За Ботев, когото ще опитаме да достигнем с крилете си. За да надникнем в сърцето му – доколкото можем. Защото такова огромно сърце е трудно за обхождане, но пък не чак толкова за усещане. Най-правилният подход би бил чрез думите, оставени изобилно като наследство от него. И чрез делото – свещено, безкористно, безгранично и неподвластно на времето. Делото, отрязало един живот на 28, но само във физически план. Защото духът и заветите на Христо Ботев останаха живи.

Какво празнуваме днес? Това, че сме гастарбайтерите на Европа?
Това, че сме миячите, чистачите и прислужниците висшисти на европейските баби?
Това, че сме родители на деца-невъзвращенци?
Това, че сме пенсионери под ключ, защото светът е голям, но пенсията стига за отиване до аптеката и гишето за сметки?

Зараждането на празника ни отвежда в края на 19-ти век, далеч далеч от Европа – в САЩ. Именно в капиталистическа Америка през този период работниците се борят за намаляване на работния ден и цялостно подобряване на условията на труд. Създаването на профсъюзните улеснява организацията на хората и упражняването на натиск върху политическия елит и постепенно става ясно, че нещата рано или късно ще се променят.

Стояха в ателието и той й показваше картините, с които щеше да участва в новата си изложба. Беше надминал себе си, тя познаваше създаденото от него до този ден, и платната му с масло, и чудесните му акварели, и малкото портрети на хора, които бе рисувал. Сега не откъсваше погледа си от новите, опреди до стената, различни по големина, но всичките сияеха от богатството на цветове, които преливаха неусетно един в друг. Все още не проговаряше, само преглъщаше, поела толкова много багри и светлина. Можеше да различи неговия рисунък между хиляди други, бе различен, топъл, лъхаше на земя и на небе, на слънце и на птици, на животни и на забрадени отрудени жени на полето, приведени над хляба или вградени в стени, както може би някога е било, а може и да не е било…

Възможно ли е тази специализирана прокуратура да се окаже политическа маша за саморазправа с опозиция или граждани със свободно мнение? Възможно ли е утре да намерите на задната си седалка барут, картечница, кокаин или гранатомет ? Напълно е възможно. Докажете Вашата невинност. Докажете я с мълчание и сервилност, помислете за Вашите семейства.
И още. Възможно ли е този отряд от партийно подбрани командоси да бъде изкушен в корупция? Да се превърнат в рекетьори и бандити с бели яки, да бъдат залети с подкупи от случайно прихванати криминални субекти или съществуващи мафиотски групировки? Кой ще следи почтеността на този неограничен в силата си звяр? Кой би си позволил смелостта да проследява и подслушва този прокурорски елит? Да Ви припомня, че тази грандиозна шпионска организация не би била дори обект на подчинените национални медии, днес световно прочути със своята „свобода“ и публична несъстоятелност.