ПОНЕ КАПКА СРАМ…
При безмерната наглост, вихреща се в държавата, ще се опитам да посоча няколко факта, от които лично аз се срамувам! Не ангажирам никого с мнението си, не се оплаквам и дори не търся съпричастие! Просто ми тежи и за да не трупам черно в душата си, го споделям!
Та, много ме е срам от живота ми, след началото на „демокрацията” от 10.11.1989 година! Не съм вършил престъпления, но оставих други да ги вършат безнаказано! Оставих се да ме излъжат с лъжливия преход от социализъм към демокрация, излизах по площадите за митинги и протести, режисирани от ченгета и бивши комунисти! Слава Богу, не се подадох на зомбирането „Кой не скача, е червен!”. Гледах как необразовани, нагли партийци грабят имущество, под форма на приватизация, но се примирявах! Хиляди престъпни човешки отрепки извършваха банкови измами, заменки и обикновени пладнешки грабежи, но, заедно с останалите обикновени българи, свикнах да приемам случващото се едва ли не за нормално! Пред очите ми се издигаха цинично нахални партийни лидери, без никакви качества, но с връзки! Аз мълчах. Назначаваха се на високи постове в държавния апарат некадърници! Аз продължавах да мълча. Провеждаха се предварително нагласени конкурси, но аз си траех! Величаеха се нищожества, превръщаха се в медийни или политически звезди буквално за една нощ, но аз само гледах безучастно. На работата ми шефовете бяха действащи агенти на ДС, но аз приемах това, без да сторя нищо сериозно. В два от случаите, когато открито критикувах подлеците, ме уволниха от работа, но това е ниска цена, в сравнение с гаврите, които търпях от самозабравили се нищожества, в течение на години!
Не успях да се адаптирам към бандитската действителност в страната, не станах „успял бизнесмен”, „политик” или друг вредител! По този начин не бях полезен на първото си семейство и се провалих като съпруг и баща! Не натрупах пари и се влях в огромната маса на излъганите, ограбените и смачкани от неправди българи! Предадох родителите си с моето бездействие! Предадох децата си, бъдещето им в тази никаква държава! Бях прекалено толерантен към всички бандити в „прехода” към демокрация! Десетките или стотици статии, написани от мен срещу престъпното статукво, на няколко вредни за държавата правителства, бяха прекалено скромен дял в борбата ми са справедливост и свобода! Поглеждайки назад разбирам, че просто съм оцелявал, в мътилката на банковите гешефти, убийствата и нарушаването от властимащите на всякакви закони и правила! Живял съм като по-голям роб, дори от живота си през социализма, а това наистина е безкрайно срамно!
Никой и нищо не може да ме оправдае, още по-малко фактът, че милиони други българи са приемали живота по същия начин! В крайна сметка всеки отговаря за себе си. Не мога да се похваля с достоен живот през последния четвърт век, само защото не съм един от бандитите на прехода… Щом съм ги гледал мълчаливо да вършат престъпления, значи съм техен съучастник! Никога не съм бил безразличен към случващите се неправди, но не съм бил и такъв борец, какъвто е трябвало да бъда, за да не се срамувам днес от живота си! Личните ми борби и победи са прекалено дребни и маловажни, за да бъдат от значение за държавата. Вярно, имам достатъчно неща, с които мога да се гордея, но те не превишават тези, от които се срамувам.
Свикнали да ни лъжат, по какви ли не поводи, навярно ще се запитате: Кому е нужна тази изповед? Това е нещо нормално за повечето българи, а никой не демонстрира някакъв срам!
– Да, нормално е! – е моят отговор. – Затова живеем в ненормална държава!
Красимир Бачков
Поздрави за великолепно подбраната илюстрация, Мариана!Тя е по-експресивна от статията ми!