9 май: Денят на една друга победа

.

На 9 май 1865 г. – точно един месец след предаването на армията на генерал Робърт Лий – президентът на САЩ Андрю Джонсън официално декларира края на Гражданската война.
Американската Гражданска война (1861-1865) представлява сепаратистки конфликт между федералното правителство на САЩ (в лицето на Севера/ the Union) и 11 южни щати, които се отцепват и създават своя собствена държава през 1861 г. (т. нар. Конфедерация/ Confederate States of America). Към 1865 г. американските щати са общо 36, т.е. 25 воюват срещу 11.

Като главна причина за започването на войната – въпреки преобладаващите митове – американските историци изтъкват отказa на федералното правителство да признае правото на Юга за отделяне от съюза. Виждането на президента Ейбрахам Линкълн и тогавашната управляваща Републиканска партия е, че съюзът между отделните щати е „вечен“ (“perpetual”) и ненарушим, следователно нито един щат или група щати нямат право да претендират за неговото напускане. На 22 август 1862 г. Линкълн заявява, че спасяването на съюза е негова върховна и най-важна цел, а ликвидирането или спасяването на робството е второстепенна задача, която ще бъде подчинена на първата и разрешавана според обстоятелствата. („My paramount object in this struggle is to save the Union, and is not either to save or to destroy slavery. If I could save the Union without freeing any slave I would do it, and if I could save it by freeing all the slaves I would do it; and if I could save it by freeing some and leaving others alone I would also do that.” – вж. ТУК.)

Върховната цел изисква върховни усилия и огромни човешки и материални ресурси.

Тук могат да бъдат споменати три от най-ужасяващите и кръвопролитни битки в яростния сблъсък между двете сили:

1) Шайло, Тенеси (6 и 7 април 1862 г.) – ожесточени двудневни сражения с повече от 10,000 жертви, 3400 от които – убити.

2) Антидъм, Мериленд (17 септемви 1862 г.) – най-смъртоносният ден на войната, на който падат 24,000 жертви (общо ранени и убити).

3) Гетисбърг, Пенсилвания (1-3 юли, 1863 г.) – най-смъртоносната битка в цялата война. Генерал Лий изгубва една трета от армията си (3,903 убити и 24,000 ранени), а армията на Севера загубва една четвърт от хората си (3,155 убити и 20,000 ранени).

През първите три години Гражданската война се води с променлив успех. От 1 януари 1863 г. влиза в сила президентска заповед (“Emancipation Proclamation”) за освобождаването на всички роби, които все още се намират под владение на бунтовническите южни щати. Заповедта НЕ засяга робите, намиращи се в лоялните на Севера щати, НИТО робите, намиращи се в бунтовнически територии под контрола на Севера. Специална клауза разрешава за пръв път в американската история включването на чернокожи (бивши роби) в армията на САЩ.

Но, въпреки предприетите мерки, Северът не постига очакваните резултати. До повишаването на Юлисис Грант в чин генерал-лейтенант и назначаването му за главнокомандващ армиите на Севера през март 1864 г., предимството във войната е на страната на Юга.

За постигане на така желания военен обрат, Грант и неговия приятел, генерал-майор Уилиям Шърман, разработват и прилагат нова стратегия – т.нар. „тотална война“. Нейната основна цел е унищожаването на икономическата база на противника (земеделска продукция, ниви, ферми, железопътни линии, мостове, складове, фабрики, населени места и т.н.), съчетана с постоянна офанзива за изтощаване на военните сили на врага. Тази стратегия е изключително успешна, защото довежда армиите на Юга до парализираща снабдителна и продоволствена криза, и евентуално – до жесток глад и липса на военни и други ресурси.

Така се стига до първата голяма победа на Севера – превземането на Атланта (втори по големина град и символичен център на Конфедерацията) на 1 септември 1864 г. от войските на ген. Шърман. Тази победа, от своя страна, подсигурява преизбирането на президента Линкълн, чиято бъдеща политическа кариера е изглеждала обречена при настъпилото сериозно недоволство срещу войната, бунтове и размирици на север.

След успешните избори през ноември, ген. Шърман продължава „тоталната война“ като предприема своя печално известен „Марш към морето“ („March to the Sea) от Атланта до Савана.

В продължение на три месеца неговата армия изгаря, унищожава, убива и руши всичко по пътя си.

Целта е да се нанесе фатален удар върху морала на цивилното население и да се прекърши неговия дух на съпротива. Според Шърман, на южняците е трябвало да бъде даден подобен „урок“, за да запомнят хубаво деня, в който са вдигнали ръка срещу федералното правителство. Нещо повече, пак според него, шокът от преживения ужас така щял се вреже в паметта на идните поколения, че ще пресече от корен всеки бъдещ опит за сепаратизъм. Само по този начин, според Шърман, САЩ ще успеят да запазят своята териториална цялост и ще избегнат съдбата на раздираното от междуособни войни, а впоследствие разпарчетосано Мексико. (“We are not only fighting hostile armies, but a hostile people, and we must make old and young, rich and poor, feel the hard hand of war… We cannot change the hearts and minds of those people of the South, but we can make war so terrible . . . [and] make them so sick of war that generations would pass away before they would again appeal to it… If the United States submits to a division now, it will not stop, but will go on until we reap the fate of Mexico, which is eternal war.”)

(Между другото, стратегията на „тотална война“, известна като „деморализиращо бомбардиране“ („terror bombing”) е приложена и при бомбадрировките над цивилното население на Германия и нейните съюзници по време на Втората световна война.)

Някои оприличават Шърман на брутален „касапин“, но неговият план постига целта си – пет месеца по-късно войната наистина приключва, а САЩ не само съхраняват своята цялост, но по-късно дори успяват да разширят територията си.

Цената на подобно държавно творчество е огромна.

Гражданската война остава известна като най-кръвопролитната война в американската история. Общото число на жертвите, дадени през всички следващи войни с американско участие, дори не се доближава до жертвите, дадени през Гражданската война. Числата на убитите варират, според различните източници, но най-общо се приема, че войната отнема живота на около 750,000 души. От тях 620,000 са убити войници, 75,000 са починали от раните си, а повече от 50,000 са убитите цивилни граждани. Някои източници дори определят убитите по време на войната като повече от 1 милион, а ранените – на 500,000.

.

Смисълът на тези числа може да бъде разбран най-добре, когато те бъдат съпоставени пропорционално към броя на населението на САЩ. През 1860 г. то наброява около 31 милиона и половина жители, което означава, че дадените жертви са приблизително 3% от населението. Ако това съотношение бъде пренесено към днешно време, това означава, че броят на убитите в подобна война би се равнявал на около 10 милиона души.

В допълнение към тези стряскащи цифри, американският Юг буквално е сринат психологически, морално, материално, физически, икономически и политически.

.

Оцелелите му жители са изпълнени с дълбока обида, озлобление, обезсърчение и чувство на безнадежност – все фактори, които подготвят почвата за появата на втория „Ку-клукс-клан“, законите на „Джим Кроу“, расовата дискриминация, сегрегация и линчуване; социалното неравенство и икономическа експлоатация на черното население; и на властващата еднопартийна политическа система. Между доходите на населението на Севера и Юга е отворена дълбока пропаст, която е заличена едва към края на Втората световна война, а богатството на държавата преминава от ръцате на Юга в ръцете на Севера.

Първият президент, убит по време на своя мандат в американската история, е Ейбрахам Линкълн. Пет дни след предаването на генерал Лий, Линкълн е прострелян по време на представление в театъра „Форд“ във Вашингтон от симпатизант на Конфедерацията (14 април 1865 г.).

Последиците от Гражданската война са толкова дълбоки и всеобхватни, че оставят един неизмерим отпечатък в американската политическа, икономическа и социална история.

Текст и илюстрации:

Камелия Попова*

Използвани източници:

“Създаването на Америка – История на Съединените американски щати“, Том 1 и 2, 2006 г.
Pauline Maier, Merritt Roe Smith, Alexander Keyssar, Daniel J. Kevles, “Inventing America – A History of the United States”, Volumes 1 and 2, W.W. Norton & Company, New York, 2006.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Авторката е историк. 13 години е преподавала американска история в College of DuPage.

.