На 15 май 2012 г. половината от Националния съвет на СДС гласува за отхвърляне политическото споразумение за развитие на Синята коалиция, която има своето легитимно представителство на местно, национално и европейско ниво.
Гласът на 49 човека се противопостави на гласа на близо 300 000 други, които в три последователни избора (за Европейски и национален парламент през 2009 г. и за местна власт през 2011 г.) подкрепиха обединената реформаторска десница. Същите тези 300 000 очакваха през изминалите три години не просто препотвърждаване на проекта Синя коалиция, но развитието му в консолидирана и перспективна формация с решаваща роля в политическите процеси в България.
Тези 300 000 избиратели очакват днес от нас ясен отговор на въпроса: ще позволи ли СДС с процедурни и апаратни хватки да бъде подменена волята им?
На 8 юли 2012 г. всеки един член на СДС ще се изправи пред своята отговорност – да посочи с гласа си по кой път ще продължи да се развива партията.
А пътищата са два:
– единият, да следваме доверието на 300 000 души, които поискаха от нас да бъдем единна, реформаторска десница, да надградим и разширим влиянието на Синята коалиция, като я превърнем в модерен десен европейски проект.
– другият, пътят на неясните интереси и задкулисни договорки, същият, който на последните президентски избори бе подкрепен едва от 65 000 души и превърна СДС в маргинална политическа сила.
Ние, депутати, евродепутати, кметове и общински съветници от СДС и Синята коалиция категорично заставаме зад единството на традиционната десница.
СДС има отговорност пред демократично мислещите хора в България и трябва да бъде основа на единен десен политически проект, който:
– да доразвие силните страни и успешните политики на обединената десница на местно, национално и европейско ниво;
– да отстрани слабостите на Синята коалиция, свързвани с вътрешни напрежения и протипостовяния, следвайки утвърдените европейски интеграционни практики;
– да преодолее разделението, като работи активно и със самочувствие през всички свои структури в местната, национална и европейска власт в посока изграждане на самостоятелен политически субект;
Единният десен проект трябва:
1. Да отстоява националните интереси без популизъм и с последователни реформаторски политики, базирани на опита и компетентността.
2. Да бъде гарант за спазване на демократичните принципи и ценности.
3. Да спре подмяната на историята на демократичния преход, както и посегателството срещу успехите на реформаторското управление на десницата. Това е положителната основа, върху която трябва да стъпи бъдещото развитие на държавата след застоя, в който я вкараха популистките управления на НДСВ, ГЕРБ и корумпираното управление на Тройната коалиция.
4. Да защити европейския проект на България, чийто основи бяха поставени именно от традиционната десница, а бяха последователно доброволно сдавани на всякакви ново появяващи се политически формации, претендиращи за дясното.
Ние, депутати, евродепутати, кметовете и общинските съветници на СДС и СК ще подкрепим онзи кандидат за лидер на СДС, който ще защити с опита, уменията и авторитета си политиката на единство на традиционната десница.
Разчитаме на честната подкрепа на всички членове на СДС, които въпреки сътресенията продължават да ни бъдат верни и ни дават енергия да поставим на правилния път единната и силна десница.
Д-р Ваньо Шарков
Щом казвате 🙂
Но понятието „десни“ или „дясно“ не е мантра или поне не трябва да е.
А точно в това се е превърнало.
В България, мила госпожо, десните представляват малкия и среден бизнес и наетите в тези сектори, а левите – олигарсите, едрия капитал и тези, които цокат от държавната хранилка – държавната администрация. Кандидатите за лидер на СДС….Лъчезар Тошев представлява тези, които още не са напуснали първичното си семейство и се издържат от родителите, Христов – олигархията, Кабаиванов и СОТ-иров – герберската администрация и държавния октопод. Единствено Ваньо Шарков отстоява десните интереси.
Може би все някога все някой лидер на сините трябва да се сети, че СДС не е имал само десни избиратели. Както и за това, че опозициите демократично/тоталитарно и дясно/ляво не са идентични понятия.
Дясно и ляво, впрочем, поне в българските политически условия, не значат почти нищо, освен предимно някакви политически абстракции. Най-малкото защото нито левите, т.нар, БСП, са представители и защитници на хората на наемния труд или на по-бедните граждани; нито десните, т.нар. (в дясното пространство има разбира се голяма конкуренция) са тези, които единствено представляват икономически по-предприемчивите или капиталистите или олигарсите (или както и да ги наречем).
Българското общество и държава преминаха след 1989-та г. от тоталитарен социализъм към свръхлиберален капитализъм. Преди нямаше граждански свободи, права на човека и пр., нямаше демокрация; имаше развитие на някои социални придобивки. Казано опростено, имаше хляб и безплатно здравеопазване, нямаше свобода. След това вече имаше свобода, но се намерихме в един период на т.нар. първоначално натрупване на капитали и в отказ от държавност в много сфери. Свобода има вече, но за много хора престана да има хляб.
Така или иначе в страна като България, която е най-бедната в Европейския съюз, и в която значителна част от населението живее или неясно как оцелява под прага на минималните доходи, необходими за оцеляване, да се говори за това кой бил по-десен от другия и да се размахва дясното като знаме, само за да се оразличат сини или други лидери от БСП, някак си не звучи сериозно. В България няма някак си с днешна дата (и не само с днешна) никакъв дефицит на дясност. Съвсем други дефицити има.