Станишев: Само глупаците вярват в социализма, нашата цел е да управляваме

БЪЗИКИЛИЙКС  (Истината такава, каквато можеше да бъде)

– Г-н Станишев, вие сте лидер не само на българските, но и на европейските социалисти, в този смисъл вие се явявате бащата на социализма в Европа в настоящия момент. При тази огромна отговорност, която сте поели пред европейският пролетариат, предстоящите избори в България се явяват като един тест за бъдещето на европейският социализъм. Уверен ли сте, че ще успеете да победите и да построите социализма, а след него и комунизма?

– Вижте, нека да не се лъжем, никой, никога, никъде не е имал намерение да строи устойчив социализъм, и от там, недай си Боже, да премине към комунизъм. Нашата цел също не е да се борим да построим социализма и комунизма. И в абревиатурата на БСП, и в тази на ПЕС, понятието социализъм е въпрос на традиция и начин, по който хората да могат ясно да ни разграничават от другите устремили се към властта партии. Ако трябва да бъда откровен, то трябва да кажа, че построяването на социализма и комунизма не е цел на нито една социалистическа или комунистическа партия по света, целта е друга, а именно поемането на управлението на държавата, която и да е тя, но за да се случи това, на хората трябва да бъде дадена някаква идея, макар и илюзорна, идея, която да не разбират напълно, но в която да вярват. И най-важното, да вярват, че тези, които им предоставят тази идея, я разбират и се борят за осъществяването и. Това е целта на всяка една партия, независимо от слогана, с който се е окичила, целта е властта, власт на всяка цена, власт, служеща на интересите на върхушката в партийната структура. В този смисъл ние сме толкова социалисти, колкото и нашите опоненти са демократи, надявам се, че ме разбрахте.

– Вие сериозно ли твърдите, че в света никога не е имало социализъм и комунизъм. Какво беше тогава съветският блок?

– Вижте, появата на социалистическата и комунистическата философия на марксизма и ленинизма даде възможност на една нова група хора да се включат в разпределението на световното богатство. Преди появата на тази философия всички други политически философии бяха окупирани и в тях не се допускаше навлизането на нови лица, проблем, който е актуален и в момента в държавата, поради което възниква една нова зелена философия, чиято цел е отново да вкара нови хора в играта за разпределението на световното богатство. За щастие у нас тя не е широко застъпена, но да се върнем към въпроса. Много е трудно да намериш идея, която да обедини около себе си простолюдието, постигането на социалистическият идеал бе такава и благодарение на тази идея за изграждане на комунизма настъпи едно преразпределение на световните ресурси, като до тях се докопаха хора, които застанаха под знамената на пролетарската революция.

Разбира се, за да бъде това успешен акт, бе необходима обширна подкрепа в световен мащаб на тази идея, и истинско щастие бе, че това се случи със Съветския съюз, защото като държава разполагаща със значими природни богатства, тя можеше успешно да се съпротивлява на кликите, окупирали управлението на света в другите държави, и да се намеси в световната геополитика издигайки нови лица и разкъсвайки зависимостите, в които бе поставена. Успехът на великата октомврийска революция показа на гражданите на редица други държави, че ако застанат под знамената на социализма, ще могат да се докопат до властта в собствените си страни, което предизвика разширение областите на влияние, които тази идея придоби.

В самото начало след вземането на властта радетелите на социализма и комунизма трябваше безмилостно да разчистят пътя си към богатството и властта, чрез физическото унищожаване на своите противници, като същевременно използват наивитета на масите и ги впрегнат в изграждането на един уж по-добър свят, но свят, в който те трябваше да бъдат начело. Дори за новите лица на политическата сцена резултатите от ентусиазма и всеотдайността на хората, повярвали в идеите на социализма и комунизма, бяха изненадващи. Те осъзнаха, че ако хората продължават да градят социализма и да се стремят към комунизъм, тяхната власт ще бъде застрашена и те няма да получат богатството, за което ламтят, а ще трябва – щат не щат – да го делят с пролетариата. Това обаче не влизаше в сметките им, затова те спретнаха така наречената перестройка, която по един естествен начин да сложи край на въпросният подем в реализацията идеите на масите.

Това не трябва да ви кара да мислите, че тези хора доброволно са се отказали на властта. Целият план бе грижливо и в детайли разработен съвместно със службите за сигурност на държавите от социалистическият блок. Ние трябваше да сдадем властта, без да я изпускаме от ръцете си. Казвам ние, защото именно ние, новите социалисти, сме преките наследници на онези хора, за които ви говорех по-горе, и именно за това носим в абревиатурата си понятието социализъм. Но пак ви повтарям, никога, никъде и никой, освен заблуденото простолюдие, никой, поел кормилото на властта, не се е стремял да изгради социализъм или комунизъм. Само глупаците вярват в социализма, ние се стремим единствено и само към властта.

Този наш стремеж е улеснен от незнанието сред съвременното поколение на понятието и идеите на марксизма. В тяхното съзнание идеите на социализма са опростени до по-високо заплащане на труда, по-високи пенсии, по-високи детски и, общо взето, с това се изчерпват, а това нас ни задоволява. Искания за неща като безплатно образование, здравеопазване, за държавно регулиране на пазара, за премахване на лихвата като функция на парите, за национализация на стратегическите за сигурността на държавата отрасли звучат налудничаво, а тези които ги изповядват биват заклеймявани като луди.

– Не ви ли е страх, че тези откровения могат да ви изиграят лоша услуга на предстоящите избори, все пак за вас гласуват хора, желаещи социализмът да бъде изграден отново и да поеме водещата роля в развитието на света. Освен това и вашите политически опоненти могат да използват това интервю, за да ви злепоставят.

– Не се притеснявам, защото у нас публикациите в медиите на бившата Съветска Русия не получават гласност, затова аз на вас мога да ви кажа всичко, което у нас няма как да бъде чуто, освен ако предварително не е одобрено от политиците, управляващи българските медии, в които влизам и аз.

Що се отнася до политическите ни опоненти, то виждам, че вие сте в плен на една идеалистична представа, която е разпространена сред гражданите на бившия социалистически блок. Ние нямаме политически опоненти, ние имаме няколко лица, чрез които се задържаме на чело на държавата, и си гарантираме, че независимо от политическите тежнения сред пролетариата, богатствата ще се стичат само и единствено към нас. Аз по-горе ви загатнах, че целият процес на така наречената перестройка бе предварително обмислен и дирижиран. Партиите, които възникнаха и продължават да възникват на територията на бившият социалистически блок, и в частност в България, са изградени изцяло от наши бивши кадри, без значение от политическото течение, което изповядват. Аз самият по случайност станах лидер на БСП, просто там беше свободно в момента, но нищо не би ми попречило да съм лидер на ДПС, ДСБ, СДС или ДБГ. Идеологията не е важна, важното е без значение на идеологията властта да е наша.

СДС например беше наш инструмент, с който да успеем законно, и без да понесем негативите от това, да влезем във владение на бившите държавни предприятия и природните богатства на страната. То изигра отлично своята роля и понесе на плещите си тежестта от осъществяването на приватизацията, в резултат на което бившият й лидер Иван Костов и настоящ такъв на ДСБ стана един от най-богатите българи в държавата и за него говорят с възхищение и завист редица чуждестранни милионери. Те са наше отроче, което съществува само до толкова, доколкото ние имаме нужда от него.

ДПС е най голямата заблуда за българите, защото тя никога не е била и не е имала за цел да бъде етническа партия. ДПС може спокойно да бъде преименувана на ДС и днес в нейните редици има най-много агенти на бившата държавна сигурност. ДПС освен вторичната функция да държи под контрол мюсюлманското население в България имаше за задача да гарантира присъствието ни във властта при непредвидени обстоятелства, като си гарантира гласовете на българомохамеданите и им втълпи, че нямат избор за кого друг да гласуват. Може да се каже, че ДПС е икономическият мозък на нашата посткомунистическа машина и чрез нея, чрез нейните обръчи от фирми, се гарантира постоянният приток на капитали към нас. Същото е и с Атака, но на обратния полюс, те поддържат илюзията от необходимостта от съществуването на ДПС сред редиците на мюсюлманите и обират гласовете на най-крайно настроените български граждани.

– Не казахте нищо за ГЕРБ?

– ГЕРБ са нашата болка и грешка. Те ни предадоха и се обърнаха към други външнополитически фактори с единствената цел, разбира се, да не делят с нас заграбеното. Сега за първи път българите са изправени пред реален избор, но не на политически философии, както им втълпяваме, а пред изборa на кого да дадат богатствата и ресурсите на държавата. Нашето оцеляване е заложено на карта и ние няма да се поколебаем да хвърлим държавата в хаос, ако не се доберем обратно до властта. Ако не спечелим изборите предвиждам нова октомврийска революция и ако се наложи сме готови да изтърпим още 45 години социализъм, стига ние да сме начело на властта.

– Добре, но при всичко което ни казахте, защо държите социализма в наименованието на вашата партия?

– Вашият въпрос е изключително глупав, но това ме радва и дори ще ви препоръчам за повишение. Именно благодарение на хора като вас, които вярват на думите, на надписите и на политическото говорене ние сме били и пак ще бъдем на власт. Наличието на социализъм в нашата абревиатура ни гарантира, че за нас ще гласуват тези, които вярват в тази пошла идея. Ние ще бъдем социалисти дотогава, докато има поне един човек, който вярва в социализма, в комунизма, в марксизма и ленинизма. А ако един ден не остане дори и един човек, който да изповядва тези идеи, ние ще прегърнем която и да било друга достатъчно разпространена сред масите идеология, стига само да бъдем на власт.

– И един последен въпрос, има ли политическа идеология или философия, която да ви притеснява, от която да се страхувате и която да не можете да приемете?

– Има, и това е анархизма, но не желая да влизам в подробности.

Източник:  Neverojatno.wordpress.com