Несебърска приказка

Стихове от Симеон Гаспаров

Селско гробище

Отидоха си роднините.
Отидоха си оплаквачките.
Отиде си попът. Клисарят.
Гробарите, и те се скриха…
Отидоха си…
Завърна се полека тишината
с уплашените сенки
на почиващите
тука мъртъвци.
Върнаха се
да оставят нещо,
колкото да преживеем…

Несебърска приказка

До първите петли,
присвили клепачи,
платната заспиват.
Смокинените улици
отломки древност
уморено тръгват да събират.
До първите петли
душите на магьосници
нощта освободи.
До първите петли
ще сме полуреални
и полулъжи…
До първите петли,
поне ме запомни.
До първите,
до първите
петли!

Източник:  Simeongasparov.wordpress.com