Доказано е, че от съчетание на гените на Хронос – времето, и Гея – земята, се раждат големи таланти. Така през 1934 година в Бургас се раждат: Олга Шевкенова, Елисавета Иконописова, Димитрина Гюрова-Савова, Антаоанета Войникова, Христо Фотев, Любомир Йорданов, Хиндо Касимов…
И разбира се Райна Кабаиванска – на 15 декември 1934 година.

За 19 декември т.г., от 10 до 12 часа местно време, е насрочен протест пред сградата на Висшия съдебен съвет в София, организиран от Гражданско движение “БОЕЦ”. Протестът ще се проведе под надслов “Гешев е висш позор”.

– Всъщност, той се казва Светльо, но аз му викам Слънчага. Висок е два метра и три сантиметра, винаги засмян и готов да помогне на всеки! Като слънце е, а самият той има нужда от помощ…!
– Защо?
– Има порок на сърцето и му предстои операция, за която нямаме средства!
Дребосъкът се хвана за долната устна:
– Къде е той сега?
– Вероятно вече в Италия! Като се чухме снощи, беше на някакъв паркинг в Гърция. Шофьор на камион е. Той ни издържа, защото аз гледам детето.
– А каква сума е необходима за операцията?

Но тук думата ми е за чудесната книга на Алексения Димитрова. Тази книга ни дава възможност да видим „отвътре“, откъм посолството на САЩ, как е било възприемано всичко, случило се около 10 ноември 1989 г. Книгата е прелюбопитна, дори потресаваща. Тя, без това да е, може би, целта на Алексения Димитрова, разбива заблудата, че едва ли не от американското посолство са дърпали конците на 10 ноември и в първите месеци след това! Ние четем „депешите“, анализите на посланик Сол Полански и виждаме как той постоянно остава изненадан от развитието на събитията, как непрекъснато прави прогнози, които след броени часове или дни биват опровергавани, как не може да се ориентира в случващото се и в неговото развитие, как се лута сляп и заслепен…

Българска православна църква “Света Троица” (Bulgarian Church Holy Trinity) в Медисън, Илинойс, кани на 25 декември, от 11 часа, всички желаещи сънародници на Света литургия за големия празник Рождество Христово. След литургията ще има обяд и коледно тържество, с посещение на Дядо Коледа, забавления за децата и томбола.

Бях на една вечеря с испанци на Палма де Майорка. Като разбраха, че съм българка, при мен дойде един професор от университет в Барселона и ми зададе в упор четири въпроса от рода на знаете ли, че:
– една от хипотезите за произхода на каталунския език е, че произлиза от българското адамитство;
– една от първите опери, написани в Каталуния, е за българката Мария;
– една от най-важните личности в испанската армада през XV век е бил българин, един от откривателите на Америка, Алонсо де Охеда, по произход e българин…

Училището ни беше наградено от Президентството и ДАБЧ с почетен медал и грамота. Партито с Виенското училище “Св. св. Кирил и Методий беше прекрасно, а забавата с “Пим-Пам” в София – вихрена и неповторима. Герганчета с пимпамчета, усмихнати и прегърнати, пяха до пълно изтощение на 29 ноември, на прием, организиран от Маги Немцу и останалите ръководители на “Пим-Пам”, песните от мюзикъла ни, песните на Борис Карадимчев и накрая песни от “Коса”, и какво ли не още. Навсякъде децата ни говореха на български, сприятеляваха се с другите деца и се чувстваха в свои води на родна земя.

Като цяло от резултатите от това гласуване се вижда, че благодарение на депутатите от парламентарната група на ГЕРБ предложението не е било прието. И, че точно управляващите от ГЕРБ, в чиято управленска програма за мандата на сегашния кабинет “Борисов 3” има специална Мярка 42, която е за подпомагане на български организации и медии зад граница, не са изпълнили своята програма.
Не може да се каже, че тези резултати са учудващи. И това предложение, като други подобни преди него, отиде в коша на историята. Въпреки това е добре да се знае кой как е…

Днес скачащите, за да не бъдат заподозрени в „червеност“ овци, на свой ред стават Пенсионера Снегов. Жалки, смешни и най-обидното – ненужни. Както сме и ние – отломъците на соца, така и те – отломъците на прехода; ще се обединим в кръчмата на горчивите размисли и несбъднатите надежди, ще си налеем по едно „Я да не ти пука“, ще се засмеем на себе си и един на друг. Най-вече ще се засмеем на младите агнета, които днес блеят: „Толерантност, Европа, религиозен плурализъм, екология, здравословен начин на живот, ЛГБТ, джендър образование, глобализъм, либерализъм, свободен пазар, бее, беее, бееееее…“. Айдее в кошарата, да Ви стрижем. Ей ония там ги отдели настрана – утре ще ги колим. Ставай, старче. Новият овчар е тук. Мина ти времето.

Сред забързаните хора се откроиха две момчета на около петнадесетина години, които вървяха бавно и широко усмихнати едно срещу друго. Бяха от децата, които сами изминават дългия път от пламналата им във война родина, до страната, в която птиците не се страхуват от хората. Прегърнаха се по братски и, без да си кажат и дума, седнаха на пейката зад гърба ми. Изведнъж едното от тях тихичко запя. Езикът ми беше съвсем непознат, но извивките на мелодията се редяха тъжни като заминаване, светли като пристигане, топли като среща. Както внезапно започна, така и рязко спря песента. Тогава, също така тихо запя другото момче.
Мелодията уверяваше, че за да се върнеш, първо трябва да заминеш, и че хората, които се обичат, винаги се срещат в сънищата си…

Глобалното затопляне и именно стопяването на ледовете в Гренландия и Северния полюс ще сложат капак на морското течение, което води топла вода от екватора към Европа. Известният Гълфстрийм намалява всяка година, и то с драстично темпо. Северозападна Европа на първо четене ще развие подобен климат като този в Ню Йорк и Вашингтон, където през зимата често има снежни бури и месеци наред сериозни отрицателни температури. Още по на север снежната покривка се увеличава и при липса на действащ Гълфстрийм не се стопява изцяло дори през лятото. Северна Европа отново ще стане огледало, връщайки значителна част от слънчевата енергия в Космоса, и в рамките на 10-20 години глобалното затопляне се превръща в нова ледена епоха… Според данните от последните две ледени епохи, климатът на България при ледников период ще стане като този в Холандия, Дания или Южна Швеция.

Една каравана, сбухана между храстите, препъна порива ми по красотата на света.
– Там обитава мис Стоун – проследи облещването ми бай Тотьо, – собственичката на хотела. Туря си я в парка всяка Коледа. Било й мерак да спи в каравана, ама нямала време през годината. Два-три дена покрай Рождество се завира у драките. За икспириънс.
Хлъцнах. Караваната се разлюля с мощно хипопотамско подрусване. Главичка като карфичка се подаде между две унили завески и провеси бузи в учтивия утринен хлад:
– Тооут – властно се провикна тлъстият ми вчерашен кошмар, – уеър ис май баница-брекфаст?