Парите по-важни от секса за младите българи

Образованието – едва шесто сред приоритетите, изкуството – последно сред техните интереси

Парите заемат челно място в класацията за интересите на БГ младежите. Това съобщи Стефан Георгиев, социолог от Института за социологически изследвания вчера по време на дискусията за проектозакона за младежта. За 63 на сто от българите между 14 и 29 години парите са на върха на ценностната пирамида. Кариерата се нарежда на второ място в класацията, като тя е най-важна за 37,3 на сто от анкетираните. След работата се нареждат сексът, развлеченията и свободното време. Шестото място в класацията е отредено за образованието, което е приоритет за едва 16,2 на сто от попитаните младежи. Българите до 29 г.

не са особено загрижени и за здравето си

То е от първостепенна важност за едва 7,7% от младото поколение. В дъното на класацията е екологията с 1% застъпници. Тревожен факт е, че нито един от попитаните младежи не е посочил изкуството като приоритет в интересите си.

За ценностната система на младите са анкетирани лица между 14 и 60 години, като проучването е по поръчка на Европейската комисия. Резултатите от проучването сочат, че възрастните класират интересите на младите по същия ред, като се наблюдават леки разминавания в броя на застъпилите се. Така например едва 11,7 на сто от запитаните българи между 40 и 49 години определят образованието като приоритет номер едно за младите, което е с 4% по-малко спрямо отговорите на лицата до 29 години. Това означава, че младото поколение се самооценява като по-заинтересовано към просветата спрямо техните родители, баби и дядовци”, поясни Стефан Георгиев. Той допълни, че обществото подценява заинтересоваността на учениците и студентите към учебния процес.

Фалшивите обяви за работа в бюрата по труда

пречат и губят времето на младите да развиват кариерата си. Този въпрос постави студентът Марио Кацарски по време на форума. Той алармира, че много от обявите са фиктивни, студентите кандидатстват, след което се оказва, че длъжността не отговаря на посочените условия. За да не попадат студентите на фалшиви обяви, могат да търсят работа чрез кариерните центрове на вузовете, които подробно проучват фирмите, предлагащи свободни позиции.

За да преборят младежката безработица и проблема с липсата на квалифицирани кадри, се отпускат 90 млн. лв. за стажове по ОП „Човешки ресурси”, които бизнесът и вузовете трябва да усвоят. Така студентите, наети на пълен работен ден, ще припечелват по 16 лв. надница.

По 2 лв. на час ще вземат младежите по време на студентските си практики, които обаче трябва да са с продължителност не по-малко от 240 часа.

Глад за инженери

Техническите кадри стават все по-търсени.

Остър недостиг на инженери спъва бизнеса у нас. За това алармира Драгомир Стойнев, председател на Комисията по труда и социалната политика. Той поясни, че в момента в Агенцията по пътища и инфраструктура има едва трима специалисти инженери.

Заради недостига на такива кадри много наши фирми са принудени да изнесат производството си в чужбина. Едва 20 на сто от всички студенти са записали технически специалности, а бизнесът не успява да намери кадри в този бранш, сочат данните на БСК.

Източник:  в. „Монитор“

(със съкращения)