М. Андреев: Държавата трябва да каже истината за капиталите в тайните швейцарски сметки

Интервю на Христо Христов с Методи Андреев, 

Desebg.com

Методи Андреев. Снимка: Христо Христов

– Г-н Андреев, възможно ли е в България да бъде проведена акция „Чисти ръце” срещу хората, свързани с олигархичния модел на управление?

– Голяма част от българско общество желае това. Младите хора, които протестират знаково срещу цялата олигархична система у нас, желаят да са информирани. В същото време хората са ограничавани да научат истината за прехода. Вземете например Закона за конфискация на незаконно придобитото имущество. Той засяга последните 10 години от прехода и на практика е част от заблудата и манипулацията от страна на държавата.

Това е само признание, че държавата, такава каквато я виждаме днес, не желае да направи истинска ревизия на прехода. По-скоро тя иска да потули истината за прехода. Тя не иска българските граждани да разберат как се пръхнаха тези няколко стотин едри български корпорации, които в момента спират и убиват дребния и среден бизнес чрез парцелирането на бизнеса в България. Защото ако ние трябва да установим произхода на едни пари, това трябва да стане от момента, в който държавата е дала възможност тези средства да бъдат натрупани.

Този момент е Указ 56 (в сила от януари от 1989 г., бел. ред.) , но хайде, да не се връщаме толкова назад. Нека да е от 10 ноември 1989 г.. Оттогава трябва да действа един сериозен закон и чрез него правораздавателната система да даде отговор кой как е започнал бизнеса. И главният въпрос на този закон е как е натрупан първия милион, не втория или третият. Ако не бъде зададен този неудобен въпрос от страна на българските правораздавателни институции, ние никога няма да научим истината за този криминален преход.

Ако искаме да започнем отнякъде аз предлагам да помислим по следния въпрос. Преди три години тогавашният директор на Национална агенция по приходите (НАП) Красимир Стефанов, който днес е депутат от ГЕРБ, беше в Германия и там лично канцлерът Меркел му предаде една дискета, като обясни, че тя е получена от швейцарските власти и съдържа данни за физически и юридически лица от Германия, които имат сметки в Швейцария, за които има съмнения, че не са платени данъци.

Германските власти са обяснили, че на този електронен носител обаче има и данни за юридически и физически лица от България. Тази дискета се намира в страната. Моят въпрос е защо тази дискета не беше оповестена? Защо на обществото не беше казано кои са тези фирми и български граждани които притежават тези авоари? Видяхте кой от нашата опърпана държава притежава сметки в швейцарски банки – пример, който може да посочим без да се страхуваме, че ще ни съдят – хора като Христо Бисеров, доскорошният зам.-председател на 42-то Народно събрание и бивши зам.-председател на ДПС. На пръв поглед това е човек, който няма бизнес – бил е дългогодишен депутат, оказа се обаче, че е с швейцарски сметки. Но той е дребна работа.

– Защо мислите така?

– Защото знам, че в тази дискета има данни за швейцарски сметки, които са създадени по време на Народна република България и по които са внасяни отчисления, добивани от т. нар. скрит транзит – държавната контрабанда при комунистическия режим, контролирана и направлявана от тогавашните специални служби Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. Вие знаете ли за какви суми става дума? По данни на банкери, които са посветени в тази история, става въпрос за милиарди евро! Навремето не са били евро, но вече са станали. Става дума за сметки, които и в момента се управляват от български граждани, живеещи зад граница и всъщност манипулиращи българската политика. Това са истинските кукловоди, тези, които притежават спесимени за тези огромни по размер банкови сметки в Швейцария.

– Наистина в началото на месец март 2010 г. шефът на НАП Красимир Стефанов беше начело на делегация от агенцията в Германия точно по въпроса за тайни сметки на българи в швейцарски банки, информация, установена от Берлин. Даже тогава излезе информацията, че Германия ни предоставя тези данни безплатно, въпреки че е платена с парите на германските данъкоплатци.

– Аз питам защо правителството на ГЕРБ и сегашния кабинет на БСП и ДПС не обявиха тези данни?

– Вие повдигнахте този въпрос публично миналата седмица и тогава пред tv7 Красимир Стефанов заяви, че действително е бил в Германия, откъдето са информирали, че има и българските лица в тези сметки. По думите му предаването на тази информация не може да стане с предаване на диск, а чрез междудържавна спогодба на правителствено ниво. Той не е бил запознал дали е приключило германското разследване, но такъв диск никога не е имало.

– Красимир Стефанов не казва истината. Той разчита на късата памет. Негови обаче са думите от 2010 г. цитирам: „Има си начин по неофициален път да се получат данните за лицата. Част от тях вече сме видели“. Ако погледнете какво е казал през 2010 г. от Берлин ще стане ясно, че той още там е научил колко и кои са включените в него българи.

През 2010 г. Красимир Стефанов в качеството си на шеф на НАП заявява, че:

Да имаш сметки в швейцарски банки не е престъпление. Престъпление е ако са укрити данъци. Задача на НАП е да анализира имотното им състояние и при несъответствия между приходи и разходи да поиска от тези хора да си платят данъците върху скритата от тях сума. Това направено ли е?

– Не съм чул подобно нещо. Сега покрай случая с Христо Бисеров отново се заговори за тези сметки.

– Ако се създаде сериозен граждански натиск, ако се съберат авторитетни хора без значение дали са леви или десни, защото и десните и левите хора са еднакво ощетени от този пладнешки грабеж, извършен от политико-олигархичната мафия в България.

Необходимо е да се създаде граждански натиск с едно просто искане – да се оповестят данните от тази дискета, дадена ни от Германия. Ако започнат българските институции да обясняват, че това са лични данни, класифицираната информация и т. н., знайте, че това не е вярно.

Самата Меркел я е предоставила на Красимир Стефанов, а не на представител на някоя българска специална служба. Тя е дадена на шефа на българската данъчна администрация, за да подскаже, че тази дискета е наша – на българските граждани и че в тази дискета се съдържат данни за лицата, които ни окрадоха през годините на прехода!

Тоест, тя намекна, че може да бъде започнато разследване, което да информира българското общество и същевременно Меркел направи тест на българската политическа класа. Тя най-вероятно е установила, че всички политици в България са свързани в една схема, тъй като никой не оповести данните от дискетата и не беше започнато разследване.

– Да, но вие видяхме каква беше реакцията на управляващите при случая Бисеров. Тръгнаха да обясняват как ще търсят „цялостно” решение за разкриване на банковата тайна при тайни сметки на политици в Европейския съюз. А не понечиха да вземат решение за българските участници в политиката.

– Когато не искате да свършите една работа правите я много сложна. Знае се, че ЕС е една сложна бюрократична машина. Но ЕС в лицето на Германия ни е предал това, което трябва да се знае. Нека премиерът Орешарски да се разпореди да бъде издирена тази дискета и да се оповести съдържанието й по отношение на българските фирми и лица. Няма какво да се чака решение от ЕС. Ако премиерът Орешарски не иска да не му викат Олигарски нека да разгласи данните от тази дискета. Какво ще ми говори сега Йордан Цонев за офшорки, когато по времето, когато той беше шеф на бюджетната комисия в парламента, офшорки изкупиха най-апетитните места и хотели в България.

Тези лица нямат срам пред народа си! Те се чувстват отговорни само пред техните кукловоди, които са ги е назначили, за да защитават интересите на олигархията.

Когато за първи път през 1997 г. се събрахме депутатите на ОДС това стана в една от залите на НДК. И там Иван Костов представи председателите на комисии. Много добре си спомням как тогава той ни представи Йордан Цонев, който тогава не беше известен. Той го представи като много компетентен и верен член на СДС! Това беше волята на Иван Костов и това го видяха 137 народни представители – той извади Цонев на сцената и каза: това е човекът.

– Тогава и Христо Бисеров получи голяма власт в СДС – стана главен секретар, даже му викаха „сивия кардинал”.

– Да, точно така. И не забравяйте нещо много важно, „сивият кардинал” беше в много близки отношения с Петър Стоянов, който беше избран за президент. Сега в пресата излезе информация, че в комплекс „Голф клуб Ибър” край с. Долна баня, Софийско, една от луксозните вили там е собственост на доведения син на Христо Бисеров – Ивайло Главинков.

Вилата е била закупена от Главинков от Илия Лазаров, началник на кабинета на президента Петър Стоянов и главен секретар на СДС, когато през 2005 г. Стоянов стана лидер на партията. Това е голф-комплекс, построен от Илия Лазаров и братовчед му Кирил Недев, кандидат депутат на БСП. А сега Илия Лазаров е важна фигура в „Синьо единство” на Надежда Нейнски. Там той е член на Националния им съвет.

– Г-н Андреев, има хора, които след предишната част на интервюто, където вие с факти коментирахте някои от съществените слабости на управлението на ОДС, твърдят, че поставяме под съмнение успехите на управлението в периода 1997-2001 г., за да внушаваме колко успешно е управлението на ГЕРБ.

– Е, винаги ще се намерят такива хора. На вашия сайт ние с вас неведнъж сме коментирали успешната политика за отварянето на досиетата и предаването на архивите на комисията по досиетата по време на управлението на ГЕРБ. И сме ги критикували за някои назначения на кадри, свързани с ДС. Ето, сега говорим за Красимир Стефанов, един от депутатите на ГЕРБ. Коментираме, че тази партия не извади информацията за швейцарските сметки.

Колкото до ОДС, то беше най-силното управление, но най-силното като политическо представителство – 137 убедени в правотата си народни представители. Ние говорихме в предната част на интервюто за силовите групировки, но не казахме, че вместо да им се вземе незаконното придобито имущество, то беше легализирано по времето на ОДС. Тогава, ако си спомняте, министърът на вътрешните работи Богомил Бонев привика борческите лидери на СИК и ВИС-2 в министерството и им размаха само пръст.

Нали ви е ясно, че колкото и мощен министър да е бил Богомил Бонев, това решение е дискутирано, обсъждано е каква да е политиката срещу тези силови групировки, как да се постъпи. Нищо по онова време не можеше да стане без санкцията от НИС на СДС, без санкция на Иван Костов.

– Не поставихме и въпроса по нашата болна тема за досиетата. За това как те не бяха отворени по времето на ОДС.

– Вие сте го писали много пъти, но нека още веднъж да кажем какви текстове имаше в първия закон от 1997 г. Там беше записано, че не се оповестяват сътрудници на ДС, които са превербувани от т. нар. нови специални служби – казваха им реактивираните сътрудници. Стотици агенти на ДС бяха реактивирани и скрити по този начин, благодарение на своите политически връзки и приятелства. Документите им бяха извадени от архив и агентите бяха активирани формално, само за да бъде стрита принадлежността им към ДС.

В същия този закон съществуваше и текст, според който до една година от приемането му архивът на ДС трябва да бъде предаден в Държавния архивен фонд. Това нещо изобщо не беше изпълнено. Какво е това управление, което гласува такива важни закони и само не ги изпълнява?

Според мен това управление е зависимо управление и аз затова казвам, че ОДС изпра миналото на политико-олигархичната мафия в България. Даде им възможност да се пишат бизнесмени, а тогава беше момента да ги притисне до стената и да им бъдат отнети незаконно придобитите капитали и да се даде действителен старт на дребния и среден бизнес. Това не стана.

Даваме си сметка, че подобно отнемане на незаконно придобити богатства е трудно, но не е невъзможно. Нека да си спомним управлението на Лех Качински в Полша, той това направи и сега Полша е напред в развитието си. Но в Полша си знаят комунистическото минало и то се изучава, докато при нас миналото за тоталитарния комунистически режим не е известно на хората и не се изучава в училище.