Евтин роман за прокурори и други масони

„ГДБОП, дайте си личните карти.“ С тези думи цивилните полицаи прекъсват разговора на двамата мъже, седнали в кафето на фитнеса „Изи клуб“ в „Дианабад“ на 19 декември 2007 г.

По-възрастният от тях е видимо изненадан. Опитва се да прогони служителите на ГДБОП, но бързо разбира какво се е случило. След секунди той ще бъде арестуван, а 20 хил. евро, които току-що е сложил в зеленото си манто, ще се окажат белязани. Това е Ангел Дончев, тогава прокурор от отдел „Инспекторат“ на Върховната касационна прокуратура (ВКП). Той е взел парите от другия мъж на масата – Емил Милев. По това време също прокурор, но от районната прокуратура в Сливница. Под дрехите му има микрофони.

Преди няколко седмици Ангел Дончев получи тригодишна условна присъда за принуда. Част от заседанията по делото бяха закрити, а накрая съдът скри мотивите за решението с обяснението, че съдържат класифицирана информация – данни от специални разузнавателни средства, въпреки че преди повече от половин година всички наказателни съдии от градския съд (който гледа делото) приеха, че СРС-тата не са основание за закриване на процеса.

„Капитал“ се запозна с пълните мотиви и протоколите по делото. Срещнахме се с някои от главните действащи лица. И разбрахме, че зад завесата се крият не само безобидните подслушани разговори, но и нагледно доказателство за мракобесни процеси, обхванали системата на правораздаване.

Едно приятелско предупреждение…

Арестът на Ангел Дончев има своята предистория. Той и Емил Милев се познават от края на 90-те. Заедно членуват в масонската ложа. Имат общи приятели – бизнесмени, магистрати и адвокати, или както съдът предпочита да ги нарича в мотивите си „приятелски кръг“. Един от тях е прокурорът от Софийската градска прокуратура Венцислав Андреев. Пред „Капитал“ Емил Милев разказва: „Някъде през лятото на 2007 г. с мен се свърза Венци Андреев. Каза ми, че е научил от негов познат от БОП-а, че се води проверка срещу мен за имотното ми състояние.“  От колегата си Милев научил, че делото се наблюдава от градската прокуратура (прокурор Антоанета Близнакова) и е възложено на отдел „3“ на ГДБОП, който се занимава с корупцията.

Емил Милев разбира още, че телефонът му може да се подслушва. Както Венцислав Андреев, така и Емил Милев потвърждават пред съда за разговорите си. Пред съда прокурор Андреев разказва: „Емил ме помоли да му ходатайствам, тогава имаше тези дела за „половин фас цигара“ наркотици и които ги прекратявахме, и ме помоли един колега да прекрати делото, защото това бил син на някаква служителка от ДСК, която му обещала да му рефинансира кредита на по ниска лихва, и ме помоли да се произнесат за проблема на сина й.“ Тогава Андреев решил да предупреди Милев, че телефонът му е „контролиран“ и че има проверка в ГДБОП срещу него.

За проверките срещу него Емил Милев разказва, че „винаги е имало такива неща“, но няма от какво да се страхува: „Различавах се от колегите, защото имах по-висок стандарт на живот. Да, къщата ми струваше един милион евро. Да, ходя с обувки за 2000 лева. Напуснах прокуратурата с два милиона лева пари.“ На въпрос от какво са тези средства Милев отговаря: „Мои си пари, проверявали са ги – всичко е законно. НАП ми направи ревизия, която протече една година, и накрая излезе, че ми остават 190 хил. евро.“ Друг е въпросът, че към проверявания период както Емил Милев, така и съпругата му са прокурори и по закон нямат право да имат странични доходи (освен от преподавателска и научна дейност, каквато те не са извършвали).

По думите на Милев той е бил предупреден от Венцислав Андреев, че му готвят „врътка“ и че е нарочен.

Масонски юбилей

„След разговора с Венци Андреев повече не съм се интересувал, защото нямаше от какво да се притеснявам“, коментира Емил Милев пред „Капитал“. И така до средата на ноември 2007 г., когато в Благоевград е организирана церемония по повод годишнината на масонската ложа в България. Милев тръгва натам с колата си. По пътя обаче получава обаждане от общ приятел с Ангел Дончев – Даньо Клинков (съдружник на разстреляния през 2007 г. кюстендилски бизнесмен Александър Тасев, тогава президент на „Локомотив Пловдив“). Той иска спешна среща.

Двамата се виждат на бензиностанция преди Благоевград. Там Клинков му предава съобщение от прокурора Ангел Дончев, че „нещата около него стават сериозни“. От него Милев научава, че разследването е иззето от ВКП.  И още – че е разследван за връзки със Златомир Иванов-Баретата. Даньо Клинков казва на Милев, че е под външно наблюдение от МВР и че „не е уместно“ да се появява на масонската среща, защото „на нея ще има много влиятелни хора“ и можел да ги компрометира.

Емил Милев категорично отказал да изпълни „указанията“ и заявил, че ще отиде на събирането, което накарало Ангел Дончев да не ходи. По време на срещата Милев потърсил съдействие от общ приятел с Дончев – адвокат Тошко Тенев (бивш следовател, защитник на единия от обвиняемите за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, както и на задържания тази година великотърновски съдия Славчо Петков), който от своя страна поел ангажимент да говори с Дончев.

Делото с най-много обаждания

Предупреждението, което Емил Милев получава, съвпада и с действията по проверката срещу него. В действителност в края на ноември 2007 г. висшият прокурор Магдален Маринов е разпоредил допълнителни указания по проверката срещу Емил Милев и съпругата му.

Срещаме се с Магдален Маринов в кабинета му на последния етаж на Съдебната палата. Той има над 20 години стаж в държавното обвинение, а преди да отиде във ВКП, е бил заместник градски прокурор на София. През него са минали редица известни разследвания – убийството на студента Мартин Борилски в Париж, групата за наркоразпространение на Христофорос Аманатидис, по-известен като Таки…

Прокурор Маринов помни добре работата си по делата срещу Емил Милев. Проверявали се сигнали за укрити доходи, пране на пари, документно престъпление. Имало и друго разследване, за което прокурор Маринов предпочита да е лаконичен, защото се засяга класифицирана информация: „Беше засечен разговор, в който се ходатайстваше един затворник да бъде освободен.“

По информация на „Капитал“ пред съда Магдален Маринов обяснил, че е бил засечен разговор между бизнесмена Йордан Миланов-Дънди и Емил Милев. От разговора станало ясно, че Дънди пита Милев дали е възможно да бъде прекъсната деветгодишната присъда на Михаил Пешев. Причината – Миланов бил кандидат за кмет на район „Връбница“ (от квотата на ДПС) и Пешев, който бил „ромски тартор“, му трябвал за купуването на гласове (по закон подобно прекъсване е възможно само при тежко заболяване).
„Михаил Пешев беше в Софийския централен затвор и там измислиха някакви диагнози и всичко останало“, казва още Магдален Маринов. Имало данни за връзка между Йордан Миланов и Златомир Иванов-Златко Баретата.

Пред СГС Йордан Миланов не отрича за разговора с Емил Милев. Признава, че по това време е „бил в кампания“ и че Михаил Пешев, който бил в неговия щаб, трябвало да влиза в затвора: „Обадих се на Емил Милев как може Мишо да не влезе тази неделя в затвора.“

Самият Милев казва пред „Капитал“, че няма никакви притеснения от този разговор: „Аз Пешев го знам кой е, разследвал съм го като следовател и директно казах на Дънди да си търси адвокат. Нищо нередно няма.“

Пред „Капитал“ прокурор Маринов коментира друг момент от работата си по Емил Милев: „Водил съм всякакви разследвания за тези 20 години, но толкова много обаждания не съм получавал. Колеги ми звъняха постоянно, за да питат как се движи преписката, за какво е. Милев постоянно търсеше контакт с хората, които познавам. Служителите на ГДБОП идваха при мен и ми казваха – утре при теб ще дойде еди-кой си, за да те пита за Милев. И на другия ден това се случваше.“

Ще ти пратя барети

По думите на Емил Милев в няколко последователни срещи между него и Ангел Дончев последният му давал информация за проверката и му казал „че само той може да му помогне“. При една от тези срещи, пак по думите на Милев, Ангел Дончев му споделил, че преди два дни е трябвало да бъде задържан, но баретите били върнати от Румен Петков (тогава вътрешен министър). Това било станало с помощта на Петьо Пенков – близък приятел на Петков и Велик майстор на масонската ложа.

„Тези копелета са толкова алчни, че искат 20 хил. евро“, казал му Дончев и заявил, че ако не даде тези пари, „ще му се стъжни животът, в дома му ще дойдат барети, ще му пръснат задника, има възможност да му подхвърлят наркотици, както били направили с покойния прокурор Николай Колев“.

„Пределно ми беше ясно, че тези пари не бяха за Румен Петков, той е голям играч няма да се занимава за 20 хил. евро“, коментира пред „Капитал“ Емил Милев.

Той признава, че след тази среща си купил устройство, с което записал всички последващи разговори между него и Ангел Дончев. Двамата се срещнали на новогодишния банкет на масонската ложа в Банкя. Там Ангел Дончев му казал, че ако не предаде парите до една седмица, „нещата стават страшни“. Разбрали се да се чуят по телефона и Милев да му каже, че е готов с „градежа“ (масонски термин за реферат, което означавало, че е събрал парите).

Съседска помощ от Вежди Рашидов

След тези срещи Емил Милев потърсил контакт с Вежди Рашидов – негов съсед и приятел. Разказал му, че е изнудван, и Рашидов го посъветвал да го свърже с главния прокурор и така да реши проблема. Телефонът на Велчев обаче бил изключен и сегашният културен министър направил връзка на Емил Милев с члена на ВСС (органът, който назначава, повишава, наказва и поощрява магистрати) Георги Гатев.

Пред „Капитал“ Гатев разказа следното: „Обади ми се Вежди и ми каза, че има един съсед, който има проблем, но не можа да обясни какво точно. На другия ден се видяхме с Емил Милев. Той ми обясни, че го изнудват, без да казва имена. Той ми даде запис на диск, аз веднага познах гласа на Ангел Дончев и ми стана ясна работата.“

Гатев не крие, че се е обадил в тази връзка на Магдален Маринов от ВКП, за да провери за какво става дума: „Магдо Маринов ми каза, че има само проверка срещу съпругата на Милев.“
В мотивите си съдът коментира тази среща така: „…От друга страна, свидетелят Гатев имал информацията, че преписката се наблюдава от прокурора при ВКП Магдален Маринов, което е наложило да го потърси, за да разбере на какъв етап е проверката.“

Връзката на Милев с главния прокурор Борис Велчев в крайна сметка прави прокурорът от Апелативната прокуратура Иван Петров (който беше уволнен заради разговори с плевенския бизнесмен Красимир Георгиев-Красьо Черничкия). Там заедно чули записа, след което (според Емил Милев) в кабинета на Борис Велчев дошли Румен Петков, тогавашният главен секретар на МВР Валентин Петров и началникът на ГДБОП. Те също преслушали записа. Според Милев Румен Петков побеснял и го е попитал: „Вярвате ли, че аз съм свързан с Дончев?“

Емил Милев подава официална жалба, телефонът му, както и този на Дончев са сложени на подслушване, а БНБ предоставя 20 хил. евро, които са белязани от полицията. На другия ден Ангел Дончев е задържан.

Заем или рекет?

Пред съда Ангел Дончев е категоричен, че е взел пари назаем от Емил Милев, и отрича да го е заплашвал или изнудвал по какъвто и да е начин. Факт е, че няколко месеца след като е арестуван,  в касата му в прокуратурата е открита разписка, според която е взел от Милев парите назаем.
Магдален Маринов заявява, че с Ангел Дончев са били приятели и че за него той е „читав човек“. След задържането на колегата му са се виждали само веднъж – на рожден ден на общ познат. Той определя цялата история „като много неприятна“ и че около нея има много неясноти: „Не мога да разбера защо Емил Милев дава тези пари. Той е прокурор, завършил е и Симеоново, и Пазарджик и много добре знае как се изпращат барети, как се образува досъдебно производство. Не мога да разбера как си е внушил, че Ангел Дончев може да ми въздейства. Ако действително Милев няма от какво да се страхува, защо дава тази сума.“ Според прокурор Маринов и двамата са склонни да премълчат по нещо „вероятно заради техните масонски истории“.

Десет дни преди Дончев да бъде задържан, Магдален Маринов приключва работата по преписката срещу Милев: „Изпратих материалите в СГП с мнение да се образува досъдебно производство и да се извършат конкретни действия по разследването. Не знам защо, но там много се забавиха с работата по делата.“ Впоследствие Маринов е преместен в друг отдел във ВКП и спира да отговаря за случая: „Знам само, че преписките са прекратени.“

Пред съда Магдален Маринов казва, че е била подготвяно претърсване в дома на Милев, което обаче е било отменено от главния прокурор, „за да спрат скандалите в прокуратурата“. За „Капитал“ Маринов коментира, че никога не е била подготвяна акция в къщата на Милев, а е имало идея да бъде извършен „външен оглед“ на вилата му с идеята тя да бъде оценена от експерти. Той е категоричен, че главният прокурор не се е намесвал.

Емил Милев разказа пред „Капитал“, че два месеца след скандала е напуснал системата: „Тогава искаха да ме накажат дисциплинарно, но имаше решение на ВСС по този въпрос, който отхвърли предложението.“ От членовете на съвета научихме, че срещу Милев действително е имало предложение за наказание, но то било за дребни нарушения – „забавяния, които така или иначе бяха погасени по давност, защото преписката се е въртяла дълго време между различните отдели на прокуратурата..“

Никой не е сезирал ВСС (единственият по закон орган, който може да наказва дисциплинарно магистрати) за предполагаемите контакти на Милев с лица от криминалния контингент, за имуществото му или други съществени нарушения.

По делото дава показания още един юрист, който признава, че е член на масонската ложа – адвокатът Константин Симеонов. От неговите показания разбираме, че казусът „Милев – Дончев“ е бил разгледан и от масонския съд (по думите му „нещо като съд на честта“). Дали обаче там справедливостта е възтържествувала едва ли ще разберем някога.

Източник:   в. „Капитал”