Видеозапис с изказването на Р.Василев
.
Радослав Бимбалов за случая с гафа на Радослав Василев:
Гледам вчера как онзи младеж си губи членоразделието на парламентарната трибуна и си викам: “Ей, Радославе, не всички радославовци са сладкодумни, отракани и харизматични като теб”. Дори за момент си позволих да гледам снизходително на господинчето в парламента.
И тогава се сетих. Беше преди близо 15 години. Аз, човек качил се на сцена в първи клас и не слизал никога от нея, трябваше да застана пред група мастити собственици на рекламни агенции и да поискам да стана един от тях – да им представя новата агенция The Smarts, осмелила се да кандидатства в асоциацията им. Дреболия, викам си тогава. Изправяш се, представяш с две думи агенцията и си сядаш. Но в мига, в който дойде моя ред, чифтове очи забиха хладните си кинжали в мен. За голяма част от тези хора аз и Gergana Ivanova бяхме наглеци, осмелили се да напуснат една от богоизбраните техни компании, за да основат своя. Гледаха ни с очите на робовладелци, скандализирани от безочието на своята стока. Какво се случи с моята кратка реч ли? Глътнах си всичко – език, речник, младост и натрупано самочувствие. Заеквах и се потих през всичките 120 секунди, в които се опитвах да говоря под обстрела на онези лоши очи.
Днес всичко е различно. Агенцията ни е сред най-големите на пазара. Аз съм един от онези хора, поне на книга.
Вчера видях как един млад Радослав поема тази позната ми доза отвращение. Знам какви очи са били вперени в него, знам и сухотата в гърлото му. Дръж се, момче. Някой ден ще си спомняш за този свой личен резил с гордост. Защото истинският мъж е този, който умее да се бори за мястото си, а не този, който се оставя да бъде клатен на коляното на наглите владетели на робски души. Дори и вчера, в своята публична излагация, ти беше повече от тези, които ти се смяха.
Фейсбук
Следват още няколко коментари и заглавия от социалната мрежа.
.
‘
‘
‘
‘
.
Константин Мишев
16 декември в 0:14 ч. ·
Според българската Конституция човек трябва да е навършил 40 години, за да се кандидатира за президент. Но няма подобно изискване за народен представител, министър-председател или председател на парламента. А в една парламентарна република ръководителите на правителството и парламента имат значително по-голяма власт от президента.
В Съединените щати се изисква кандидатът за президент да е навършил 35 години. Има възрастов долен праг и в много други държави.
Та за младите в държавното управление. Лично аз съм против тези забрани. Та най-великият български държавник Стефан Стамболов е бил съвсем млад, когато става народен представител, а малко по-късно председател на Народното събеание и министър-председател. Само че в неговия случай има и нещо друго. Стамболов е организирал две въстания преди това, когато е бил на 21 и на 22 години. Участвал е във войната между Руската и Османската империя. Става дума за огромен опит и велик принос за българската кауза.
Така че въпросът не опира до объркването на едно младо момче на парламентарната трибуна. Много хора на различни възрасти се притесняват да говорят публично. Забележете колко добри писатели са много слаби оратори.
Проблемът е случая е защо това момче и също няколко други момчета и момичета изобщо са в парламента или в правителството? Те нищо не са постигнали преди да влязат в политиката.