Основното задължени на журналиста е да кани политиците по пантофи, а вече дори и да им ги носи
Иван Сотиров, Faktor.bg
И друг път съм поставял въпроса, че придворният шут и селският идиот са положителни герои. Те носят чистотата на онова дете, което е извикало: “Царят е гол!“. Защо нашето лицемерно общество винаги е готово с такава злоба да напада тези носители на истината? Нима не трябва да пазим тези полезни хора? Питам, защото тези дни се развихри яростна кампания срещу министър Рашидов. Какво толкова каза този простодушен и чувствителен човек? Обърна се към водещ журналист от Българската национална телевизия с думите : „Съветвам го да не иронизира непрестанно държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“. Еми сега такъв си е Веждито, той така си говори. Винаги така си е говорил, народен човек. С него е готино да си седнеш на маса, да пийнете, да се наслушаш на разни забавни простотийки. Казват, че човекът не ставал за министър, но са го направили и той се старае. Гледа на всеки да угоди и всякакъв закон може да прокара, стига да има добро отношение към него. Но като седнат някакви журналисти да го иронизират и той се ядосва и им казва това, което си мисли. Сега Георги Ангелов не бил на ясла, искал журналистика да прави. Сигурно е така, ама се е хванал в държавна медия, а държавните медии са правителствени медии, те частните са правителствени, та държавните няма да са. Тия, дето вярват в обществените медии, ги удари Брекзит, а ние вярваме в ЕС, или по-точно в европейските фондове. А като рекламираме европейските фондове, помагаме на големите електронни медии като правителството им плаща за реклама. И това колко се плаща, го решават министрите, а не някакво си общество. Така, че тези приказки за обществените медии, г-н Ангелов трябва да ги забрави. Ръководството на БНТ най-добре знае дали е правителствена или обществена поверената му медия, то затова е ръководство и затова си мълчи и не задава
излишни въпроси
Та какво толкова е казал министърът? Казал е това, което всички мислят, и това, което си говорят и в партиите, и в правителството. Демек, той отговаря на определението за нетактичен човек – казал е това, което другите си мислят. И то не само го мислят, но и го практикуват. И управляващите, и опозицията, и медиите – всички знаят как става тази работа, заедно я правят и си мълчат, и се спотайват, ама тези двамата – Ангелов и Рашидов – като са се разприказвали, направо да ги гръмнеш. Добре, че сме в ЕС, а не в Русия или Турция – ще им се размине с по едно предупреждение. Ако трябва да сме честни обаче, трябва да споменем, че в парламента трима се обадиха, направиха цяла пресконференция. Е, не са от опозицията, но са тримата от опозиционния запас на управляващия РБ. Може би и точно за това го направиха, защото са навсякъде, а Сенека е казал, че „Никъде не е този, който е навсякъде.“.
Г-н Ангелов не трябва да си мисли, че това е лично отношение на Рашидов към него. Той по принцип има такова отношение към тези, които не са на неговия ранг. Спомняте ли си как Веждито беше готов да подхвърли петдесетина лева, ей така, като на куче, на онзи разбунтувал се хорист от хор „Йоан Кукузел“: „Ще му дадем 100 лв. да се успокои… като не иска – напуска хора и отива в хор „Гусла“. Айде аз ще му дам от моя джоб 50 лв.“ Ами как небрежно се отнесе към въпроса за уволнението на куратора Мария Василева от Националната галерия, като я прати при портиерите: „Смятате ли, че един министър се забавлява с всеки портиер“. Имаше и една срамна история, когато Рашидов с още един съветник, в далечната 2001 г., понабиха полицай. Полицаят се е опитвал да ги възпре при опита им да паркират на запазено за перуанския посланик място пред Столична община, но прокурорът от Софийска районна прокуратура, ей така за два месеца, си промени становището и от обвинение за лека телесна повреда и хулиганство срещу полицай, пледира за
невинност на съветника
Трябва да признаем, че Веждито е откровен човек. Като го прихване, няма свои, няма чужди, няма Делян, няма Валя! Ето какво казва той за своите: „Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е*а пу*ката майна. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват.“
„Няма медии. Аз оня ден се обаждам на Валя Велева и казвам – искам да направя интервю, а тя казва: о, моля ти се, недей. После звъня в „Стандарт“ на Славка (Бозукова – гл. редактор на изданието – б.а.), нарочно го правя… Петьо Блъсков изцяло се е продал.“
Разбира се при такива емоционални реакции се получават и някои противоречия. Хем няма медии, хем били на хранилка, човек ще се запита, че на вятъра ли се хвърлят парите от бюджета? Георги Ангелов пък твърди, че държавният бюджет е на данъкоплатците, а не на министрите, и че те също са на бюджетна хранилка. Тези европейски номера тук не минават. У нас няма граждани, а има държава, или по-точно няма и държава, има партия, но най-вече има премиер и той решава всичко и се грижи за всички. Нещо повече, Ангелов нарича отъждествяването на управляващите с държавата средновековие. Какво ти средновековие в 21 век. Вярно е, че днес у нас само господарят и придворният му шут могат да иронизират, но докъде ще я докараме, ако и журналистите почнат да иронизират властта? Не знае ли Ангелов, че у нас журналистът има основното задължение да кани политиците по пантофи, а вече дори и да им ги носи. И да е щастлив Ангелов, че не сме в средновековието, че вместо дружеско пошляпване с пантофки от колегите на хранилката, щеше да изпита плющенето на камшици. Не помни ли журналистът Ангелов, как един от днешните олигарси, преди година нарече репортера на голяма частна медия няколко пъти олигофрен? И кво стана?! Нищо не стана!
Не е виновен Веждито,
уважаеми г-н Ангелов, той винаги си е бил такъв. Такъв е бил при всички режими и режимите са си все такива. Не приемайте думите на министъра „отглеждаме например децата на някои водещи“ лично и патерналистично. От сталиново време е така. Тогава са раздавали бонбони на учениците, които на въпроса „КОЙ ви купи тези бонбоннки деца?“, децата са отговаряли, без да се замислят за бюджета: „Татко Сталин“.
.
