На 12 май 2013 г. се проведе операция „Супернаглите”. Самите участници в нея обаче си я наричат, ей така за благозвучие, „избори”. Още не бяха приключили последните стъкмистики – и се появи бившият вътрешен министър Румен Петков с искане за оставката на Станишев. Сергей отвърна, че това са дребни политически интриги, че не му било сега времето. Дребни, дребни… колко да са дребни? Подскочиха членовете и симпатизантите на столетницата:

– Еех, Румене, Румене – завайкаха се червените редици. Какви са тия глупости сега? Какво толкова не му харесваш на наш Серго? Момчето се старае. Каква вина има, че толкоз може?

Шест пъти подред губи избори Станишев. Е, и? Голям праз! Все някой ден ще спечели. Нека тренира, нека се учи. Никак, ама никак не е красиво точно сега да си подава оставката. Мистър „Чистичък”, нали така му викаха американците, ще остане на поста си. Той е мъж, даже мъжага и никога няма да напусне и да избяга, като мишка. Ами на кого ще остави невръстните социални милионери, дето сучат около него? Няма кой друг да се грижи за тях. Ще осиротеят, милите. Не, не, не бива така да се напада един виден специалист по „ролята на шинелите, униформите, такетата и бомбетата в Съветската армия”. Не бива. Не е шега това.
От Хохегер, през Моника, та чак до Бойковите министерства го обичат. А и защо все искате да го махате след като изгуби поредните избори? Това нарочно ли го правите? Оставяте го да се наака и го почвате. Защо никога не повдигате гилотината преди да оцапа пейзажа? Защо винаги преди избори се пеят едни и същи частушки?

– Сега не е времето да се делим… Сега не трябва да се цепим… Сега трябва да се обединим… Да сме всички заедно… Е-е-е, добре де. Преди изборите не може да си тръгне Сергейчо, след изборите – пак не му давате, защото идвали нови избори. Ама какво искате от него, бре? Ще го подлудите. Я го вижте! От нерви е започнал да яде без да се контролира. Няколко размера по-големи гащи му ушиха, ама и те са му опнати, като трико на гимнастичка. Бузките му на цепелини замязаха. Ще му докарате някой инфаркт накрая. Американската посланичка на крака му отиде да го види, да му измери кръвното.

А пък в БСП-то разни Руменовци, Татянки и други „поразяващи” усти тръбят по медиите:

– Не сме доволни от Станишев, да си ходи! – да си ходи, ама като опре до гласуване вътре в самата партия, същите тия Татянки гласуват точно обратното – да не си тръгва Серго. Да си остане, че без него не можем. Луда работа. Обичат го Станишката, той е направо мечта за всички политически противници. Трудно могат да си представят по-способен от него. Да не използваш потенциала на столетницата, да не съумееш да спечелиш избори, дори когато основният политически опонент се е самоунищожил, чрез серия от идиотизми.
За това се иска талант. Надарено момче е Серго, умно, интелигентно. А и, я го вижте как хубаво се усмихва пред камерите. Нека се смее, нека ни радва. Усмихвай се, Станишка!

Ивайло Зартов,

14 май 2013 г.