Изводи след избори

Tук съм нахвърлил  текст за отминалите днес местни избори. Защото само след изборния ден това, което повтарям от няколко години, може би ще бъде чуто от повече хора.

Ще започна с думите на починалия неотдавна Владимир Буковски:

“Излиза, че на свободата и демокрацията хората трябва да се учат, както на тригонометрия. В основата на тази идея обаче има нещо като порочен кръг: веднага от тиранията към свобода не може да се премине, не сме обучени. “

И към това ще добавя един мой пост от Фейсбук отпреди седмица:

Видяхте ли анализ на отминалите избори от някоя партийна централа? Видяхте ли някой политолог да говори систематизирано за проблемите и мошеничествата, и да изтъкне поне кратък списък с долуизброените проблеми?

По-долу съм посъбрал от различни автори отделни редове. Не съм им писал имената и им се извинявам, но очаквах някоя партия да го каже по-систематизирано. Уви – останах си с надеждите.

Сигурен съм, че всеки умен човек може и сам да посочи още много факти.

Започвам с цитатите:

“Борисов знае, че той и партията МУ са нежелани, и че във всички следващи избори ще губи позиции. За това:

1. Обезкърви останалите партии като ги лиши от субсидии.
2. Осигури си защита чрез следващия Главен прокурор, който, както и предходният, да са слепи и глухи за всички изборни манипулации, фалшификации и купуване на гласове.
3. Създава интриги, купува и чрез полиция и прокуратура контролира лидерите на партии и движения.
4. Уби свободата на словото и протектира фейк медиите.
5. Разчита на неграмотната част от българското население, което срещу 100 лв. и почерпка с кебапчета превърна изборния процес в жалък алъш-вериш.“

****
„Слушайки тази сутрин лакърдиите по ТВ-тата, попаднах на Нова. Чух, но не съм сигурна, че добре съм чула, че администрацията на най-богатата община – поне така я представиха по Нова ТВ, а именно Несебър, била хиляда сто и няколко души. Възможно ли е това наистина? Добре ли съм чула? Ако е така, е ясно как кандидат-кмет от ареста печели на първи тур с осем хиляди и няколко гласа – че те хиляда и сто са от негови служители.
И всевъзможните политолози, социолози т.н. лози, коментиращи с телешки възторг „победата“ на ГЕРБ, и дума не продумват по този въпрос. Защото добре им е платено да мълчат. И това е възмутително.“

****
„90% от протоколите на СИК в София са сгрешени – тогава изборът честен ли е?

И после бюлетините по тези протоколи се броят отново, но не от цялата комисия, а само от двама-трима човека, които са отнесли книжата в ОИК.“

****

„Ромите са най-активните гласоподаватели в София с над 80% (а вероятно така е и в други градове и села).“

****

„Поредните избори от 19 век!
Масово не бяха броени преференции. Комисии и застъпници стояха до малките часове, заради скапани принтери, на които липсва и тонер. Препатили членове на СИК са си носили принтери от вкъщи.
Колко щеше да е лесно, ако имахме машинно или електронно гласуване, но тогава щеше изборният резултат да е видим и точен.
71 милиона за избори, които не отразиха точния вот на българите.“

****
„Над 400 хиляди от бюлетините са невалидни – означава или умишлено унищожаване, или неграмотност най-вече.

И това не е изключение – 463 995 невалидни бюлетини на последните парламентарни избори. 14% от подадения вот.“

****

„В гр. Лом невалидните и зле попълнени бюлетини са около 25%. Но точно в центъра на циганската махала от 390 бюлетини само една е невалидна/сгрешена. Явно комисията е помагала здраво или може би се сещате друг начин.“

И накрая, вижте снимката – 1/3 от вота бе контролиран!

Вярно е, пък макар и изречено от мошеник, според някои.

Доказва го и изборната статистика, която някои мои приятели направиха.

Ще завърша с друг цитат от вчера:

“Защо се явяват кандидатите на избори? С единствената цел да ги спечелят. Само така и тогава те могат да превърнат идеите и програмите си в действителност. И за тази цел се прави всичко възможно и необходимо. Другото е чисто хабене на обществена енергия и на човешки надежди и доверие. Чист партиен егоизъм е да обясняваш след това – ето, ние сме родени вчера, но сме трети (или пети, десети).
Никаква политическа култура нямат и хората, чиято професия изисква да я имат – журналисти, политически наблюдатели, политически анализатори.
Системата и статуквото може да се свалят само с обединение. Емпатия трябва и ВСИЧКИ ЗАЕДНО.”

Край на цитатите.

Днес, след балотажа, ще добавя още малко факти:

До съда не достигат всички случаи за купуване на гласове и контролиран вот. Но дори и от достигналите – на всеки 4 дела, 3 от тях са без последствия.

Показателен е случаят при нас в Чикаго – съгражданинът ни Емил Хаджиев на миналите парламентарни избори бе успял да преметне секционните комисии в чикагските предградия Дес Плейнс, Шилер парк и Шамбург. Той пуснал бюлетина и на трите места.

Съдът се смили над него и отказа да му наложи наказателна санкция пробация. Размина се с глоба от 1 500 лева. Емил Хаджиев отрече да е участвал в схема за купуване на гласове, а обвинението срещу него включваше и такава точка. Оказа се, обаче, че прокуратурата „не е могла“ да установи за коя точно партия той е подал гласа си… Хаджиев е известен в Чикаго като отявлен привърженик на ГЕРБ, срещал се е често с лидери на тази партия. През юни 2017 г. тогавашният зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов публикува във Фейсбук своя снимка с него.

Днес по БНР се говори, че при балотажа се е увеличил 2 пъти повече от първия тур купеният и контролиран вот. Пак там чух твърдението:

„Проблемът НЕ бил в неграмотните гласуващи,
Причината е БИЛА в грамотните НЕгласуващи.“

Но преди да се хвана за горните думи, бих искал да изброя още няколко факта за изборите:

Разходите от държавния бюджет за тези избори са 71 000 000 лв. Но това са само официалните разходи – не знаем колко от държавната субсидия за партиите е отишла за агитация по всевъзможни начини. А още по-големи разходи са тези, дадени за купения вот.

Както знаем, за изборите на 27 октомври около 1/3 бе купеният и принуден вот от 3 млн. избиратели.

Ако приемем осреднена цена за глас от около 70 лв., то ще имаме още 70 млн., хвърлени до 27 октомври. За балотажа са дадени още.

Но и медиите трябва да живеят, и то не само по избори, и заради това те получават „под прикритие“ целогодишно различни пари за реклама, информационни проекти и субсидии от държавата и ЕС.

Политолози, социолози и стотици НПО се хранят също целогодишно от изборите и от анализи и изследвания на нагласи и мнения.

И така нещата стават още по-дебели.

И накрая, стигаме до обикновените хора – основно преди избори им се асфалтира улицата и те се надяват в квартала им да бъде направена детска площадка, да се повишат пенсиите и пр.

Но се увеличават най-вече заплатите на държавните служители, които са внушителна бройка – към 800 000 сигурни избиратели.

При толкова голям процент хора, заинтересовани материално от изборите, напълно съм наясно, че няма как да бъде чут силно моя глас, нито на журналиста и издател Калин Манолов, както и други гласове извън общия хор. За гражданите без достъп до медии даже не говорим – те разчитат на манипулирания Фейсбук, гласът им да достигне най-много до няколко хиляди човека. Няколко хиляди срещу няколко милиона бенефициари от изборите – Давид срещу Голиат!

Но въпреки всичко, сигурен съм, че победата ще дойде.

Защото на все повече хора става ясно, че трябват други, различни избори.

Че тези, които ги приканват да участват в избори без избор, всъщност са тези, които имат лична изгода статуквото да се задържи, и те да удържат мястото около голямата софра или под нея, където да се борят за трохите и оглозгани кокалчета.

Изминалите избори донесоха на обикновените хора основно две неща – чувството за безизходица и чувството, че покварата е всеобща, ненаказана и даже позволена. Подобни избори развращават.

И все пак, резултатът показва, че поне 50% от хората не приемат подобни избори и не отиват до урните.

И пак ще цитирам Буковски:

„Може и да изглежда парадоксално, но народите от Източна Европа притежават по-добра историческа памет. Ние много повече живеем с миналото, доколкото настояще винаги не ни достига, а бъдещето трудно се вижда. Нашите народи са виждали и фашистко нашествие, и комунистическо робство; затова вече не ни тегли наникъде.“

Някога бях написал „Възхвала на негласуващите“ (линк). Днес ще добавя към казаното тогава – време е да направим следващата крачка.

Тази крачка ни е подсказана отдавна от най-древните философи и мислители.

И ние неминуемо ще стигнем до нея, тъй като днешният път ни води към безизходица.

Защото по този път накрая в България ще останат само хората без достойнство и морал, да избират себеподобните си.

Идват най-важните политически избори – парламентарните. Сигурен съм, че ще има изненади. И те няма да са от партията на Слави.

Идват нови технологии и млади хора. Именно те ще донесат голямата промяна. Вижте как машината – новосъздаден от български студенти политически изкуствен интелект (ПИИ) вече дава по-точни прогнози от нашите учени политолози – ТУК.

С това завършвам тези следизборни размисли*. Ако искате ми вярвайте. И ако желаете, разпространете този текст.

––––––––––––––––––––––––––––––––

* Следизборни размисли от пролетта – вж. тук.