За изоставените Ангел и Деси. Две различни емигрантски истории

.

Две български емигрантски истории:

КАК ДЯВОЛЪТ У НАС УБИ АНГЕЛА и

КАК АНГЕЛЪТ (ДЕСИ) ПОБЕЖДАВА

.

На личната страница на Петър Анастасов (председател на Сдружението на българите на о. Крит) може да се прочете покъртителната история за Ангел – наш сънародник в Гърция, който не е имал български акт за раждане и след много труден живот си отива млад от този свят. Публикуваме я по-долу така, както е разказана и разкриваща ни какво може да се случи, когато и родната майка, и родната държава са били по-лоши от мащеха.

След тази много тъжна история следва историята за Деси – осиновено българско момиче, което 27 години по-късно е кандидат за конгресмен на предстоящите и вече започнали избори в САЩ.

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Първа емигрантска история:

КАК ДЯВОЛЪТ У НАС УБИ АНГЕЛА

(Разказ за действителен случай, в четири части)

Част I. Началото

Стаята е тъмна, въздухът – тежък за дишане, светлините мигат, някаква неонова лампа не може да залепи и премигва дразнещо. Носи се тежък дим от цигари, алкохол, десетки миризми, но най-ясно се усеща мирисът на пот, на пот от дебел чичко, дошъл да удовлетвори нагона си с малки дечица. А на съдраното канапе седи следващият похотливец и отброява дребни евра.

Очичките им гледат тъжно… А може би страхът вече е изчезнал, след десетки побоища и дишане на миризми от мазни тела, сълзи и мъка, и вече сетивата на невинните, невръстни същества са изтръпнали и просто чакат камбаната на съседната часовникова кула по-бързо да удари още веднъж и още веднъж, за да остане само болката. И така до края на поредната вечер, с надеждата, че поне в съня си няма да бъдат насилвани, което явно отдавна са спрели да броят.

Това, което Ви разказвам, е предисторията на история, в която неведнъж се молихме на институции да помогнат на едно изоставено момче да получи лични документи и да узаконим този изстрадал през годините на пубертета си наш сънародник, защото вече бе пълнолетен. Този разказ всъщност е посветен на всички онези, които ще кажат, не е можело да е по-зле! Може! Животът е толкова безмилостен към едни, че често се чудя боговете, в които по-голямата част от планетата вярва, къде са се покрили!

Но нека се върнем на предисторията и историята на родната майка.

Тя е поредната сводница, продаваща плътта на децата си (момче и момиче) на незадоволени елементи, явно психично болни, за да могат да изпитват някакво удоволствие, извършвайки тези извращения дори с 6-7 годишни деца! Майката е още жива, все още ненаказана, все още някъде се шляе и развява българския си паспорт я в Европа, я у дома… (За жалост и бащата, макар и не признал тези деца, е знаел какво преживяват!)

Продавала ги е за плът, докато й омръзнало и ги зарязала в Гърция…

Но това е само началото на цялата драма, продължението следва. Ще Ви разкажа историята на „хапки“, защото не може нито да се пише, нито да се чете на един дъх.

Днес единственото желание на порасналата вече девойка е да се изправи очи в очи с майка си и просто да я погледне, за да й покаже, че е оцеляла, въпреки всичките мъки. Какво обаче се случва с нашия главен герой Ангел, който, както Ви разказах по-горе, над 5 години очакваше Родината му да му издаде най-накрая документ, за да стане и той човек. Защото животът на един дух не е никак лицеприятен…

* * *

Част II. Свобода и нов живот

Веднъж изоставени, децата са поети от гръцката държава. Следват години в детски домове…
За качеството на живот в сиропиталищата, за отношението на персонала и по-големите деца, оставям тази част на Вашата фантазия, но със сигурност това е бил живот на свобода, спрямо мъченията и издевателствата в „семейна среда“.

Момичето е взето от приемни родители и е получило своя шанс за нов живот, който и до днес живее. И съществува достойно, макар спомените да са незаличими.

Предмет на тази история и главен герой в нея е нашият Ангел. Той е поет първоначално от едно приемно семейство, но, за жалост, заради трудния му характер, както и заради прекомерно строгите родители, нещата не се получават и съдбата му е да се върне повторно в дома. Грижата на служители от местния съд и социалните грижи не помагат да въведат момчето в нормален живот, защото до осемнадесетата му година той все още е „дух“ по документи. И макар навсякъде да се води с фамилията си, от първоначалния му издаден акт за раждане и имената на майка му, то те не са достатъчни нито за да получи документ от гръцката държава, нито от българската.
През тези години социалните служби са търсили „майката“ в България. Тя е била откривана, уведомявана е от полицейски инспектор, че е „редно“ да го заведе и в България, да му издаде и български акт за раждане, както и да го впише на адрес, за да може детето да получи нормален живот! На всички е ясно, че тази жена няма чувства към тези деца, на фона на това, което им е причинила, но и е абдикирала от законовите си задължения. Тя не се е отказала официално от родителските права по документи от тези деца, просто ги е зарязала… И оттук започват всички административни проблеми! Гръцката държава желае да направи детето гръцки гражданин и да му издаде лична карта, за да започне живота си, както е редно, законово и легално. Но това не е възможно, защото е видно, че детето е родено като български гражданин. Тоест, нужно е нашата държава поне да издаде документ, че НЕ МОЖЕ да направи за това дете нищо и не е възможно узаконяването му като българин, тоест, че детето няма своя родина. И, както вероятно на всички е ясно – в татковината ни такава опция не съществува. Всяко родено дете с българска майка и/или баща е вече български гражданин и има права и задължения като такъв, а родителите им в шестмесечен срок е нужно да ги регистрират и в България. Но понеже няма глоби, има стотици (а може би и хиляди) деца над 18 години, които дори не са регистрирани у нас.

Естествено, търсенията и исканията към на тази жена не довеждат до никъде, защото явно от полицията нямат законова възможност или желание да я задължат да направи тези стъпки, а тя абдикира не само от децата си, но и от всичките си задължения.

Минават много месеци и, когато нашият Ангел става вече пълнолетен, той се явява на първите български консулски дни на остров Крит, заедно с помагаща му жена – социален работник и служител в прокуратурата. Оттук започва надеждата, но и ходенето по мъките! Предоставен е на дипломатичеките ни служители акт за раждане (гръцки) и се търси съдействие от Родината за решаване на казуса.

През това време Ангел лети в живота, има амбиции, търси си работа, намира приятели, вече е извън общежитието (диспансера), живее с още едно момче в малка квартира, намерил си е на черно работа в един фризьорски салон. Мете, чисти, помага… Доволен е и на половин надница за цял работен ден, но пък е щастлив, че вече всичко е в собствените му ръце. От училището в диспансера е взел документ и се надява, ако се узакони, час по-скоро да запише някакъв колеж, я за фризьор, я за готвач. Надеждата му е голяма и личеше в очите му. Неговите очи няма да ги забравя никога! Онази скромна усмивка, на младеж, по лицето на когото не бих разбрал никога за мъките, които е преживял. Разговаряхме на гръцки, притеснен беше много от факта, че от 12-13 години не е чул и дума български и му е невъзможно да го говори. Споделих му, че ако желае, може да потърси уроци в интернет, а и ние, в нашите училища, може да му помогнем поне на елементарно ниво. Благодари ни няколко пъти. Телефон нямаше, защото нямаше средства. Пожелах да му дам дребна сума. Отказа. Имал толкова, колкото да може да си купи храна и да си поделят наема, и не му били необходими повече. Тогава осъзнах как това дете вече е разбрало какво е достойнство, какво е да не ламтиш за още, а да живееш според възможностите. Искрено съжалявам, че не му направих тогава една снимка, такава, каквато ще остане в спомените ми, с големи весели очи, с малко брада и мустаци, с приятна усмивка, бурна, леко къдрава коса, перфектен ръст и телосложение… Колко ли родители биха искали да имат такова дете… И си тръгна…

И последва сагата с българската държава – над 5 години ходене по мъките… Невъзможността за решаване на казуса превърна от това младо момче, имащо възможност да започне на чисто живота си от 18 години, до трагедия…

По това време (2017-а година) бях пуснал първата статия със заглавие:
„НЕВЕРОЯТНАТА ИСТОРИЯ НА ЕДИН АНГЕЛ, ПРЕВЪРНАТ В ДУХ“

Не, че тя убеди някой държавен служител да стане по-бърз и качествен!

(Бел.ред.: В потвърждение на последните думи на автора  – Еврочикаго също отрази случая – следва цитат от публикация от 2017 г.: „Българи в Гърция искат отзоваването на консула Писанчев и двама дипломати от посолството“
„Посолството от една година е информирано за наше българско дете, родено тук без родители и документи, но навършило пълнолетие, и до ден днешен няма официален отговор към въпросните гръцките институции от посолството, нито решение на казуса. За жалост още едно (второ) такова дете имаме вече без родители и без документи…“)

* * *

Част III. Път без изход

Тук всички четящи е нужно да поставят по една точка или плюс за всяко изброено нещо в живота, което са получили от родителите си! Детство, грижи, дом, топлина, майчина милувка, първи смях, първа думичка, стая, книжки, играчки, разходки, празници с подаръци, екскурзии, възпитание, насоки, първи учебен ден, първи приятели, приятелки, пубертет, свободно избираеми дейности, четене, писане и частни учители, школи по езици, танци, цигулка или нещо подобно, мач с приятели, първа среща, зачервени бузи, първа целувка, парички за всичко, закуска, кино, на кафе с приятелка, банани, дрехи, обувки, абитуриентска вечер с официално облекло, студентски години, издръжка за следване, закупена от мама и тате кола, мотор, поне колело, дом дори за някои… сватба, зестра и така въртележка със следващо поколение… Събрахте ли достатъчно точки, за да сте победители!?

Нашият Ангел дотук е все още с нула точки. Дори ако трябва да отнемаме точки за насилие, за скандали, насилвания, страх и всичко до пълнолетието му, това момче, този българин, със сигурност ще е с отрицателен актив от точки. Тук едни приятели казаха, че вина е имал някой пиян чичко, дето не можел да си контролира поведението, и съответно лелката, която пък нямала пари за аборт, или по-точно възползвала се за издръжка от появилото се дете, от помощи, от продажба на плът и прочие. Добре, но това е минало!

Какво днес, т.е. след навършване на тези осемнадесет години, нашата (и негова) родна държава може да направи за това дете? Най-малкото е да го повиши в ранг, от дух на човек, като изнамери топлата вода и му даде мечтаната хартия – документ, с който да узакони тези 18 години живот, през които родната му майка не го е свършила! Но не би, защото не живеем в страната на чудесата, а в страната на решаването на казуси само с пари, връзки или много пари, или и пари, и връзки заедно, но никога без поне едно от тях. У нас човек не звучи гордо, у нас човек е същество, обречено да бъде унижавано в институциите от служители на кило, както и заплащащо със здраве и нерви за елементарно изваждане на документи, дори за които е нужен един клик на клавиатурата!

Тук някъде започна и моята епопея на ходене по мъките от институция в институция, от етаж на етаж, от чичко на лелка, от „Не може“ и „Трябва да се направи нещо, ама не зависи от мен“, та до „Няма начин, ама дай ми еди какво си“; обикновено нещо, което иска от предишния, който ми го иска от по-предишния, и така, докато цикълът в тези 5-10 институции се завихри и зацикли – нещо, описано в романа на Джоузеф Хелър и останало в съзнанието ни като „Параграф 22“. Един абсурд или по-скоро „път без изход“. В който път всяко търкащо някъде бюрократично дупе ти казва „ОК, ще оправим нещата, ама само ми донеси еди какво си“ от друго бюрократично дупе на друг стол, понякога в съседната стая или институция! И така, докато Н-тият не ти поиска нещо обратно от първия, и така до края на света! Нещо като комунизмът в България, отиде си, но е на всеки километър!

През това време нашият Ангел работи на половин щат, за да плаща наеми, но идват на проверка и естествено го откриват да работи без договор. Заканват се да затворят и фризьорския салон, в който работи. Само с помощта на лицето, което му помагаше с работата, срещата с гръцкия закон му се разминава на косъм. От салона си затварят очите, но му казват да напусне. Естествено шефът му е добър и го разбира, взема го рано сутрин, късно вечер, за да може поне прехраната да набави, но идват на проверка повторно ненадейно и отново го виждат с метлата… И дотам с тази работа… Тук-там намира полска работа, но и всеки вижда, че момчето е чужденец и с проблем, няма никакви документи – как да го наеме за по-дълго без документи!

В София през тези няколко години – няколко посещения на Правосъдно министерство: „Дайте ми еди какво си от общината“, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, към което са общините: „Дайте ни пълномощно от лицето, за да го впишем“. „Откъде?“ – „От нотариус“. Натариусът: „Дай лична карта, за да му издам пълномощно“… – „Ми няма, затова е зорът, за да извади лична карта…“. Оттам в МВнР – „Дайте да извадим поне временен паспорт“. „Ми няма ЕГН и не е вписан в общината“. „Ами да го впишем“. „Еми да го впише майка му или той сам“. „Ама майка му не иска, а той сам не може“. „Ами попитайте в президентството“. Ами да питаме и в Народно събрание – няколко питания – имаме цяла Комисия по политиките за българите в чужбина… „Няма начин да не може, ама ще питаме и ще видим“… И така… кръгче, две… Накрая от Посолството в Атина консулът обеща да намери негов човек, за да се оправи проблема с акта и се впише детето в България…

По-късно пуснах втора статия в BulgariaPress.com през 2018-а:
„20 ГОДИНИ ДА СИ БЪЛГАРИН – ПРИЗРАК В ЧУЖБИНА!?“

Изпратих я и на медии, и на институции… Но нищо!

А духът без документи, без име, без работа, без храна, без родители, без приятели, без помощ, без сили останал е вече, лишен и от избор!

Път без изход!

Случвало ли Ви се е да отидете на кръстопът, на които всички посоки са или забранени, или пък като в лабиринт без изход водят до задънена улица, без значение какъв е Вашият избор?

И така години.

През това време Ангелът с орязани криле среща компания, в която след сбирка пристига полиция и намира в един от присъстващите наркотици. При първата среща с „органите на реда“, никой не признава чии са… И след това вече е записан в полицията, без име, но с досие – води се потенциално опасен! Претръпнал, пътува без документи, спи, където намери, яде, каквото може… И така не ден, не месец, а цели няколко години!

От София не идва дори помен за решаване на казуса, а следите на нашият Ангел изчезват. Телефон няма, защото няма пари за сим-карти и да го поддържа. Докато в един случаен ден, в случаен разговор с консула в Атина, научавам прекрасна новина – АКТ ЗА РАЖДАНЕ Е ИЗДАДЕН! Мисля вече са изминали 4 или 5 години от ден първи на срещата ни! Представяте ли си как се почувствах, истински щастлив, че това наше българско момче, не знаещо една дума български, най-накрая ще получи така очакваната лична карта с име и ще заживее нормален живот! Как успя консулът, не зная и не разбрах, но нямах търпение да открия младежа… Оказа се мисия невъзможна.

Минаха месеци… Докато един ден водя разговор със затворник в Ханя по друг повод и от дума на дума го попитах има ли много българи в затвора? „Има, каза, не много, ама има и един без никакви документи, че е българин…“ Най-накрая открих изгубения Ангел!

Помолих дежурния полицай, ако е възможно да ми даде да говоря с него по телефона. След 10 минути го чух, беше тих, беше изтощен… Нямаше никаква радост в гласа му от новината! Каза: „Добре, ако ме пуснат оттук, ще отида в посолството!“. Не искам да Ви обяснявам как са минали месеците му в затвора и искрено се надявам, че не е преживял отново детството си, но поводът да е там беше лошият път без изход, неподходяща компания, покрай нуждата от храна, срещи с наркомани, с хора от подземния свят, нощният живот, крадци и всички отрепки, волно или неволно избрали такъв живот, защото от този разказ е видно, че колко и нормален да си в свят на неправда, рано или късно си обречен да станеш или престъпник, или жертва.

* * *

Част IV. Сянката

Отредено му да живее в мъка, съдба, която не е избирал, живот, за който никой не би мечтал! Понякога дори човек се замисля, какъв живот е това?! И ето че нашият превърнат в дух Ангел, след многодневен престой зад решетките е освободен. Но и това за кратко. Наркотиците, обкръжението и този живот бързо го намират и отново е прибран. Този път го обвиняват за обир, нещо кокошкарско разбирайте, но не веднъж вече е прибиран. Има досие, макар и без официални документи. Така без документи за свободен живот, той има документи да не живее на свобода! Ей така е устроен този свят…

Пак килия, а приятелката му е бременна… Тук делата в Гърция се гледат, когато има време съдията. Обикновено чакаш затворен половин година и, ако не ти е излязъл късметът да ти мине делото измежду 30-40, които съдията гледа в един ден, просто преместват папката ти с думите: „Кога е следващата свободна дата?
– След 6 месеца!
– Отлага се!“

И дотам, виновният, а понякога и невинният до доказване на противното, си кисне в ареста затворен. А Ангел няма ни пари за адвокат, нито пък някой, които да се сети за него и да отиде да му се притече на помощ!

Девойката ражда! Може би единственото хубаво нещо, което остава от тази история!

Ангел е пуснат след месеци мъка. Явно и наркотиците в затвора го натискат, поне така се оправдават околните му за съдбата му. Първи дни и е в Атина, напира с всички сили да започне пак с надеждата, че най-накрая ще подаде заветното заявление за документи! И се случва чудото, чакано 4-5 години! Сниман е, подал е заявление за български документи и чака с нетърпение да си ги получи!

И отново е прибран, явно станал магнит за полицията – познатият дух без документи, този път защото не се явил на отложеното дело, за което всъщност нито са го уведомили, защото той няма и адрес, а и телефон с постоянен номер. Странно е, къде са го търсили – в Атина, в Ханя или на някой адрес, които явно е споменал, предполагайки, че ще се закрепи там. Но основната причина е, че не се явил навреме! И така, пак зад решетките, да чака трети път да дойде време да се гледа делото му, за да се реши Е или НЕ Е виновен за нещо!

Личната му карта е готова, о, богове! Невероятна радост – най-накрая това дете, този мъж ВЕЧЕ Е СТАНАЛ БЪЛГАРИН, признат и законен, и тази лична карта е пристигнала в консулска служба Атина и го чака да дойде…

Но той така и не я получи!

Дойде „вест“ от затвора, нашият Ангел, ще си остане Дух завинаги и ще броди призрачната му сянка между нас, защото има недовършени дела! Ангел напуска този свят в килията! Обявен е от лекар за мъртъв, а като причина е посочено, че нямало насилие – просто сърцето му не издържало и спряло, записал лекарят!!

Тази вест у мен остави мъка, мъка за лице, човек, българин, когото не познавах лично, но вече бях започнал да чувствам за близък! Странно чувство! Научих късно, не можах да отида на погребение, а и не зная как и къде са го извършили в Атина…

А личната му карта си стои още в Посолството ни! Българското, на българския Ангел, не можал да доживее до нея! И го чака, напразно!

Оставил е дете, което не е признал, разбираемо защо, защото духовете не могат да се подписват! Искрено ми се иска майката на това дете да пожелае, след като вече има негов документ, една ДНК експертиза, за да може поне това дете да има не дух, а баща Българин и за да може и то да бъде поредният български гражданин, а нечие дете!

Не вярвам, че има богове, въпреки че изповядвам и приемам всички ценности в религиите, най-вече нашата! Ако имаше богове, нямаше да има призраци на духове, а живи Ангели, радващи се на живота и децата си! И тук ще завърша, защото много от нещата останаха неизказани, заради невъзможността да използвам свободно епитети и описания, но, както каза сестра му: „Вярвам, че има отплата“!? Дано!

Почивай в мир, момче наше, дано поне там си намерил покой, нека духът ти отлети свободен, а детето ти живее и расте свободно и щастливо, поне си посял семка от себе си!

Поклон!

Петър Анастасов

о. Крит, Гърция
02.11.2022 г.

.

––––––––––––––––––––––––––––––

.

Втора емигрантска история:

КАК АНГЕЛЪТ (ДЕСИ) ПОБЕЖДАВА

.

Тази история е за друго изоставено от родителите си дете – този път тя може да се нарече щастлива. А и, надяваме се, в скоро време героинята в тази история да постигне всичките си мечти. Това е случаят с едно момиче, родено в България и изоставено на улицата, което до 7-годишна възраст живее в сиропиталище, преди да бъде осиновено и отгледано в САЩ.

.

Деси Андерсон (Desi Anderson) е била изоставенa още като бебе, живяла е дом за деца без родителски грижи в България, докато не е била осиновена в средата на 90-те години. А сега, 27 години по-късно, тя участва в надпреварата за Конгреса на САЩ и жителите на Илинойс от 46 дистрикт ще могат да гласуват за нея следващия вторник.

.

.

Да й пожелаем успех и нека я чуем в следващото видео какво обръщение прави към избирателите си, в което разказва и за своя произход.

.

.

Според уебсайта на нейната кампания, Деси Андерсън е собственик на малък бизнес, съпруга и майка на едногодишно дете. Завършила е Университета в Индиана с две специалности.

.

.

Предизборната платформа на Андерсън се гради около това да бъде обединяващ глас и да се бори с политическата корупция в Илинойс.

Ето кои райони са включени в 46th State Senate District:

Canton, East Peoria, Fairview, Lewistown, Mapleton, Peoria, Pekin и West Peoria.

.

Ето какво още обещава тя предизборно:

„Ще бъда яростен защитник на запазването на работните места тук, у дома, и ще работя за създаването на добър икономически климат, който е в полза на малкия бизнес и е против повишаването на Вашите данъци.“

.

.

На 21 октомври 2022 г. в изданието Пеория Стандарт Деси Андерсън пише:

„В момента 46-ти окръг и централен Илинойс не са в по-добро положение, отколкото, когато моят опонент сенатор Дейв Кьолер влезе в политиката преди повече от 40 години. Какво е направил той, за да подобри живота на своите избиратели оттогава? Престъпността е извън контрол, семействата не могат да си позволят продукти от първа необходимост, бизнесът напуска Илинойс, приема се опасно законодателство и депутатите от Демократическата партия обръщат гръб на нашите правоприлагащи органи…. Залозите на тези избори не биха могли да бъдат по-високи, тъй като сенатор Кьолер се стреми да изкара още един мандат, докато слуша какво иска град Чикаго, вместо собствените си избиратели и съседи тук, в 46-и район. Аз съм собственик на малък бизнес и майка с различен глас, която е готова да донесе положителна промяна в нашите общности. Тук, в 46-ти район, е време за промяни и аз имам опита и мотивацията да осъществя тези промени.“

.

.

Повече за това как върви кампанията й може да научите на нейната ФБ страница, а по-долу са още снимки и видеозапис от участието й в местната телевизия.

.

.

Впечатляват думите на Деси:

„Като майка и собственик на малък бизнес, не мога да избегна да отбележа факта, че ако онези от нас, които обичат свободата си, бизнеса и семействата си, не се изправят и не върнат страната ни от професионалните политици с антиамерикански идеали, тогава бъдещето на моя син ще заприлича повече на комунистическия свят, в който съм родена, отколкото на страната, в която мечтаех да дойда.“

.

.