Васил Василев – Зуека откри в Чикаго първата си изложба зад граница

.

За изложбата на Зуека „Моят свят” в Културен център „Магура“

.

„Щастлива е къщата, която подслонява приятел” – Рудолф Емерсън. Щастлив е център „Магура“, подслонила картините на Васил Василев-Зуека – безспорен приятел на „Магура“. Една среща през пролетта, един разговор и той вече прелита океана с 33 картини под мишница, специално нарисувани, за да се срещне със своите почитатели в Чикаго. Широката усмивка уж прикрива вълнението на човека –харизматичен актьор, любим телевизионен водещ, а сега и художник.

.

.

„Лесно се общува със Зуека” – казва Надя, президентът на „Магура“ – и в малкото минути заедно по време на откриването се уверявам в това. Пред нас, на живо, стоеше човекът, който ни заливаше от смях през екрана от „Господари на ефира“ и „Като две капки вода”, едно от малкото ми любими предавания, и нито капка суета, превземки, че е телевизионна звезда.

.

.

Навикът да реагира с подходяща реплика към публиката провокира диалог, който продължи дълго и предразположи почитателите му. А те бяха много и разнообразни. Имаше колекционер, долетял специално от Детройт само за вечерта, който си тръгна после с три картини. Ружа Димова, една от първите в екипа на в. „България“, се оказа, че отдавна си поръчва картини от него. Публиката беше разнообразна – агенти на недвижими имоти, писатели, художници, адвокати, финансисти, лекари, застрахователи и даже летец номер едно на България – Русен Русев.

.

.

„Как така художник?“ – се питаха с недоумение гостите. Недоверчивостта от новото амплоа на Зуека бързо се стопи сред мълчаливите герои от неговата сцена-палитра. За промяната трябва причина; той казва, че пандемията му е дошла в повече; аз мисля, че просто му е дошло времето. Казва, че е рисувал още от дете, от дете мечтаел и да стане актьор – и, ако не го бяха приели в театралната академия – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, може би щеше да опита с рисуване. Но съдбата по-добре знае какво му трябва на човек. Как се става актьор? Трябва много да го искаш? А как се става художник? Също трябва много да го искаш. И най-вече – работа, работа. Това не е раздвоение, а амалгама от енергия и дух, и в тази симбиоза единият подхранва другия. Ролите стават негови теми в рисуването. В живописта пак разказва истории, но с четки и бои, сменил е изразните средства.

.

.

Да се превъплътиш в толкова театрални роли е богатство. Драмите и несполуките на героите стават и твои, както и щастието също.

„Аз търся идеите и всеки герой има роля, в диалога с картината търся причината, ако героите са тъжни или замислени.”

Всичко при него е преживяно и идва от сърцето, картините му имат притегателна сила да те грабнат от пръв поглед.

.

.

Ролята на съвременното изкуство днес се разминава с академичната представа за художник. Източници за информация – безброй, усвояването й става светкавично, трябват идеи, за да провокират сетивата ни, мисълта ни. Много художници сега не минават през академичната школовка и това може да бъде от полза за тях. Това засилва импулса да рисуват без опасения, както при децата. Избягват от обременеността на каноните и скъсяват пътя към натрупване на опит.

.

.

В картините на Зуека има символика, има мечтателност като при Шагал; той не крие, че Шагал му е любим. Цветността на колорита е обогатена от спецификата на полагане на акрилните бои – разредени с вода и на слоеве, подобно на велатурата на маслените бои. Фонът, на който са експонирани фигурите, е изключително добре третиран и обработен с цвят и фактури, и би съществувал самостоятелно като картина, ако отсъства образът.

.

Залата беше пълна с усмихнати хора, които обикаляха екзалтирано между картините с надеждата да намерят своята картина. Незакупените картини намаляваха бързо и авторът им се притесняваше да не останат празни стените накрая.

Творчеството на Зуека те зарежда с любов и хармония, носи лудостта на Дон Кихот, но и мечтателността на Шагал.

.

.

Дължим го на Зуека, на неговата душевност и философия за живот, защото той вярва в любовта и в добротата на хората.

За него важи формулата: „Аз обичам, мечтая, творя и за това се иска кураж.“

.

.

Дължим много и на Надя Желязкова, която знае какво е нужно на един културен център – любов, но и безкрайно търпение и професионализъм, като се започне от идеята за събитието, аранжиране на пространството, така че да бъде интегрална част с картините, да подпомага правото им да „дишат”, чак до неговата реализация и даже с продължение в две американски библиотеки през ноември.

На нея и Ваня Креймър, както и на многото съмишленици, дължим културния облик на нашия български дом – „Магура“ в Чикаго, където се случват театри, концерти, кино-прожекции, литературни беседи, изложби.

.

.

Успех, Зуек – в изкуството и на турнето в Канада с Влади Априлов, където сте страхотен тандем.

Ако сте пропуснали това събитие, но искате и Вие да се докоснете до шарения великолепен свят на Зуека и да притежавате негови картини, посетете изложбата и на 13 октомври, от 19:00 ч., в Център „Магура“.

.

.

Изложбата е част от календара с културни събития на Център “Магура” за новия творчески сезон 2022-2023 г. За повече информация: [email protected] или на тел: 1.224.800.1538

Sponsored by Sasha Ivanov State Farm Insurance Agent.

.

Кина Бъговска

Снимки: Център „Магура“

.