Трите големи политически сили в Столичния общински съвет (СОС) – ГЕРБ, БСП и Синята коалиция (СДС и ДСБ), са си поделили на „квоти“ съдебните заседатели в специализираните съдилища, кандидатурите на ГЕРБ са били одобрени лично от сваления преди дни председател на СОС Андрей Иванов, а изборът на всички номинирани е станал по незаконна наредба, пише списание „Правен свят“ в неделя.
Съдебните заседатели, които трябва да вземат решения наравно със съдиите в новите специализирани наказателни съдилища, бяха избрани на 12 януари в Столичния общински съвет (СОС), но това остана незабелязано покрай скандалите около смяната на председателя на СОС Андрей Иванов.
Равносметката от поделените заседатели е 56% за ГЕРБ, 27% за БСП и 17 % за Синята коалиция. От общо избраните 70 съдебни заседатели, 39 са „хората на ГЕРБ„, 19 – на БСП и 12 – на сините, твърдят общински съветници. Така, след дружеската подялба на „партийни квоти“ в Инспектората към ВСС, скрепена с единодушния и безкритичен „избор“ на съдебни инспектори в парламента, идва и подялбата на съдебните заседатели в спецсъдилищата, пише списанието.
Решението на СОС обаче може да се окаже процедурно уязвимо, защото в него е записано, че се издава на основание членове в законите за съдебната власт (ЗСВ) и за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), както и от Наредба № 1 на Висшия съдебен съвет. Посочените текстове от ЗСВ и ЗМДМА само сочат правомощието на общинските съвети да предлагат съдебни заседатели, но процедурата е уредена в наредбата на ВСС, приета през 2008, но обнародвана през 2011 г. В нейните заключителни разпоредби пише, че тя се издава на основание чл. 75 от Закона за съдебната власт, който обаче бе отменен като противоконституционен от Конституционния съд (КС) миналата година.
КС прие, че ВСС не може да има правомощия да приема подзаконови нормативни актове – наредби. Освен това Конституцията закон да урежда организацията и дейността на ВСС, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност..
„Конституцията предоставя компетентност на законодателя със закон да уреди условията и реда за назначаване и освобождаване на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните заседатели, поради което е недопустимо това правомощие да се делегира от законодателната власт на друг орган на държавна власт, който да ги уреди с подзаконови нормативни актове… Още по-малко може да се приеме, че ВСС разполага с компетентност да уреди обществените отношения, свързани със съдебните заседатели (чл. 75 ЗСВ) или с вещите лица (чл. 403 ЗСВ), защото това са обществени отношения, пряко свързани с правосъдната дейност на органите на съдебната власт, и те не могат да се уреждат от кадровия орган на тази власт„, пише в решението на Конституционния съд. Затова и КС установи противоконституционност на чл. 75 от ЗСВ, както и на текста, който предвиждаше ВСС да издаде нова наредба в определен срок.
Доколкото съдиите повдигнаха въпроса за течащите конкурси в съдебната власт, провеждащи се въз основа на наредба, ВСС реши по соломоновски въпроса, като я прекръсти на правила, пише „Правен свят„. Но наредбата за заседателите някак се забрави, макар че трябваше да се очаква, че тя ще е в основата на забавената кампания по избор на съдебни заседатели, допълва изданието.
Същата тази наредба, която се оказва издадена на отпаднало основание и противоконституционна, сега обаче е посочена като основание за издаване на решението на СОС за избор на съдебни заседатели за спецсъдилищата. Решенията на общинските съвети могат да се оспорват от заинтересованите, въпросът в случая е кой е заинтересован – дали само несполучилите кандидати за съдебни заседатели или всеки от обществеността, чийто представител се явяват съдебните заседатели в съответния наказателен процес.
Ако решението бъде обжалвано и отменено, това може да се окаже един добър повод за повторен избор, съобразен с правилата. Още повече, че проведеният от СОС избор не е напълно съобразен дори с въпросната наредба, според която кандидатите за съдебни заседатели трябва да се предлагат от специално сформирани от общинските съвети комисии.
Такава в СОС не е имало, нито пък някой е поискал обсъждане на качествата на заседателите за тези важни спецсъдилища. Общинските съветници кротко са одобрили списък със 70 имена, представен им от председателката на Комисията по местно самоуправление и нормативни актове Искра Ангелова (ГЕРБ). Списъкът е предварително утвърден на председателски съвет, като представителите на ГЕРБ били лично одобрени от Андрей Иванов, за когото се знае, че е много близък с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, посочва списанието.
В този смисъл отново се оказаха пророци тези, които твърдяха, че ГЕРБ си създава свой съд – чието окомплектоване завършва с избора на съдебните заседатели. Не би било оправдано да се поставят под съмнение качествата на избраните съдебни заседатели, вероятно всички те са достойни и мотивирани хора, но е факт, че повече от половината от тях по някакъв начин са ангажирани с ГЕРБ.
Дребна подробност е, че макар всъщност на спецсъдилищата ще са им нужни 50 заседатели, на общото събрание на Апелативния специализиран наказателен съд е решено да се поиска определянето на 70 имена, за да има 20 в резерв. При това положение е безсмислен въпросът, поставян от някои адвокати и магистрати, колко от новоизбраните заседатели например имат връзка с МВР – работят или са работили там, или пък в МВР работят членове на семействата им.
Съдебните заседатели имат глас, равен на този на съдията, макар че изискванията към тях са нищожни – да са на възраст между 21 и 65 години, да се ползват с добро име и да не са осъждани за умишлено престъпление. На първа инстанция всъщност съдебният състав е доминиран от заседателите – 2:1.
Повечето общински съветници, които „Правен свят“ е запитал редно ли е било подборът да се прави на квоти по партиен принцип, първоначално като че ли не разбрали въпроса. Някои подозряха, че интересът се дължи на недоволството на пренебрегнати кандидати, които са се оплакали на медиите. И в този контекст наблегнаха, че неуспелите могат да се пробват за съдебни заседатели в СГС, при това без да подават наново всички документи, само заявление с входящия номер на предишната им молба.
В крайна сметка, въпреки първоначалните оплаквания, че няма достатъчно кандидати – през септември Искра Ангелова заяви пред медиите, че първоначално имало само 60 кандидати, затова се наложило да удължат срока; оказа се че на финала общият брой на кандидатите е бил около 540 души. Повечето от тях са пенсионери или кандидат пенсионери, останали без работа, и за тях това занимание представлява важен начин да си увеличат приходите. Това „Правен свят“ научи от общински съветници, но иначе публична информация за кандидатите и за избраните няма – освен списъка с имената им и датата, на която са си подали заявлението.
На въпроса защо е трябвало да се дели „поквотно„, общинският съветник Вили Лилков от Синята коалиция заявил, че „при това състояние на общинския съвет ГЕРБ биха могли да изберат и 100 % свои хора, да вкарат изцяло свой списък„.
Всъщност системата за подбор на съдебни заседатели отдавна е показала своята неефективност, и скорошният пример със заседател по обществено значимо дело, арестуван като педофил, е само един от най-острите сигнали. Въпросът не е само в първоначалния подбор от общинските съвети, но и в това, че по правило изборът на съдебни заседатели за конкретно дело не става на случаен принцип, а според симпатиите на съдията. В някои съдилища на практика е въведен случаен подбор, но това зависи изцяло от ръководството на съда. Проблемът е управленски и отново лежи в полето на ВСС, където обаче вече по-присърце да взели собственото си кадруване след изтичане на мандата.
Отсега обаче трябва да се мисли за следващия избор на нов ВСС, от който 11 човека са от парламентарната квота. След избора на съдебни инспектори и сега – на съдебни заседатели, става ясно, че при кадруването на съдебната система опозиция и управляващи не могат да бъдат принудени да подходят принципно и прозрачно. Не и при сегашните механизми, заключава изданието.
Източник: Mediapool.bg
