Aвтор: Д-р Георги Чалдъков
Казвано е, че мечтата на квадрата е да стане кръг. Но не порочен кръг!
Според Евклид кръгът е най-симетричната форма с най-голяма повърхност в сравнение с квадрата, елипсата, правоъгълника и други форми със собствен душевен интериор. От философското училище на Ксенофон и Парменид в Magna Graecia се знае, че сферата е божествена форма. И справедлива – всяка нейна точка отстои на еднакво разстояние от центъра – сферата е най-демократичната изява на глобалното морфологично общество, което няма антропологичен еквивалент.
И кръгът, очертан с ръцете на будист – „жест на знанието”, което може да ни помага да не попаднем в сirculus vitiosus – порочният кръг на човешката безизходност.
На 10 ноември 1989 г. падна “софийската” стена и настъпи “премахване” на политическата власт на БКП, “преобразуването” й в БСП, разочарование от СДС, лъжлив цар, тройна коалиция – и надежди в ново правителство. Circulus vitiosus Bulgaricus – българският порочен кръг на надежда-и-отчайване, ентусиазъм-и-нихилизъм се завъртя за 21-ви път.
“Чуйте, няма да се изморя да повтарям: демокрацията не може да бъде подарена като парче шоколад. Демокрацията трябва да бъде завоювана. За да бъде завоювана, трябва да бъде желана. За да бъде желана, трябва да знаеш какво представлява.” – писа голямата италианска журналистка Ориана Фалачи (1929-2006) в последната си книга “Интервю със себе си. Апокалипсис”.
Сега ще перифразирам Фалачи: българите не знаем как да извоюваме демокрацията, желаем я, но не знаем какво представлява. Защото сме били потискани от една жестока диктатура, продължила 45 години.
Като оценявам високо свободата да се движим по света и сравнително свободно да пишем и говорим, по всичко личи, че 21 години не стигнаха да излекуваме 45-годишните рани в начина на мислене – няма я меритокрацията, “аристокрацията на заслугите” от държавата на Платон. Така от “45 години стигат/ времето е наше” стигнахме до “21 години стигат/ времето е тяхно”.
Унгарците през 1956 г., чехите през 1968 г., поляците през 1980 г. направиха първите си опити за свобода. А ние безмълвно живяхме, по-точно боледувахме от комунизъм цели 45 години – така след 10 ноември 1989 г. изведнаж попаднахме в демокрацията. Почувствахме се обаче като освободените от циганите мечки в парка край град Белица – не смеят да влизат в гората, вървят на два крака и се търкалят напред-назад по поляната.
А ние освободените хора не спираме вулгарните си изяви на примитивен хедонизъм, проявен в алкохолизиране, наркотизиране, разврат, проституция, педерастия, педофилия, безотговорно отразявани от медий и интернет форуми – пред очите на училището, университета, църквата, семейството и държавата. Всичко това, заедно с корупцията и липсата на съдебна справедливост, пусна на свобода още един порок от кутията на Пандора: агресията – вербална и физическа, наскоро я обобщих като “булгресия” – не само битова, дискотечна и стадионно-улична. Но особено много онази, наричана white-collar crimes (престъпления на белите яки) – корупцията на политиците и високпоставените държавни служители.
Атавистично-заложената агресивна енергия в съвременния човек възроди, по-точно окуражи “вълка в човека”, онова homo homini lupus est (човек за човек е вълк). Сега не любовта, а агресията към ближния и държавата станаха неизменна проява на свободата – явление, което наричам “ликантропична демокрация” (гр. lycos – вълк, anthropos – човек), съответно – “ликантропично общество” и “ликантропична цивилизация”.
Проблемите от насилието и жертвите (bully-victim problems) вземат опасни размери при младите хора, включително ученици и студенти. Дискотеки, стадиони, студентски квартири и градове, понякога и училища, се превръщат в гладиаторски арени. Колкото и да сме зависими от нашите гени, хипотезите за типологията на личността на Ернст Кречмер и за “родения престъпник” на Чезаре Ломброзо днес отстъпват пред тези за държавата-престъпник и обществото-престъпник.
Крайно време е и политиците да се замислят по-задълбочено за тези явления. Българската държава трябва да въведе моралната хигиена за задължителен – не свободно избираем – предмет в детските градини, училищата и университетите. И разбира се – в парламента, правителството и президентството. Ще може ли обаче министър-председателят Бойко Борисов, подобно на президентът Ейбрахам Линкълн, да каже: “Аз съм премиер на България. Аз притежавам власт и никога не забравям това, защото ще я упражня.” Преди да направи това, той трябва да се посъветва с нашите водещи think tanks: Тома Томов, Харлан Александров, Соломон Паси, Иван Кръстев, Огнян Минчев…
И с психиатрите Динчо Палазов (Бургас), Георги Попов (Варна) и Илиян Иванов (Ню Йорк).
Послеслов
По данни от Житието на Климент Охридски, комендантът на Белград е бил титулуван „боритаркан“ – от тюркски “бьори”, “берю” – вълк, “таркан” – началник, командир, при което “боритаркан” означава „началник, предводител на вълците“ – така пише доцент Стефан Йорданов в статията си “За организацията на граничната охрана в епохата на Първото българско царство” (“1100 години Велики Преслав”, 1. Шумен, Изд. на ВПИ “Константин Преславски”, 1995, 211-226).
Според този автор прабългарската държава е поставяла на първо място свободата и никога не е правила роби от пленените врагове, пускала ги е на свобода или им е давала шанс в редовете на армията си да докажат лоялността си към България на бойното поле. Имало е обаче и друг обичай: в Симеонова България, когато военен началник бъде “пенсиониран” или отстранен, той имал – “по военния закон” – право-на-грабеж в съседните неприятелски земи, защото трябвало – пак според закона – да се завърне вкъщи с плячка.
И така е трудно, поне за мен, да разбера къде са корените на ликантропичната демокрация в България. Те са по-добре познати на поета Илиян Троянски – описани са във “Вълк”, “Ликантропия” и другите негови стихове от цикъла “Аз и моят вълк”, публикувани през 2009 г. в книгата “Клетвата на вторите стрелци”.
Ще забележите, че там пише и за бездушието на овцете – другата страна на агресията.
Здравей, NIK!
Днес е Първият ден на март, да закачим мартениците в Душите си,
и да си пожелаем ЗДРАВЕ-КЪСМЕТ-ПЛОДОРОДИЕ!!!!
„На 10 ноември 1989 г. падна “софийската” стена и настъпи “премахване” на политическата власт на БКП, “преобразуването” й в БСП, разочарование от СДС, лъжлив цар, тройна коалиция – и надежди в ново правителство. Circulus vitiosus Bulgaricus – българският порочен кръг на надежда-и-отчайване, ентусиазъм-и-нихилизъм се завъртя за 21-ви път.“
Кавичките, които авторът предумишлено е поставил, говорят за увереността му във фалшивата същност на цитираните явления. Само се питам защо е спестил тези знаци и за абревиатурата „СеДС“, която е призната отдавна за креатура на „БКП“?
(Ето и анекдот по този повод, разказван още в първите години на „промените“:
„Имало едно време миризливо ла.но, наречено „БКП“. На 10.ХІ.1989 г. колелото на историята го преполовило. „Отляво“ останала „БСП“, а „отдясно“ – „СеДС“).
Редовните читатели знаят защо и „БКП“, и „БСП“ са в кавички – просто защото въпросните образувания никога не са съществували в правната действителност, а само фактически. За новодошлите в сайта на ЕВРОЧИКАГО посочваме хипервръзките, които ще им покажат, че НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ!
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_09.html
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_1610.html
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_358.html
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_10.html
„21 години не стигнаха да излекуваме 45-годишните рани в начина на мислене – няма я меритокрацията, “аристокрацията на заслугите” от държавата на Платон.“
Индоктринацията на атеизма, уважаеми докторе, не е на 45, а вече на 66. И до ден-днешен пълнят главите на най-малките с неподлежащата на доказване вяра във възникването на всичко от нищо, което после еволюирало до Homo Balcanicus. Няма значение, че има Втори закон на термодинамиката, според който всичко, оставено свободно да се „развива“, неминуемо деградира. Не само в природата, но и в обществото.
Не остава място за качество там, където количеството е вековен господар над сърцата и умовете.
Което, впрочем, много точно сте констатирали и описали:
„А ние освободените хора не спираме вулгарните си изяви на примитивен хедонизъм, проявен в алкохолизиране, наркотизиране, разврат, проституция, педерастия, педофилия, безотговорно отразявани от медий и интернет форуми – пред очите на училището, университета, църквата, семейството и държавата.“
Какво друго може да донесе култивираното вече 66 години безбожие, водещо началото си от детската градина и завършващо в парламента на „просветена“ Европа, който се отрече от християнските корени на собствената си цивилизация – може би в името на потенциална тотална ислямизация? Ако скоро не сте прелиствали „Хиляда и една нощ“ (академичното издание), направете го – там ще видите обрисувани по блестящ начин всичките гореописани плодове на квазисвободата (е, без медии и интернет, разбира се).
„ Всичко това, заедно с корупцията и липсата на съдебна справедливост, пусна на свобода още един порок от кутията на Пандора: агресията – вербална и физическа, наскоро я обобщих като “булгресия” – не само битова, дискотечна и стадионно-улична. Но особено много онази, наричана white-collar crimes (престъпления на белите яки) – корупцията на политиците и високпоставените държавни служители.“
Съдебна справедливост? Предоставяна от „деполитизирани“ съдии, прокурори, следователи, клели се във вярност на Партията? Бетонирани с пожизнен статус чрез разпоредбите на „Конституцията“?
Агресията е една от проявните форми на целенасочено терористично въздействие върху обществото, та да бъде държано то в страх и покорство. Проф.Янко Н. Янков-Вельовски е описал тези механизми и прийоми в публикуваната през 2007 г. книга КУТИЯТА НА ПАНДОРА. ЕДНА КАЛЕЙДОСКОПИЧНА ВИЗИЯ ВЪРХУ ТЕРОРИЗМА. – С., „Янус“, 630 с.
„Ще забележите, че там пише и за бездушието на овцете – другата страна на агресията.“
Ето тънката струна, която подръпват при нужда кукловодите от всички епохи – от времето на зараждането на античната демокрация и до днес. Но защо трябва да обвиняваме вълците – в естествената природа те осъществяват важна санитарна функция. Не и в човешкото общество – тук ролята на корумпираните „елити“ (икономически, политически, „културни“, медийни и пр.) е да паразитират върху – не „бездушието“, а – бездуховността на демократичното стадо.
Пример:
Само след месеци са поредните „избори“. Д-р Чалдъков добре е разбрал кои са враговете и кои – потенциалните приятели на българина – кандидати за властта. Но колко тежи неговият глас? – Точно толкова, колкото и гласът на онова нещастно същество, което за две кебапчета и пластмасова чаша бира ще даде гласа си за който престъпник му посочат. А личното име на това човекоподобие е легион
Това, брайно, е демокрацията.
Останалото е мълчание.
„Така от “45 години стигат/ времето е наше” стигнахме до “21 години стигат/ времето е тяхно”.“
Времето е било тяхно през всичките тези 66 години. От момента, в който изпълзяха от землянките и до настаняването в днешните им имения, пръснати от Бояна до шикарните мултимилионерски предградия на Милано, Майами и Сан Франциско.
Не са малко 66 години – един средностатистически български живот. Достатъчно време, за да си внушат, че ще са вечни. Но самозабравилите се паразити – за разлика от естествените такива – пропускат, че ако донорът умре, и те си отиват с него.
Още дишаме, но все по-слабо и все по-рядко.
Ще се видим в отвъдното – и там – кой каквото дробил, ще куса.
Нека да им е сладко!