Добротата носи със себе си.
Не искай, а само я давай.
Хиляди грейнали малки слънца.
Сън сънувах, сякаш бе наяве.
поезия
Колко пусто и тихо е
И избледняващ спомен
В потискаща тъмнина
Бездната на времето – приглушава
Измъчения вик
Красиви са износените дрехи,
протрити от любов.
Из стихосбирката на Константин Каменов "Каменна поетична мисъл"
Това вътре в мене! Дали някога?
Чудо или измама на очите.
Болката в красиво цвете се превръща.
Търся от безвремието...
Без свян душата ми ликува,
без свян
и знам, че този свят си струва
служебното усилие да дишаш,
дори когато на...
Просторите ще гледам, ще те диря, ще те диря.
Жажда си - и в съня ми река от...
Ръждивите мъже
съвсем не са железни,
макар да притежават
нерви от стомана.
За себе си
нарядко са полезни,
за обществото –
вечни бели врани.
От косите ти полъха ще взема
И ще вървя по своят път
Някъде твоя да пресека
От устните ти топлината...
Не си тръгвай сега - моля те.
Утрото скоро ще те отпъди.
Свети ми и покажи ми - Месечина.
Косите...
Нефритени огньове горят.
Виждат се толкова надалеч.
След страстта приижда утрото.
Поглед докосващ - толкова мек.
