Home » Авторски страници

Уроци по емпатия от един сляп кон и диви гъски

2020.02.03 Няма коментари
Spread the love

“Сълза – студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? (Може би във мярката доколко
си моя – смъртно моя – чужда болко.)”

Христо Фотев, из „Книга за свободата”

Източник: Рinterest.com

„Във мярката доколко си моя, чужда болко“ е трогателен глас на човешката душа – „мярката“ между ego (аз) и alter (другия), eмпатията, да съчувства, да си съпричастен с радостите и мъките на другия. Напомняща ми “Je est un autre” („Аз е някой друг“) на Артюр Рембо. Това са думи със съществено значение в пулсиращата материя на моралната философия. На cante jondo – дълбоката андалуска песен:

Майка ми има тревоги
и аз имам моите.
Аз чувствам тревогите на майка ми –
не моите.

„Емпатията, Санчо, е една от най-скъпите подаръци, които небето е дало на хората.“ (Перифраза от „Дон Кихот“ на Сервантес.)

Кои фактори – природата или опитът (nature or nurture), биологичните гени и/или гените на културата (меми) – мотивират изявата на eмпатия (емоционална и когнитивна)? Защо са ни дадени „най-скъпите подаръци“, когато еволюционната теория на Чарлз Дарвин е обобщена като естествен подбор, който гарантира оцеляването на ”егоистичните гени”, на най-приспособените (survival of the fittest), а не оцеляването на най-добрите? Пренесено в съвременното общество, това означава брутална конкуренция за пари и власт, за повече пари и повече власт, опаковани в мантията на евроатлатически ценности, джендъризъм, закрила на детето, зелени сделки и сделки на века.

В съвременното разбиране за човешката еволюция, обаче, човеците са възникнали не само като подбор на индивиди, но и като подбор на групи от хора. При което стабилността и успехите на дадена социална група в голяма степен зависят от емпатията на отделните членове помежду им и с членове на други групи.

Тогава защо не искат да разберат това ламтящите политици и бизнесмени? Или трябва повече да се просвещават и хуманизират, повече да четат. Например, „Моят Шабат” на Вивиана Асса. Който е мост на етноси, построен от емпатията на човеци – и един сляп кон. Чух те в една телевизия, Вивиана, да разказваш епизод от книгата си: Едно турско момче, дошло от село край Айтос, в Бургас да лекува баща си, но той бил тежко болен и умрял в болницата. Така момчето, останало с умрелия си баща и без пари в чужд за него град – настъпила вечерта, когато момчето отишло при дядо ти и го помолило да натоварят мъртвеца и да го закарат на село, за да го погребат там според техните традиции. Дядо ти имал каруца и един сляп кон, впрегнал ги, качили мъртвеца в каруцата и тръгнали към селото… Изведнъж слепият кон спрял и не искал да тръгва. Дядо ти и момчето слезли от каруцата и видели, че конят е спрял пред голяма пропаст на пътя – каква интуиция за емпатия! Всички човеци от всички етноси можем да се учим от нея.

Емблемата на eмпатия е изписана и в следното дзен хайку:

Дивите гъски летят над езерото.
Езерото, разбира се, ги отразява.
Гъските не молят: „Отрази ни”.
Езерото не казва: „Благодаря, че се отразихте в мен”.

Една сутрин тази емблема е фотографирана в бургаското езеро Вая:

Снимка: Vesti.bg

Освен това:

108 526 : 365 = 297 българи умират дневно, а са родени само 62 187 деца през 2018 г. Сега пък няма вода за пиене и има мръсен въздух за дишане. И пак същият премиер, и пак – без един – същите министри и депутати.

Така, подобно на римския сенатор Катон Стари, който завършвал речите си с: “Carthago delenda est” (“Картаген трябва да се разруши”), ще завършвам всяко мое есе с “GERB delenda est”. През 146 пр. н. е. Картаген е разрушен от римляните. А ГЕРБ – от българите?

 

Д-р Георги Чалдъков

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.