Когато чуждата земя те приюти
и ти даде това, което родната не иска,
къде ще бъдеш по-щастлива ти –
във новата или във старата родина?
Когато слънцето изгрява и край теб
е всичко толкова красиво и спокойно,
ще идват мислите ти във объркан ред
и да направиш избор ще е невъзможно.
Когато се завръщаш у дома,
във оня дом, където детството ти мина,
ще търсиш в спомените таз земя,
където и тревите те познаваха.
Но само бурените, избуяли там
и задушили крехката тревица,
ще бъдат господарите, а ти
ще бъдеш гостенката от чужбина…
Ще бързаш да се върнеш – там, далеч
където чуждата сега те иска,
и в своето завръщане ще разбереш,
че щастието е където се почувстваш истинска.
Райна Недялкова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Поетесата Райна Недялкова е родена в Бургас. Живее в Чикаго от 2005 г.. Тя е човек с активна гражданска позиция и отдаденост на каузата за съхранение на българския дух и език зад граница.
Г-жа Недялкова пише стихове от дете. Първата си книга, „Водопадът на времето“, издава през 2004 г., преди да емигрира. В следващите години издава още поетични книги – „Огън върху лед“, „Ще разтопим леда“ и др., които са представени в Чикаго. Тя пише и приказки в стихове за деца, на български и на английски, за децата на българските емигранти. Част от тях са издадени с илюстрации, нарисувани от самите малки читатели по съответните приказки.
Здравейте г-жо Недялкова,
поздравявам ви с едно мое стихотворение, както и всички българи в чужбина, за да се върнат, защото само тук камбаните бият като сърцето на България:
Не бягайте
Една родина имате, помнете!
Една земя, по-скъпа и от злато,
едно небе, заключено в сърцето,
когато я напускате внезапно.
Не бягайте от нея! Ако бягате
дано Ви стигне писъкът на гайдите,
да Ви опари нестинарска клада,
насън да Ви целунат майките.
И там – далеч отнасяйте Родопа,
звука на чан, тъгата по Руфинка,
разпръсната на три посоки,
събрана във една молитва.
Отнасяйте и мириса на хляба,
най – сладък е във бащината къща
със приказки, разказвани от баба,
които тайно в сънища се връщат.
Отнасяйте Боянската мадона,
прераждана във нашите момичета,
на тях се молим, вместо на икони,
като грешим или като обичаме.
Отнасяйте, дошла през вековете,
оная мъдрост – пръчките във снопа,
за да предавате на синовете си
на стария Кубрат урока.
Една родина имате, помнете!
Една земя, по-скъпа от перпери!
Едно небе, завинаги в сърцето
до житото на Добруджа носете!
Отчаяни, в последния си сън,
от самота и спомени изгаряни,
ще чувате един камбанен звън
и ще сънувате небето на България.
стихосбирка ,,Деца на вятъра“ – 2009 г.