Чергар, Neverojatno.wordpress.com
Г-н Станишев,
Покрай отвореното писмо на олигарха Иво Прокопиев, което, знам, че няма да ви трогне, а дори ще бъде размятано като доказателство за „борбата“ ви с олигарсите, реших и аз да ви напиша едно писмо, което също съм убеден, че няма да ви трогне, но се надявам да накара тези, които смятат да гласуват за вас, да размислят. Въпреки, че имахте наглостта да издадете книжка със заглавие „Защото сме социалисти“, аз ще ти кажа – и на тези, които ме четат – Защо не си социалист. А най-доброто приложение на книжката ти е да се раздаде на пенсионерите като енергийни помощи да си разпалват печките, или да я закачат в кенефа, където, след като прочетат някоя страница от нея, да я откъснат и да си избършат задника.
Та, защо не си социалист и ти, и тези дето си ги събрал около теб.
Случвало се е няколко пъти да те виждам на живо, държиш се изкуствено – толкова изкуствено, че ти личи и без да си отваряш устата. Веднъж се разминахме в подлеза на президентството, а ти вървеше така, все едно освен теб никой друг не съществува на света – вирнал глава, високомерно, без да хвърлиш дори бегъл поглед върху тези, които се намираха с тебе там. Личеше си твоята надменност, как се мислиш за нещо повече от заобикалящите те, защото по това време ти бе премиер. Охраната ти бе доста небрежна; този, дето вървеше след теб, си гледаше нещо в телефона, та си помислих за миг, дали да не ти плесна един шамар зад врата и да ти фръкнат очилцата, че да слезеш на земята, но си помислих за човека – какво го чака след такова изпълнение, а и той храни семейство – и се отказах. Ако беше социалист, погледът ти нямаше да е над другите, а щеше да търсиш очите на всеки един човек, за да видиш света така, както го вижда той, да усетиш болката или радостта му, да разбереш какво го мъчи, и да се попиташ защо и какво можеш да направиш, за да му помогнеш.
Ти не си социалист, защото нямаш и един ден трудов стаж в редиците на пролетариата, а единствените ти познания за проблемите му са заучените кухи политически фрази. Ти не си изпитвал нито глада, нито мизерията, нито дилемата дали да си купиш храна или лекарства, нито си се тюхкал как да си платиш сметките – неща, с които електоратът, когото претендираш, че представляваш, се сблъсква всеки ден.
Ти не си социалист, защото си женен за жена, чийто първи мъж – банкерът Венцислав Йосифов – чрез своята Първа частна банка обра стотици хиляди българи, а тя не пада по-далеч от него. Защото в твоята партия има повече капиталисти, отколкото във всички десни партии, взети заедно. Колцина от висшия ешелон на БСП са без собствен бизнес? Защото използвате Маркс, който е бил профсъюзен деец и за разлика от вас се е сблъсквал лице в лице с нищетата, само за да стъпите върху трудовете му и да протегнете от там алчните си ръце към властта и парите.
Ти не си социалист, защото си приятел с Делян Пеевски – човек, който ходи с охрана, на която може да завиди и израелският президент, и се опита да ме убедиш, че този човек бил преживял катарзис. Ще го питаш ли и после да ми кажеш, от кого се пази? Кой го заплашва? Защото се побратими в името на властта с най-мафиотската партия в България, каквато е ДПС, които най-нагло обясниха на българския народ колко е нормално да има обръчи от фирми, ползващи политически чадър, вместо да са подчинени на държавното законодателство.
Защото аз работя за олигарх, който редовно, когато има избори, прави специални партиди от своята продукция, предназначени за вашите предизборни кампании – на БСП и ДПС – и редовно е посещаван от ваши депутати. Да, той е част от вашите обръчи, и за него закони няма, както и за работниците му – нищо, че сме социалисти – и вие, и той, и ние. Именно защото е „социалист“, той погазва безнаказано правата на трудещите се в бизнеса му хора и го прави вече поне 15 години, откакто го познавам. Не знам колко пари му поискахте за настоящата си предизборна кампания, но за да ти ги осигури, ни изстисква най-безмилостно, и по празниците не почивахме, дори и на 1-ви май – нищо, че сме социалисти.
Ти не си социалист, защото когато аз бях дете, можех с 20 стотинки да се наям на училищната лавка с току-що опечени закуски, а днес по време на управлението на твоята партия синът ми плаща 2.50 за купон в стола и му сервират боклуци, а на лавката продават цялата Менделеева таблица безнаказано – нищо, че е забранено. Защото ти, който нямаш и един ден трудов стаж, се хвалиш, че си дал по 20 лв. на хора с по над 40-години трудов стаж.
Сигурно ще кажеш – да, ама другите! Другите не ме интересуват, те не се пишат социалисти, ти си този, който злоупотребява с тази идеология в името на собственото си благоденствие. И все пак, от уважение ти говоря на ти, защото нали другарите си говорят на ти, но съм сигурен, че си го приел като обида, и това е още едно доказателство, че не си социалист. Ето, заради всичко това ти не си социалист и никога няма да те припозная като такъв, а заради такива като тебе и аз не съм социалист, а анархист.
Хубаво писмо! Честно!