Сградата на Върховния съд на щата Ню Йорк. Източник: en.wikipedia.org
Върховният съд на щата Ню Йорк нареди всички служители на град Ню Йорк, които са били уволнени, защото не са били ваксинирани, да бъдат възстановени на работа, с изплащане на заплатите със задна дата, и заяви, че правата им са били нарушени – информира Fox News.
Съдът установи, че „да бъдеш ваксиниран не пречи на дадено лице да се зарази или да предаде COVID-19“. Кметът на Ню Йорк Ерик Адамс заяви по-рано тази година, че администрацията му няма да наема отново служители, които са били уволнени заради статуса им на ваксинация.
В Ню Йорк бяха уволни приблизително 1700 служители, между които много полицаи и пожарникари, защото не са били ваксинирани по-рано тази година, след като градът прие мандат за ваксини при бившия кмет Бил де Блазио.
Повече информация – ТУК.
.
.
– Ще се защитите ли, че отказвате ваксини?
– Не. Нямам защита.
– Имате възможност да изложите основания, поради които отказвате препоръчаната за общественото благо процедура.
– Не. Нямам защита. Казах вече.
– Отказвате да се защитите?
– Не признавам, че изборът на собственото ми тяло е престъпление.
– Но вие сте отказали нещо, което е препоръчано от медицински специалисти!
– Да, това е мое решение.
– Смятате ли, че знаете повече от науката.
– Не! Смятам, че имам право да задавам въпроси.
– Но специалистите са обучени да вземат решения вместо вас.
– Те са обучени да дадат мнение. Решението взимам аз.
– Ако всеки започне да отказва, тогава системата ще престане да функционира. Мислите ли, че това е добре за общественото благо?
– Ако една система може да съществува само когато човек се отказва от правото си на избор, тогава проблемът не е в човека.
– Искате да кажете, че не вярвате в медицината?
– Не! Казвам, че медицината трябва да е за човека, а не човекът за нея.
– Но тя работи за общественото здраве!
– Общественото здраве е отговорност на всеки отделен човек, който формира обществото. Не е на медицината.
– Значи поставяте личния си интерес пред обществения?
– Не! Поставям човешкото достойнство пред страха!
– Отказвате ли авторитета?
– Не! Отказвам сляпото подчинение.
– Разбирате ли, че подобно поведение е опасно?
– Най-опасно е общество, в което въпросите се наказват, а послушанието се възнаграждава.
– Значи отказвате да се оправдавате? Защо?
– Защото не смятам, че един свободен човек е необходимо да се защитава за това, че не желае да е в подчинение като овца. Ако вече сте решили вместо мен кое е правилно, направете го. Но не очаквайте аз да участвам в преструвката, че изборът ми има значение, когато той е приет за неправилен още преди да бъде изслушан.
– Но вие имате право да изложите вашите аргументи.
– Човек може да защити избора си само там, където съществува принцип, че изборът му има стойност. Ако предварително сте приели, че несъгласието е безотговорност, че въпросите са опасни и че единствено позволеното мнение е официалното, тогава няма защита. Има само процедура.
– Нашите препоръки се основават на общественото здраве.
– Какво е общественото здраве? И кой го определя? Ако вярват, че могат да разполагат с тялото ми, да го жертват по всякакъв начин, в името на всяко нещо, което сметнат за свое благо. Само защото имат нужда от него – всеки крадец го прави! Има само една разлика – крадецът не иска да одобрявам действията му!
– Отказвате да използвате правото си на защита значи?
– Отказвам да участвам в процедура, чийто избор е решен предварително.
– Но ние сме длъжни да отбележим, че сте имали възможност да бъдете чута.
– Ако всяко мнение, различно от официалното, вече е обявено за неприемливо, тогава думите ми служат единствено за украса на процедурата.
– Не можете да отказвате!
– Мога!
– Искате да кажете, че това е несправедливо?
– Казвам, че ако една система има нужда от моето участие, за да изглежда справедлива, тогава тя вече признава собствената си слабост.
– Но защо?
– Защото няма да помогна една предварително взета позиция да бъде представена като открит диалог. Ако искате да наложите решение, направете го. Но не очаквайте от мен да участвам в представление, чиято единствена цел е да създаде впечатление, че изборът ми е бил уважен.
– Но това е нечувано! Да не би да казвате и искате да представите нещата така, че всичко е скалъпено?
– Искам!
.