2024-03-19

1 thought on “Време за чистене на безобразията

  1. „Гнусните манипулации, актуални за 50-те години на миналия век, провокациите, безобразните лъжи и кражби показват, че БСП е партия, която трябва да бъде забранена със закон, като антинародна, вредна и открито враждебна на българската държава!“

    Защо трябва юридически да се забранява нещо, което не съществува юридически?!

    Хората са свикнали да робуват на плаващата на повърхността информация. Клишетата им се виждат най-подходящи както за ежедневна, така и за специална – по определен повод – употреба.

    Автори (пък и читатели)!

    Просто наберете http://iankov.info и кликнете върху рубриката „Няма такава партия!“ – за да разберете, защо не е необходимо да забраняваш нещо, което и без това не съществува – юридически, не фактически.

    Друг е въпросът, че въобще сиамският близнак на демокрацията – политическите партии – са нещо, което е изобретено, за да служи на групови, а не на всеобщностни интереси. Партиите – каквито и да са проформа обявените им програмни намерения – имат всъщност едно интимно предназначение: да обслужат користните интереси на своите създатели, спонсори, гаранти, елити (и донякъде – на подкрепящата ги членска маса – но не и на симпатизантите).

    Припомнете си кога България беше с най-високия си жизнен стандарт – на седмо място в Европа: 1939 г. Време, в което политическите партии със закон са поставени вън от лостовете на властта.

    Това да ви подсказва нещо… особено на искрената част от днешните протести?

    Или с наивната си искреност ще останете в групата на „полезните идиоти“ – според лапидарния израз на В.И. Ленин (Улянов)?

    Ще кажете: „Това е констатация. Но има ли алтернатива?“

    Има. Но никак не е елементарна, нито пък осъществима с магическа пръчка.

    Първо. Преодоляване на Уинстън Спенсер Чърчиловата максима, че „Демокрацията не е съвършена, но нищо по-добро не е измеслено“.

    Второ. Което е свързано с първото – отказ от системата на политическите партии – тези неизбежни търтеи на демокрацията.

    Трето. По-скоро дори преди първото, макар и не непременно първо: преодоляване на модела „население-електорат“ по посока на Народ и Нация.

    Четвърто. Узряване за идеята, че равното право („Равенство“) е съпроводено с адекватно нему задължение – винаги и във (за) всичко.

    Пето. Констатиране, че от времето на Каин нещата в световен и местен мащаб не са се променили кардинално („Братство“).

    Шесто. Разбиране, че Творецът е създал човека свободен, със свободна воля, но последният е предпочел да робува на долните си страсти („Свобода“), вместо да се покори на животворния закон на своя Създател.

    Седмо. Свързано е с четвъртото изискване – правото ти на решаващ глас трябва да тежи толкова, колкото и твоят принос в общността – в противен случай е налице онова, което са нарекли „Равенство“, но то си е чиста проба „Еднаквост“.

    Осмо. Не кради.

    Девето. Във века на компютрите и Интернет не представлява непреодолима сложност вземането на важни решения за Народа, Нацията и тяхната държава непосредствено, без изкривяващата намеса на политически партии, винаги зависими от плутократични елити.

    Десето. Което е и най-най-първо: Обърнете се към своя Творец, и Той ще се обърне към вас.


    В противен случай всичките ви усилия ще бъдат всуе!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *