Надежда и тревога за човека

160 години от „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин

„Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” – отговорът на първия въпрос на Пол Гоген е даден от д-р Чарлз Робърт Дарвин (1809-1882).

Дарвин отплава с кораба на Нейно Величество „Бигъл” през зимата на 1831 г. от Англия за Южна Америка – да картографира бреговете й. Претворил в концепция изследванията си, Дарвин написва On the Origin of Species by Means of Natural Selection, or the Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life) („За произход на видовете чрез естествен подбор, или запазването на успелите породи в борбата за живот“), публикувана преди 160 години – първите 1250 копия на книгата са в книжарниците в Лондон на 24 ноември 1859 г. За десетте издания на книгата докато е бил жив, Дарвин – един от най-големите учени на XIX-ти век – е получил три хиляди английски лири. Сега в Англия дават повече пари на футболист за хвърляне на тъч на стадиона „Олд Трафорд”.

През 1909 и 2009 г. в Кембридж, където е работил, има тридневни фестивали, посветени съответно на 100- и 200-годишния рожден ден на Дарвин – 12 февруари. Този ден се отбелязва като Международен ден на Дарвин, известен още като Ден на еволюцията. През юли 2000 г. списанието Scientific American публикува статията на проф. Ернст Маир, озаглавена „Влиянието на Дарвин върху модерното мислене”. Там пише, че еволюционната теория на Дарвин оказва съществено влияние върху начина на мислене на съвременния човек.

Еволюционната теория на Чарлз Дарвин, етика на биологията на Ернст Маир, Джон Смит и Джордж Уилямс, психоанализата на Зигмунд Фройд, учението за стреса на Ханс Селие и генетичната информация, кодирана в ДНК, на Уотсън, Крик и Уилкинс са по-разбираеми за образования човек, отколкото Теорията на относителността на Айнщайн и формулата E = mc2 (освен на жената на Айнщайн, която запитана дали разбира науката на мъжа си, отговаряла: “Не, но знам, че е правилна и точна”).

Във всички издания на „Произход на видовете” е изписано едно от съкровените послания на еволюцията: „алтруизмът започва от мотивацията, която е учила човека, че даването на другия може да води към получаването от другия.” В еволюцията оцелява не само най-приспособеният (survival of the fittest), но и най-добрият (survival of the nicest) – не като козметика, а като поведение на сътрудничество и съпричастност, на реципрочна емпатия.

С „Произход на видовете” Чарлз Дарвин замени теологичното обяснение за произхода на човека с популационното и хуманитарно мислене – стабилността и успехите на дадена група от хора в голяма степен зависят от сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи. Това означава, че алтруизмът е превърнал човекоподобните маймуни в една красива „надежда за живот”.

Човекът принадлежи на Царството на животните: клас – бозайници; разред – примати; семейство – човекоподобни маймуни; род – човек (Homo) – преди повече от 50 хиляди години е живял Homo erectus – изправеният човек, Homo Neanderthalensis…. И момичето Тумай („надежда за живот” – на един от локалните диалекти в Чад, Централна Африка), и „красивата Люси”, наречена така на песента на Бийтълс „Lucy in the sky with diamonds”, която археолозите слушат по време на разкопките в Етиопия…

И на върха – Homo sapiens (разумният човек). Какво ще стане с нeго в съвременния свят на алчност-и-агресия е едно от големите предизвикателства на ХХI-ви век. Сега „Произход на видовете” може да празнува щастливо, но и тревожно, своя 160-ти рожден ден.

В „Произход на видовете”, на страница 36 над неговото първо „дърво на евюлюцията”, Дарвин е написал: „I think“ („Аз мисля“).

Ние трябва да се замислим „Кои сме?”: Изправени маймуни или падащи ангели? Извисява ли се или пропада човекът – става Homo altruisticus или остава Homo necans (убиващият човек)?

И „Къде отиваме?” Също така Quo vadis, BB?*

Д-р Георги Чалдъков

––––––––––––––––––––––––––––-

* На 24 ноември 1859 г. първите 1250 копия на „Произход на видовоте“ са в книжарниците в Лондон. На 24 ноември 1943 г. София е бомбардирана за втори път от британски и американски самолети. На 25 ноември 2019 г. българският премиер е на официално посещение на президента на САЩ. Надявам се, че е чел ФМ Достоевски – опасявам се обаче, че не е разбрал какво е написал Достоевски в „Дневник на писателя“: „Форбз, кореспондент на вестник Daily News, изказва откровено цялата си английска истина. Той искрено признава, че турците имали „пълното право” да изтребят цялото българско население на север от Балкана в момента, когато руската армия преминала Дунава… Това ли е последният цвят и плод на английската цивилизация? Обърнете внимание обаче, той безспорно не би се изказал така, ако ставаше дума не за българите, а за французите или за италианците….. Забележете още (това е много важно), … че причината в случая е именно в това западноевропейско презрение към всичко, което носи името „славяни”. Тъй че българите можеш да ги попарваш с вряла вода като гнездата на дървеници по старческите одри! Та няма ли в това някакъв инстинкт, предчувствие някакво, че ако тия източни славянски племена се освободят, ще играят един ден огромна роля в новото бъдеще на човечеството, вместо заблудената стара цивилизация, че ще заемат нейното място? … Да, тук играе именно инстинктът, именно предчувствието за бъдещето!”