Високопоставен македонски политик беше предупредил преди години, че не е изключено един ден югозападна съседка на България да се окаже Конфедерация с изразителен албански компонент.
„Ситуацијата во Македонија главна балканска вест“ – това пише днес македонският Дневник онлайн, без да изневери на македонската грандомания във всяко едно отношение македонците да са все първи и най-важни. Този път обаче новините от Македония наистина са с приоритет, и то не просто в балкански план. Този път не събуждат обичайния присмех заради някое поредно македонско изхвърляне, измисляне на филмов сценарий, поставяне на паметник или заиграване с чужда история. Този път историята не само че е собственомакедонска, но е много тънка и взривоопасна. И напомня на римейк от събитията през 2001 година, само че не безобиден, а напълно в духа на печално известната по нашите ширини „Македонска кървава сватба” („Македонската кървава сватба” е пиеса от 1900 г. на българския драматург Войдан Чернодрински. По пиесата маестро Георги Атанасов създава по-късно операта „Цвета” – б. ред.)
Ескалацията на напрежението този път започна, след като четири момчета на възраст от 18 до 20 години и по-възрастен мъж бяха намерени убити миналия четвъртък вечер край Железарското езеро в село Смилковци край Скопие. Всичките – с рани от огнестрелно оръжие.
Балканските медии действително гръмнаха моментално. Македонските подават информациите, но най-активно вестите се обновяват, при това на всеки час, по сръбските. Което впрочем съвсем не е случайно! Сръбската радио-телевизия (РТС), порталът „Медија С“, радио „Б92“ известяват, че ситуацията в Скопие е мирна, но много напрегната. РТС предава, че Македония е под натиск и се бори да не се стигне до ескалация на междуетнически конфликт между албанци и македонци.
Македония обяснимо е новина номер едно и за албанските средства за масово осведомяване. Те препредават вести за политическата ситуация и информациите, които министър Гордана Янкуловска изнася по случая. Албанският портал „Панорама” съобщава в прав текст, че „албанците са в опасност“, и осведомява, че в столицата гражданите от македонския етнос обвиняват албанците за груповото убийство.
Медиите в Македония сочат, че положението в Скопие е първа вест и за българските медии.
А след прегледа на комшииските реакции в своя редакционна статия Дневник храбро възкликва: Никој нема да нè натера да живееме во страв (Никой няма да ни накара да живеем в страх) – и припомня реакцията на американския президент Джордж Буш след атентатите на 11 септември 2001 г., който тогава отправи аналогично послание: „На никого няма да позволим да промени нашият начин на живот”. И приликите между македонци и американци започват и завършват тук.
За разлика от САЩ демографски двумилионната с 1/3 албански елемент Македония географски се намира на Балканите и политически граничи с Албания. Отделно от това има своите стотици вътрешни граници с македонските албанци. Почти във всеки град и във всяко село на някогашната Сръбска Вардарска Бановина, впоследствие Съюзна Р Македония, а понастоящем БЮРМ, албанският компонент е изразителен. И то не просто като присъствие, но и като претенции за пряко участие във властта – централна и местна. Нещо повече – отколе исканията на македонските албанци са за федерализация на Македония по примера на Белгия и на Швейцария. Поддръжници на тази идея са лидери на Сдружението на бившите бойци от Армията за национално освобождение (АНО), самите бойци, политически затворници албанци, студенти от тетовския и други университети. Разбира се, засега дипломатично правят уточнението, че подобна промяна на конституцията те биха искали да постигнат не по пътя на войната, а чрез мирни дебати. В Македония обаче пушките могат да гръмнат лесно. Рекламният клип за македонската наденица и слоганът „ке умрем за нея” не е силно преувеличен. А ако някой е допускал, че бурето с барут е обезопасено посредством Охридския договор отпреди 11 години, излиза, че той е пълен наивник.
Все по-явно напоследък албанското население задава ритъма на Македония. Изкушените от темата вероятно помнят как само преди няколко месеца Али Ахмети, лидер на ДСИ в Македония, произнесе знаменателна реч по време на честването на националния празник на Албания в гостиварското село Градец. „Това е наша страна, която никому няма да отстъпим. Това е век на албанците и сега е моментът, когато трябва да използваме възможностите”, това дословно каза Ахмети, който е една от най-противоречивите личности в съвременната македонска държава, но пък беше коалиционен партньор на много македонски правителства. Не би и могло да бъде другояче, като се има предвид фактът, че съвременните албанци заемат компактна територия в няколко държави – Албания, Косово, Македония, Черна гора, Гърция и Южна Италия. Експертите смятат, че скоро албанците ще станат най-многобройният народ на Балканите въобще.
А историците напомнят, че новата албанска национална доктрина от 1998 г., потвърдена с меморандум на Албанската академия на науките от март 2001 г., открито провъзгласява, че цялата територия на Р. Македония на запад от р. Вардар принадлежи на албанците, а Скопие трябва да стане главен град на независимо Косово. Отдавна е ясно, че етническият баланс в Р Македония е нарушен, вследствие на механичния прираст на албанското население, дължащ се на имиграцията на косовски албанци и високата раждаемост и че ще продължи да се променя в полза на албанския етнос през следващите години, за което беше предупредил експремиерът Любчо Георгиевски.
Има обаче и още един детайл, който не бива да убягва от вниманието – протестите, които се правят сега в Скопие, са организирани от същите хора, които всяка година чупят плочата на Мара Бунева. Това потвърждават и наши източници от македонската столица. Лидерите на агитките пък са сръбчета от Скопие, повечето от които деца на бивши офицери от ЮНА. Индикативно е, както отбелязахме по-горе, че сръбските медии и политици са доста „активни“ около този случай. Изводите са очевидни.
В този смисъл настоящите събития оттатък Вардар са само пореден сигнал за онова, което ще се случва в Македония тепърва. Т.нар. македонска нация даде поредното доказателство, че е по-скоро някакъв измислен конструкт, плод на научната фантастика. Проблемът до голяма степен се състои и в унаследения болшевишки фанатизъм в Р Македония, който все още съвсем реално съществува и с инструментите на който конфликтите не просто няма как да се решават, но обратно – биха могли да се задълбочават непоправимо. За съжаление, от този фанатизъм прихващат и македонските албанци, които се радикализират ответно.
Един от най-големите съвременни македонски писатели Младен Сърбиновски отдавна е съзрял онова, което предстои да се случи в цяла Македония, независимо дали по-рано или по-късно. В неговото родно място Вруток, Гостиварско днес албанският елемент е взел връх над старото местно население и е повсеместен. „Ако Охрид е снимка на онова, което сме били, а Скопие на това, което искаме да бъдем, Гостивар е примерът за онова, което ще стане от нас”, пише Сърбиновски, без претенции да се превръща в нов пророк. Процесите са повече от видими – в Македония вече е в ход началото на края.
Ана Кочева,
Frognews.bg
