Home » Избрано, литература

Дончо Цончев, “За селяните”

2014.05.03 Няма коментари
Снимка: RetroBulgaria.com

Снимка: RetroBulgaria.com

Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката “Малък коментар” – дечица отговарят на въпрос.

Тези наши внучета ме интересуват силно – на тях оставяме света.

Този път въпросът е: “Какво е селянин?”

Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.

Момченце: Те са, които отиват в затвора.

Те са глупави, мръсни – продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това.

Аз пък поглеждам към масата. Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук.

Мисля си откъде иде всичко това.

Опитвам се да не се гневя.

Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) – виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми.

Чувам: “Жетва е сега, пейте робини…”

С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача.

Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края – режат лицето ми и потта силно люти.

Порасъл съм под една картина у дома, наречена “Градушка”.

Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза – моли се на Бога да пощади хляба за челядта.

Край тази картина баща ми обичаше да рецитира “Градушка” на Яворов.

Виждам лелки, стринки, каки – наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце.

Кърмещи като във великото платно “На нивата”. Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките – като в картините на Майстора.

Тук се пие глътка ракия.

Сещам се и тя откъде иде.

И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително.

Ами от родителите им – откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък.

Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени.

Всъщност на паразита за какво му е корен?

Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните.

Просто зяпам как гори камината и размишлявам.

Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.

И тръгна ято въпроси – от мен към мен – като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж.

Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота?

Защо англичаните напират напоследък у дома – да си купуват къщи по селцата?

Не знам. Предавам се.

Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара.

Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, бабичките, момите – пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце.

Бедността, пендарките, носиите и песните – все по наследството от вековете.

Така съм задрямал.

И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.

 

Дончо Цончев,

Рoznanie.dir.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.