В кой отбор играе Борисов?
Катастрофата в японската АЕЦ „Фукушима-1” накара света да преосмисли ядрените си намерения. В България тя предизвика по-скоро обратен ефект, твърди в коментара си Ясен Бояджиев. Ето аргументите му:
Преди година и половина новото правителство започна със спиране на преговорите за АЕЦ „Белене”. Последваха клетви като: „няма да направя като предишните, за да заробя държавата с още пари”, „нямаме нужда от „Белене”, който иска, да я строи на свой риск” и „няма да има „Белене” без европейски инвеститор”. После постепенно преговорите бяха размразени, а изявленията – нюансирани. Премиерът зае позата на трагичен, изправен пред мъчителна дилема герой, подложен на нечовешки натиск от обстоятелствата и от Русия.
Сега е моментът!
Но ето че по парадоксален начин съдбата му се притече на помощ. „Фукушима” преобърна представите и намеренията. Европейският съюз с нов, по-взискателен поглед започва преглед на сигурността на съществуващите и на бъдещите атомни мощности. На България от Брюксел й бе казано, че трябва да преразгледа проекта “Белене“. ЕК пък обяви, че трябва да размисли. Същевременно везните на българското обществено мнение, което отдавна е твърде разколебано по въпроса, рязко се наклониха срещу строителството на „Белене”.
Ако някой е искал да се откаже от проекта с минимални щети, няма по-добър момент от сегашния. Още повече, че в случая няма и противоречие между сигурност и икономическа необходимост. Защото нищо не налага да се поема ядрен риск в земетръсна зона, ако и без това безбройните неясноти правят проекта икономически високорисков и направо безсмислен.
Руски аргументи от устата на Борисов
Първоначалната българска реакция изглеждаше адекватна на момента – икономическият министър обяви, че каквито и да са били размислите ни за „Белене”, сега натискаме копчето „пауза” – поне за три месеца, или докато не се видят „всички нови елементи и решения за повишаване на безопасността, които могат да бъдат приети или разисквани на международно ниво”.
„Тази седмица той направи няколко много необосновани твърдения”, скастри го обаче премиерът. И изведнъж заряза героично-мъченическата си поза и се хвърли в защита на „Белене”. По-важното е, че възприе като свои руските аргументи, с които доскоро беше спорил.
Дни преди японската трагедия министърът на икономиката изложи тези аргументи така: „Изпращат писмо, в което казват – ние ви даваме всички пари на кредит, вие няма да давате нищо, какво ви интересува цената. Това е абсолютна обида за интелигентността на българската страна. Макар че, като гледам, има и такива, които се връзват на този номер”.
Сега излиза, че „на номера” е вързан самият български премиер. „Да, разбира се, ще строим „Белене“, как няма да го строим… Имаме две условия – 51% държавно участие и да не даваме ние пари… А като не даваш пари, какво те интересува каква е цената?”, заяви той.
Мъчителната дилема е била само театър
Да оставим настрана потресаващата и срамна за един десен политик глупост на това твърдение, според което парите на заем не са разход, а купеното с тях е безплатно. По-важно е защо е това бързане.
Руската страна иска до края на март да бъде подписан поредният, 12-ти анекс към договора за „Белене” и заплашва, че ако това не стане, ще напусне проекта. Този анекс ще задължи българската страна с още 2 милиарда евро, което пък ще направи нещата необратими.
„Фукушима” очевидно застраши предварителния сценарий. Времето изтича и затова се налага картите по-бързо да се свалят на масата. Говори се, че за по-сигурно дори предстои сделката да бъде спешно одобрена от българския парламент. Което пък обяснява защо след премиера „на амбразурата” в защита на „Белене” за първи път се хвърли и неговата парламентарна група.
Така японската трагедия, замъглила бъдещите ядрени планове на света, тук предизвика обратен ефект – направи пределно ясно, че мъчителната дилема е била само театър. А ако някой е имал съмнения в кой отбор играе българският премиер, вече може окончателно да ги забрави.
Източник: Deutsche Welle
––––––––––
Трайков между правителството на патриоти и клан – недоклан договор за „Белене“
Автор: Цветелина Китанска
|
България е приключила преди 22 години с използването на непазарни методи при определянето на цените, сключения с „Лукойл“ мораториум е изключение и е инцидентен за период от един месец.
Това обясни икономическият министър Трайчо Трайков пред „Нова телевизия“. По думите на министъра не само българите биха отговорили, че са недоволни от икономическото състояние в страната, но и повечето европейци. Административната тежест с 15% по-малка Министърът отказа да коментира пряко конфликтът си с „Лукойл“, заради който получи чрез медиите писмо от компанията, в което тя се съмнява в неговата компетентност. Трайков съобщи, че в началото на следващата седмица ще има Надзорен съвет на компанията и той е изпратил представител на министерството, който да разбере как се образуват цените на горивата от рафинерията. Министърът уточни, че до момента „не са направени никакви отстъпки към „Лукойл“ срещу едномесечния мораториум на цените“. Ограничението да не се променя цената важи само за дизела, обясниха по-рано днес от министерството на финансите. Трайков обясни, че направеният реверанс към петролните компании да не съхраняват количества горива за 60 дни, а 40, е разрешено от Европейския съюз и няма да бъде тълкувано като държавна помощ. „Всички идеи се разглеждат много критично и тепърва ще бъдат одобрявани“, обясни министъра. Правителство на истински патриоти Настоящото правителство е правителство на истински патриоти, каза Трайков. Той обясни, че има два вида патриоти – фалшиви, които не допускат в „крепостта“ си външни инвеститори и истински, които позволяват на външни фирми да се влизат в страната, но само ако спазват правилата. Министърът коментира и определеното като „безпрецедентно“ от него, в сряда, поведение на „Росатом“ и „Лукойл“. „Нямам обяснение за поведението, освен може би, че тези компании са били подведени от българските си сътрудници“, каза Трайков. Според министърът строителството на АЕЦ „Белене“ ще бъде отложено, докато не се изяснят аспектите със сигурността на централата. Като „очевидно ново осем“ определи разпространената от „Росатом“ цена на „Белене“ (8 млрд. евро). „99% от строителството на ядрените централи сега зависи от един съвсем външен фактор – Япония, Фокушима“, обясни Трайков. По думите му, думите на премиера Бойко Борисов пред Би Ти Ви, че „Белене“ може да се строи и не е важно колко струва, ако друг плаща“ са извадени от контекста. „Това не е становище на премиера, а на „Росатом“ от тяхното отворено писмо разпространено по-рано“, обясни икономическият министър. Министърът определи договорът за изграждането на „Белене“ като „клан не доклан“ от две години, с цена от 4 млрд. евро и не знайно какво увеличение. По думите му държавата иска да активизира проекта, но не вижда никакво конструктивно решение от своя външен партньор. „Когато искате да пуснете някого в крепостта, трябва да знаете кой и срещу колко отваря вратите“, каза Трайков.
Той обясни, че „някой фирми и държави са свикнали да сключват така споразумение, че да получават от 1 млрд. – 900 млн. за себе си, 100 млн. за партньора и 100 млн. за подкуп“. По думите на Трайков страната сега се стреми да договори равни ползи както за държавата, така и за участниците в проекта. |
|
|
Източник: http://www.dnevnik.bg/
––––––––––
Кисело мляко, АЕЦ, оперни певци – фалшивото национално самочувствие
Автор: Иван Бакалов
Кои са изворите на националното самочувствие за българите? Голяма нелепост – кисело мляко, АЕЦ, оперни певци, Бербатов, природа…
Природата и киселото мляко не са заслуга на българина. Исторически шанс е, че той е попаднал географски на това място, а, както се вижда, има изключително хищническо и пагубно отношение към природата.
И млечнокиселата бактерия не е негово изобретение, а просто тук се развива най-добре. Митът за уникалността на киселото мляко съществува само в българската глава. Т. нар. йогурт се прави и продава по цял свят. Има 2-3 страни в света, в които се продава йогурт с българска закваска, но става дума за редки марки и изключения.
А у нас киселото мляко вече се прави по нови технологии, при което няма живи бактерии в него. А ако има, бацилус булгарикус в закваската остава малцинство, за сметка на други микроорганизми (не само “Данон”, почти всички го произвеждат така).
Българско сирене светът не познава, познава гръцко бяло сирене. Български кашкавал – също. В Европа има няколкостотин вида жълто сирене от няколко държави, които демонстрират далеч по-голямо разнообразие от българския кашкавал.
Митовете за българските зеленчуци и плодове се съчетават с тъжна реалност – повечето в България сега са вносни. Български ябълки няма (някога са били хубави), навсякъде се продава китайски чесън (български само напролет – зелен), доматите у нас вече са по-пластмасови от турските, дори през лятото, защото търговци и производители предпочитат сортове, които не се развалят на рафта. Моркови, всякакви зеленчуци се предимно вносни.
А цялата традиционна българска кухня всъщност е предимно турска. Всички специалитети ги има в кухнята на балканските страни. Българската гордост – шопската салата – е вариант на гръцката (без маслини и сиренето е настъргано), освен това не е нещо традиционно и старо. Започват да я правят у нас някъде към 30-те години на миналия век и е докарана до сегашния си вариант в ресторантите на “Балкантурист” при комунизма.
До 1910-1920 г. българите не са ядели и консервирали червени домати, а само зелени. Червените са ги смятали за вече развалени – по въпроса има и научни студии.
С какво създадено от нас се гордеем? Изобретили “сме” компютъра? Грешка. Изобретен е от двама американци, на единия от които бащата е българин, майка му американка от ирландски произход.
Джон Атанасов е роден в САЩ, там е получил образование, тамошната икономическа свобода и конкуренция е направила възможно това откритие. И то е само принципно, а съвременният компютър е изобретен от друг. Това не пречи да се тупаме в гърдите, че “ние сме” измислили компютъра.
Друго? Световните ни шампиони по шах (за кратко) Веселин Топалов и Антоанета Стефанова някак не станаха голям извор на национално самочувствие. Шахът не е много популярен, в сравнение с футбола.
Стоичков, Бербатов? Безспорно те са най-големите поводи да се гордеем. Те правят така, че да се споменава името на България по света, с тях ни идентифицират (другото, с което най-често се прочуваме, са проститутки, измамници, цигани).
Но Бербатов и Стоичков никой не ги поставя на обсъждане в разни анкети.
В инициативата на БНТ за най-големите български събития на 20 век, анкетата показа, че на първо място зрителите класират “Българското оперно чудо”. Израз на комплекс – малцина слушат опера, но е престижно да се гордееш с оперни певци. Самият израз “чудо” е комплексарски. Какво пък толкова чудо?
Има няколко български оперни певци от 20-те години насам, гастролирали по най-големите оперни сцени. Те са направили кариера на Запад, а не тук. Подобно на футболистите. И “ние” се гордеем с тях, защото са от “нашата порода”. По-добре ще е да не ги наричаме “чудо” и “най-големите”. Можем да сме горди с тях и без тия хиперболи.
На второ място в същата анкета е класирано “Построяването на Димитровград” (?), на трето – научното откритие “Шести сърдечен тон”, направено от български лекар. Освен “шести сърдечен тон” има още 5 български открития и десетки значими изобретения, които имат приложение в чужбина, но не са популярни у нас.
Тук малцина се интересуват от наука, тя не е на уважение. Отношението към науката е – “тия от БАН” са едни тунеядци и търтеи, които само искат пари. Такива са представите на средния българин, подстрекавани от сегашните на власт.
Очевидно има остър дефицит за извори на национално самочувствие.
Впрочем, в същата класация на БНТ за “Българска битова революция на 20 век”, се нареди на първо място чушкопекът (25,5%), пред електричеството (16%), пред телевизора и радиото (13,4%) и пред мобилния телефон (10%). След тях се подрежда остъкленият балкон със 7%.
Това подреждане подсказва, че средният българин е по-близо до селянина от с. Катуница, отколкото до модерния, образован градски жител.
И точно този среден българин възприема АЕЦ като извор на национално самочувствие.
Ние сме нация, дето цепи атома. Силни сме. Високотехнологични. Изнасяме ток, а не само домати. Голяма работа сме. Турци и гърци ни се молят за ток. Ще им дадем, да видят те колко сме над тях. И това прекрасно се експлоатира от политици и енергийната мафия.
Няма смисъл тук да се намесва спорът кой печели от АЕЦ, колко е опасно и дали една нова АЕЦ в Белене ще се изплати за 40 години.
По важен е въпросът – защо едни австрийци, народ колкото българския, не се чувстват по-прости и по-слаби без АЕЦ? Или други малки народи като датчаните, норвежците? Или една Португалия, Гърция?
Не може ли просто да си живеем живота, без да се бием в гърдите с АЕЦ, без да се хвалим, че сме изобретили компютъра, че нашето вино е най-хубаво, че само у нас има кисело мляко? Или митът, че сме най-умните – в тестове за интелигентност само евреите се били подреждали преди нас. Глупости на търкалета.
Цяла отделна тема са съчиненията, че българската нация била най-древната, създала е цяла цивилизация и т. н. Митове и абракадабри. Хеле пък разни военни успехи отпреди векове… Това са изворите за национално самочувствие. Ровенето и търсенето на поводи за гордост в древната история издават комплекс за малоценност.
Целият този фалш постоянно се подхранва от медиите и т. нар. елити, политици. Ще отмре много бавно.
Накрая българинът наистина добие самочувствие, когато полека-лека станат по-малко българските самохвалства и поводите да се срамува от “българските работи”.
Източник: http://e-vestnik.bg/
–––––––––
* Б.Р. Вижте още по темата – линк.
Ей такива сноби, като Иван Бакалов – тъпи и нахални (винаги искат да са най отпред) са най-големият проблем на България. Те не искат нищо друго освен да ни мачкат самочувствието и с това да минават за умни.
А това вече е върхат „А цялата традиционна българска кухня всъщност е предимно турска.“ – явно според авторът преди да дойдат турците българите са пасли зечена тревичка летес и сенце зимъска.
Да и аз си мислех че в България хората са умни, ама като прибавиш и Бакаловия Иванчо средното ниво доста пада.