Децата от Българското училище “Свети Кирил и Методий” в Париж отпразнуваха Празника на буквите, който тази година е и седми патронен празник на училището.
“Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета тя бе неизчерпаем вир.”
.
В живота има едни особени, плътни, пълни дни, чрез които стават чудеса, или поне които изпълват сърцето и душата на човек. И каквото и да се случи в тях, то все се влива в онова поточе, което захранва живеца ни за дълго. Днешният 26-ти май се оказа от тези благословени дни.
Сутринта намусеното, сиво небе и термометърът, който от месеци е забравил, че има цифри и над 12 и 13, са отказали мнозина от участие в годишния български излет, посветен на създаделите на азбуката ни, светите братя Кирил и Методий, и организиран от госпожа Елена Горгачев. Но може би още в този момент започна да се пълни денят за тези, които се престрашиха.
Въпреки сивото, въпреки студеното, въпреки умората от работната седмица, се стекохме. С деца, с цветя, с шапки и шалове, с торби, с гозби, с напитки, със сърцата си. С апаратчета, с носни кърпички. И така, малко по малко, магията стана…
Децата от нашето училище “Св. Кирил и Методий” и детската градина “Зайченцето бяло” участваха първи в програмата, след благослова на свещеника. По-късно се оказа, че ранното ни участие е разочаровало мнозина закъснели поради чудене ще го бъде ли или няма времето. После дълго идваха и питаха. А ние, учители, настоятели, родители, разказвахме, разказвахме. Може би лошото време беше и добре дошло, защото няма зала, плочник, тераса, които да могат да поберат 160 деца. В този относително ранен час децата бяха малко, може би трийсетина, но пък заредени с детския си ентусиазъм и с вълнуваща и трогателна програма! Всички учителки, подранили, очакваха питомците си.
Чудото започна с едно плахо “Върви, народе възродени!”, което много бързо се превърна в цяла пееща зала, в спонтанен хор от пеещи деца, родители и учители. И пяхме всички песни, с всичките им куплети, от началото до края. Преминахме като в едно прекрасно пътуване по вълната на подбрани мигове от детството – моето, вашето, тяхното…
За този единствен по рода си Празник на буквите, учителките ни бяха подбрали едни от най-достойните радетели на словото – Иван Вазов, Любен Каравелов, Стоян Михайловски. Навестихме те, Хубава моя горо, попитахме се Де е зората, и де се белий Дунав лей, развяхме байряк и слязохме от „Радецки“ край Козлодуй с войводата Ботев, малките ни разказаха в песен новата си книжка…
Пренесоха ни далеч, далеч географски и далеч във времето – и само сълзите, които издайнически се търкаляха по бузите, ни закотвяха с неумолимото си припомняне за безвъзвратността на всеки един миг от живота. Миговете са перли, които човек може да събира и да нанизва, когато се е научил да ги усеща и цени. Нашите мигове днес ги нанизахме за себе си и за училището ни. Програмата завърши с поднасяне на венец, изплетен в ранни зори от една от учителките и деца от училището.
А небето, докато сме нижели перлените ни мигове… небето се разведри. Последваха обичайните за един излет с крайна цел маса, занимания. Децата дълго играха по поляната наоколо. И идваха още хора и питаха за училището… къде, кога, как. И поздравяваха. Заповядайте, елате да ни видите, елате да усетите, владеем тази магия, караща децата ни, които на пръв поглед нямат нищо общо с България, да я пеят, да я разказват, да я пишат и да я четат. И да ни разплакват.
Празникът завърши с обичайната томбола, от която магазинът „Бай Ганьо“ спечели телевизор. Какво общо има това с нас ли? Това, че управителите на магазина се спогледаха за миг и ни го дариха – на училището. За което им благодарим!
26 май 2013 г., Париж
.
Боряна Евтимова,
Асоциация “Български език – език европейски”/ Association “Langue bulgare, langue d’Europe”
Снимки: Българско училище „Свети Кирил и Методий“ – Париж
Браво на бъдещите френски данъкоплатци от…български произход!