2013-та в снимките на Евгени Динев

В Странджа падна обилен сняг.

В Родопите също цареше белота. По тъмна доба се отправих по пистите на Пампорово, за да посрещна изгрева някъде под връх Снежанка.

Пролетта дойде и се понесох към далечния остров Санторини в близка Гърция.

От Егейско море през Коринтския залив стигнах до друг прелестен остров в Йонийско Море – Закинтос.

В Балкана поляните с див чесън цъфтят все така през май.

Чудни канали се извиват в Атанасовското езеро.

Скалистият бряг на Силистра е все така приказно красив.

Подраних с Пирин и бях наказан с леден дъжд, градушка и гръмотевици.

Затова пък лавандулата нацъфтя рано.

Докато летовници щурмуват морето през лятото, не ми остава друго, освен да търся изолирани и безинтересни за масовия турист места.

В средата на лятото Пирин едва се отскубна от хладните лапи на пролетта.

От Мозговишки рид наблюдавах рядък феномен – почти кръгла дъга.

Дойде ред на жътвата и бали със слама украсиха полята.

В края на лятото край Родопските езера е сравнително тихо и все така живописно.

Същото е и по Черноморието, където все още могат да се намерят изгубени плажове.

Отливът през октомври разкри червените скали под Маслен Нос.

Есента не пести цветове в горите на Стара Планина, които горят в червено-жълти пламъци.

Гъсти мъгли царуват в низините.

Градчета и селца възкръсват в слънчевата есен.

Древни крепости бдят над забравилия славното си минало народ.

Не е пощадена и Средна Гора. Златна есен е обагрила тази забравена планина.

Руините на крепост Устра стоят загледани в звездното небе от векове.

Земята на Орфей е в друга вселена, откъсната от сивата реалност.

Безчет загадъчни светилища на Траките посрещат и изпращат слънцето.

Зимата наближи и дните станаха все по-къси. За последно тази година посрещнах един съвършен изгрев в митичните Източни Родопи, неподвластни на думи и образи.

Във влажните усои на култовата пещера Утробата, слънцето за поредна година оплоди земята. Знак за нови надежди и изобилие през настъпващата 2014-та.