам такси. Как ще ми отговори СЕМ?

Именник на споменатите: Евангелист Матей, Стивън Хокин, Кристалина Георгиева, министър Шаламанов, дядо Галактион, Бойко Борисов, Соломон Паси, Георги Близнашки, Нийл Армстронг, Стендал, Доналд Туск, Бернар Пиво, Алистър Кук, Петър Увалиев, Джереми Паксман, Рупърт Мърдок, Леонардо ди Каприо, Козловски и Пейков, Пламен Орешарски, Валери Найденов, Блъсков и Бареков, Делян Пеевски, Георги Лозанов, Явор Дачков.