Цар и клошар

Публикуваният по-долу текст е от поредицата с авторски текстове на Николай Гусев. Предишните текстове от тази поредица можете да видите тук, тук и тук.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ЦАР И КЛОШАР

.

Беше по времето, когато селото ни още не беше станало софийски квартал, Ботевградското (тогава все още Орханийско) шосе беше застлано не с асфалт, а с едър паваж; преминаващите по него коли бяха не повече от дузина на час (днес толкова профучават за няколко секунди).

Един екзотичен шоп от Старата махала зиме и лете не сваляше от гърба си овчия кожух, който при това носеше с вълната отвън. Ходеше гологлав, с оредяла и едва ли видяла някога гребен коса. Изглеждаше странен дори за запазилата все още автентичния си старовремски дух шопска идентичност.

В пояса му се мъдреше калъчка. Остра, за месо. Режеше месото и го ядеше сурово.
Разправяха ми: „Видеше ли в канавката на прашната улица изхвърлено умряло прасе, вадеше ножа, отрязваше от рибиците и така – сурово, без печене, подправки и салтанати – изяждаше месото…  И нищо не му ставаше – болест го не ловеше.“

Години по-късно познавачи ме осветлиха, че това е Младен Стоимчев Петков (1895-1958), по-известен като Денко Бишлев.

Има хора, които все още го помнят. Пък и светът е малък. Тия дни пътувах за няколко спирки в автобус по линия №12 от Долни Богров със съпругата на моя първи братовчед Милчо Младенов. Споменах за „Денко“, тя се засмя и призна, че човекът всъщност е нейният дядо по майчина линия.

Защо разказвам всичко това?

Край прочутото – поне колкото град Габрово – софийско село Бусманци имаше някога едно блато. Ама не като Андрешковото – сериозно, яко, дълбоко – оазис за пернатия дивеч – патици, гъски, бекасини…

Абе истински представителен образец за т.нар. днес от еколозите „влажни природни зони“. То ако у нас имаше истинска „природозащитна класа“, а не клика, едва ли боингите щяха да кацат върху новата писта на Летище „Враждебна“ (където е и прословутият „Терминал 2“ на Аерогара „София“)…

Защото блатото изчезна под пистата.

Нейсе.

Но заедно с блатото изчезнаха и костите на неизвестен брой разстреляни без съд и присъда в първите седмици след 9.09.1944 г. български интелектуалци (селските лумпени всяка вечер се появявали на мегдана с все нови „меки шапки“, изловени в същото блато). Изчезна и известното на населението от околните села „царско гюме“.

Влизал съм като дете в него (наблизо имахме голяма, 12 декара, ливада). Беше по-широко от обикновените гюмета; подът не беше пръстен, а дъсчен – върху дебелите дъски е била застилана слама, върху която отдъхвали авджиите. Кой е бил постоянният спътник на „Кобурга“ в „царското гюме“? С кого монархът е делял сламената постеля и царската си дажба?

Прозорливият читател позна от раз кой е завсегдатаят в емблематичното гюме:
ДЕНКО БИШЛЕВ – шопът с първичната природа – не някой Панталей Зарев, Георги Джагаров или страшилището за африканските слонове, хипопотами и зебри Пенчо Кубадински…

Не!

Обикновеният, най-простият от простите, най-първичният от първичните български селяни.

Питам се…

…Кой друг държавник от такъв калибър когато и да било не би се посвенил да споделя свободното си време с един последен селски клошар?
Този път критикарите на „монархо-фашизма“ трябва здраво да се озорят, за да докажат, че и това е било проява на нездрав популизъм…

Питам се…

…Защо не се знае къде е гробът на последния български цар?

И разбирам…

…Защото той, Царят, е една от онези личности в човешката история, които са заслужили честта да не се знае къде почиват костите им – Моисей… Левски… Ботев… Цар Борис Трети, Обединител Български!

Но не се и съмнявам, че вечните адепти на фалшифицираната история ще извадят изпод подмолите ѝ вмирисаните скрижали на т.нар. „монархофашистки преврат“ от 19 май 1934 г., когато в България са забранени политическите партии – т.е. отсечен е от корен основният атрибут на демокрацията – и е установена т.нар. „еднолична власт на Кобурга“.

Така е.

Но какви са последствията за България, българското население, българите и българския Народ? Ето как се произнася непререкаемата историческа статистика за онова време:

1. България постига неповторен след това връх в своя жизнен стандарт – седмо място в Европа и десето място в света;

2. България единствена – главната заслуга е на същия „Кобург“ – ЕДИНСТВЕНА в Европа спасява своите еврейски съграждани;

3. България не изпраща нито един войник на Източния фронт – пак „Кобургът“ стои в основата на това дръзко предизвикателство спрямо могъщия германски Фюрер;

4. България не прекъсва по време на Втората световна война дипломатическите си отношения със Съветския съюз (който вероломно, но съгласувано със САЩ и Великобритания!) я напада в началото на 1944;

5. И т.н.

Ако днешната българска политическа пасмина – галено назовавана от медийната индустрия „политическа класа“ – беше с развързани ръце през онзи период (1934-1943), какви ли щеше да ги надроби?! Ето, вече почти четвърт век демокрация, стотици политически партии, пълна свобода и… ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД!

Какво показва сравнението?

1. България днес е на последно място в Европа по жизнен стандарт, на първо място по инфаркти, инсулти, смъртност, лидер в отрицателния прираст на населението;

2. България настъпателно се циганизира, българите са се свили в миша дупка, а почти 60,000 полицаи по-често стачкуват за пари и почти не се сещат защо получават професорски заплати – двойно и тройно над учителските;

3. България, останала със символична армия – наполовина на полицията и жандармерията – експортира „пушечно месо“ навсякъде по света, където замирише на барут;

4. Българските политици „тичат пред вятъра“ още преди да им подскажат, че трябва да се размажат пред поредния „Голям Брат“ и да загърбят довчерашни дипломатически, респ. икономически позиции, заемани веднага от корпорациите на същия „Биг Брадър“;

5. И т.н, и т.п., че и т.д. …

Та…

Ако можеше наистина да избираш (не като днес и вчера, разбира се) – кого би избрал – „Кобурга“ или днешните ни вчерашни политици („политическата класа“)?

P.S. Не съм монархист, камо ли пък фен на червения републикански министър-председател Симеон Сакскобургготски. Юрист съм и като такъв не мога да си затварям очите пред Истината, за да угодя на една или друга продажна клика от демократичната „политическа класа“.

Николай Гусев

.