Home » Авторски страници, българи зад граница

Салонът за българска култура и духовност посрещна първите си гости

2017.04.30 Няма коментари

Салонът за българска култура и духовност представи интересно събитие – за делото на големия родолюбец и Лечител Петър Димков, където оживя една цяла отминала епоха; и за красотата и загадъчната сила на българската шевица. В библиотеката на Чикагското предградие „Harwood Heights” членове и гости на Салона с интерес очакваха подготвените теми.

20170423_150808

Макар че много от присъстващите си задаваха въпроса защо е нужно днес да говорим за Петър Димков, след като се запознаха с живота му и научиха някои малко известни факти, със сигурност са разбрали, че той е от онези личности, с които всяка нация би се гордяла. За него е писано и говорено много, но само това не е достатъчно, защото най-много днес, имаме потребност от примера на такива извисени личности. Няма българин, който да не е чувал за него. Приживе Димков беше превърнат в легенда и признат за Лечител, което не всеки медик може да заслужи днес.

Петър Димков във военна униформа

Петър Димков като военен

Интересен е пътят на неговото израстване – в морално и духовно отношение, а чистата и възвишена любов към България, за него е над всичко. Малко хора знаят, че едва 13-годишен той заминава за Русия, където в продължение на 10 години се обучава в две елитни военни училища, които завършва с пълно отличие. Въпреки възможността за успешна военна кариера в Русия, той се връща в България и посвещава целия си живот да й служи – всеотдайно и истински. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.

Интересни факти за този период от живота на Димков разказа Дик Дерик. Той представи спомените на своя дядо – царски офицер, капитан, убит в Първата световна война. Разказа интересни моменти и от срещите на неговия баща с Петър Димков, с когото са се познавали лично. Димков е раняван дванадесет пъти, от които три пъти смъртоносно, но никога в гърба. По-голямата част от десния му бял дроб липсва, част от стъпалото на единия му крак също, куршум влиза в главата му и излиза през кожата. От гибел го спасява малка икона, която носел винаги в горния ляв джоб на военната си куртка. Тя спряла летящ към сърцето му смъртоносен куршум.

Петър Димков

Лечителят Петър Димков

След войните е служил в много и различни гарнизони в България. Навсякъде се е проявявал не само като добър военен, но и като голям родолюбец и обществен деятел. През 1924 г. в Бургас спасява от бедствено положение над 2000 изселници от Беломорска Тракия; през 1927 г. в Свищов изгражда общински парк и градски тръбопровод. По време на пребиваването си в Стара Загора спасява от гибел красивия парк „Аязмото” и създава здравен център в града. През 1933 г. предотвратява събарянето на родната къща на Васил Левски и я възстановява само за 40 дни. През 1934 г. във Варна за по-малко от една година запазва Аспаруховия вал покрай морето, като построява колосален парк от 1000 дка със засадени тополи и акации. Полага основите на Триумфалната арка на 8-ми пехотен приморски полк. По негова инициатива е построен парк-мавзолей „Владислав Варненчик 1444 г.”. Създава Варненската филхармония.

Петър Димков със съпругата си

Петър Димков със съпругата си

След като е изпратен в запаса, се установява в София и започва да се занимава с природолечение. Изследователите на българската народна медицина са категорични, че той е най-яркият нейн представител, спечелил международно признание. Включен е в справочника на 100-те най-влиятелни българи в нашата история. Умира на 95-годишна възраст на 3 октомври 1981 г. Съветите и сътвореното от Петър Димков удивляват и днес, защото хора като него оставят след себе си диря, която не би могла да бъде заличена дори от изминалото време.

20170423_150818

Все повече хора се обръщат назад към корените си и родовите традиции, търсят връзките с миналото, за да пренапишат историята на съвремието. Съвременната жена поглежда към скътаните и забравени дарове на своите прабаби. Защото от тези скринове все още има какво да извади. Българската шевица е мостът към нашето днес. Преминала през пожарите на вековете, днес тя се възражда от забвение не само като естетическа форма, а и като символен код. И досега тя все още е неразгадана, носи тайната и мистична сила на символи и бодове, обвеяна е от почитание и сакрално преклонение.

На преден план на снимката - Дари Проданова

На преден план на снимката – Дари Проданова

Дарина Проданова ни пренесе в древността, преведе ни през различни исторически епохи, където са си взаимствали отделни култури и фолклорни традиции, за да може уникалната българска шевица да достигне днес до нас. Задълбоченото изследване на водещата и източниците, които ни представи, за много от присъстващите бяха като ново познание. Багри и форми се подреждат по определен начин, цветовата гама строго се спазва, красивите фигури, извезани по ризи, шамии и ръкави, пазви и престилки имат специално предназначение. Със сръчността на ръцете си и с трепет в сърцето нашите прабаби са изваяли в българската шевица цяла една епоха. Извезвали са символи за здраве, берекет и плодородие, и така са създавали едно уникално културно наследство, което днес вече има своето заслужено място в националната ни съкровищница.

Дарина Проданова говори и за лечебната сила на българската шевица. Тя съдържа определени символни знаци, които носят енергията на космични послания. Това обяснява защо много хора, които са облечени с дрехи, върху които са извезани български шевици, се чувстват хармонични и спокойни. За да бъде по-убедителна, тя самата беше дошла с красива, ръчно избродирана бяла риза, която показваше красотата на това изкуство.

Зора Влахова

Зара Влахова

И не само тя беше облечена по този начин. Възхищение предизвика достолепната дама – Зара Влахова – която специално за тази среща, за първи път обличаше дрехата на своята баба. Красивата богато избродирана копринена рокля се оказа, че е на повече от сто години, но всеки бод все още носеше красотата и стила на отминалото столетие.

В залата присъстваше и една жена, която пренася това изкуство – извайването на мотиви от български шевици – върху великденски яйца. Върху тях тя беше изографисала красиви знаци, всеки от който носи тайна символика и скрито послание. Крася Блянгова с удоволствие разказа за това. На тази среща тя също бе дошла със специален колан, избродиран с мотиви от български шевици.

P4230863

Освен върху яйца фантазията и креативността на българката показа, че тези символи могат да присъстват и върху различни декоративни предмети. Доказателство за това бяха чаши, чинии и вази, които Дарина Проданова беше направила със собствените си ръце и с душа, отворена към необятните послания, идващи от Вселената.

Това беше първото събитие на Салон за българска култура и духовност, с което се открехнаха вратите и с всяко следващо ще се разтварят все по-широко. Очакваме Ви и до нови интересни срещи!

 

Снежана Галчева,

председател на Салон за българска култура и духовност

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.