Промени в закона за Закона за българите, живеещи извън България минаха на първо четене през правна комисия на Народното събрание, предаде БГНЕС.
И двата законопроекта за промени – на Волен Сидеров и депутати и другият на депутата от ПФ Юлиан Ангелов и група народни представители, бяха подкрепени на първо гласуване от депутатите в комисията. С единия се предлага български произход да може да бъде установяван не само с удостоверение, издавано от Държавната агенция за българите в чужбина, но и от организации на българи, живеещи извън България, признати от компетентния български държавен орган или от Българската православна църква.
А с другия законопроект се предвижда лицата от български произход да придобиват българско гражданство по облекчен ред като въвежда понятието „близък роднина“ с цел документи, удостоверяващи български произход, да послужат като доказателство и за роднина по съребрена линия до шеста степен. С предложено изменение се предвижда възможност при липса на официални документи, удостоверяващи произход, такъв да може да бъде доказван с нотариално заверена декларация.
„Общата статистика показва, че 5% от тези, които са придобили българско гражданство и са искали такова остават да живеят в България и да се ползват от това гражданство и да бъдат част от нашата икономическа система и от активния живот на гражданите“, каза по време на заседанието председателят на ДАНС Димитър Георгиев. Той посочи, че в общи линии причината за това нещо е, че България е членка на ЕС, с това гражданство те получават всички пълни права на граждани на ЕС. Председателят на контраразузнаването и пред депутатите посочи становището на службата по двата законопроекта и предупреди за затрудненията и рисковете, които предлаганите промени носят.
Данаил Кирилов, който е председател на правната комисия, но и съвносител на единия от законопроектите посочи периода, изминал от внасянето им и подчерта становищата на институциите. Той заяви, че една част от идеите имат нужда от сериозна конкретизация, включително и много внимателен преглед с оглед сигурност при тяхното прилагане. Кирилов каза, че тъй като сме на първо четене, той също би подкрепил, но ще настоява за една възможно най-широка работна група, за да се прецизират текстовете.
Депутатът от БСП Филип Попов посочи, че на първо гласуване се обсъжда духът на закона, а според него целта на вносителите и по двата законопроекта е облекчаване на процедурата. Затова и той каза, че на първо четене ще го подкрепи. За подкрепа на първо четене за облекчаване на режима се изказа и друг червен депутат Чавдар Георгиев.
Депутатът от ДПС Четин Казак говори, че трябва да има политика и за поощряване на тяхното установяване тук. В гласуването в комисия на първо четене законопроектите бяха подкрепени с гласовете на 10 от депутатите в комисия, нито един не беше против, само един се въздържа. Депутатите от ДПС не участваха в гласуването.
Правната комисия в парламента узакони търговия с български паспорти, въпреки предупрежденията на службите. Това се случва, след като комисията по правни въпроси прие на първо четене два проекта на Закона за българите в чужбина – на Атака и на Патриотичния фронт.
(За проекта на Атака бяха 10, един въздържал се от ГЕРБ. Проектът на ПФ мина със същите гласове. ДПС не участваха в гласуването).
Това е втората комисия в НС, която дава зелена светлина на това. Първа бе комисията за българите в чужбина, която одобри проекта на Патриотичния фронт.
Атака и патриотите днес подчертаха, че трябва да се облекчат процедурите за българско гражданство, предвид демографската криза. От БСП също се съгласиха да множат нацията по този начин, въпреки предупрежденията на службите. ДПС са умерено скептични относно предлаганите промени.
ДАНС алармира, че ако минат тези поправки, то има голяма вероятност българско гражданство занапред да получават и чужденци, които нямат дори български произход.
Ако поправката мине, то за български гражданин ще се счита всяко лице, живеещо в чужбина, което владее говоримо български език или диалектните му форми. Службите се опасяват, че с експресни тримесечни езикови курсове по български език, почти всеки жител на държава от Западните Балкани, която не е член на Европейския съюз или от всяка друга част на света, ще може да претендира за издаване на удостоверение за български произход, а оттам да получи с лекота и български паспорт.
С приетия от комисията за българите в чужбина текст обаче тази възможност занапред ще имат и граждани от Близкия Изток, стига да говорят български език или наш диалект. Законът не посочва по какъв начин ще се установяват езиковите познания. С тази задача по всяка вероятност ще се заеме Държавната агенция за българите в чужбина, което ще постави работещите там под допълнителен корупционен натиск.
5% от тези, които са придобили българско гражданство остават в България, каза председателят на ДАНС Димитър Георгиев. Той предупреди, че държавата ни трябвало да е много внимателна в даването на българско гражданство.
От МВР и Външно също са скептични относно промените.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ, който е и съвносител на проекта на патриотите изтъкна, че са притеснителни позициите на отговорните институции. Според него бил нужен по-продължителен дебат за механизма на издаване на българско гражданство. И тъй като проектите са на първо четене той обяви, че ще подкрепи проектите, които да са база за последваща дискусия.
От ДПС също изявиха мнението, че трябва да се стимулира завръщането на българите зад граница и затова трябва да се дава българско гражданство. Според тях обаче сериозно трябва да се помисли върху облекчените процедури за издаване на българско гражданство. Раздаването на български паспорти на калпак не отговаря напълно на българския национален интерес, изтъкнаха хората на Местан. Трябвало и да се помисли как тези, които получават българско гражданство, да бъдат стимулирани да останат в страната, а не да стават поредните имигранти на Запад.
Какво съдържат двата проекта?
Атака предлага да се създаде правна възможност българите, живеещи извън България, които не са български граждани, да могат да придобият българско гражданство. Предлага се български произход да може да бъде установяван не само с удостоверение, издавано от Държавната агенция за българите в чужбина, но и от организации на българи, живеещи извън България, признати от компетентния български държавен орган или от Българската православна църква.
Три министерства – на правосъдието, външните работи и МВР, както и Държавната агенция за българите в чужбина и Държавната агенция „Национална сигурност“ дават отрицателни становища относно законопроекта.
Според отговорните институции предложенията ще доведат до промяна във философията на Закона за българите, живеещи извън България (ЗБЖИРБ) и Закона за българското гражданство (ЗБГ).
Облекчаването на реда за придобиване на българско гражданство на основание български произход въз основа на документи, издавани от субекти, които не са органи на държавната власт, би повишило риска от нарушения на Закона за българите в чужбина.
Така предложените промени не решават основния проблем на българите от историческите общности, живеещи извън страната, който е свързан с разширяване на възможностите за удостоверяване на българския им произход.
Законопроектът на Патриотичния фронт предвижда лицата от български произход да придобиват българско гражданство по облекчен ред, като въвежда понятието „близък роднина“ с цел документи, удостоверяващи български произход, да послужат като доказателство и за роднина по съребрена линия до шеста степен.
Предвижда се възможност при липса на официални документи, удостоверяващи произход, такъв да може да бъде доказван с нотариално заверена декларация.
Предлаганите изменения целят създаване на гъвкава и ефективна система за защита на правата и интересите на българите, живеещи извън България, както и възможност за увеличаване на българското население, при наличие на изявен интерес за принадлежност към нея от лица с български произход или българско самосъзнание. Според компетентните органи проектът може да доведе до злоупотреби и незаконни практики. Агенцията за българите в чужбина обаче харесва предложенията.