Проф. Мъри Гел-Ман (1919–2018). Източник: Уикипедия
.
Той открива (1963) най-малките „странни, чаровни и цветни“ частици на материята. Нарича ги кварки от фразата „Три кварка за мистър Марк“ в романа „Бдението над Финеган“ на Джеймс Джойс. Кварките му носят Нобелова награда за физика – 1969. Тогава едно американско списание написа за него: „Не е лесно на човек с пет мозъка да живее в свят на хора с половин мозък.“ (It can’t be easy being the Man with Five Brains in a world with plenty of Men with Half a Brain.)
В книгата си „Кваркът и ягуарът. Приключения в простото и в сложното“, Мъри Гел-Ман пише и за уплътняването на текст, като споменава за учителката в начално училище, която дала за домашна работа написване на съчинение от 300 думи. Един ученик, който играл през целия ден, на другата сутрин преди училище написал набързо: „Вчера при съседите стана пожар. Аз се подадох от прозореца и започнах да викам: пожар, пожар, пожар…“. Така съчинението станало точно 300 думи.
Последвам примера на ученика и започвам да пиша: Вчера някой викаше: Мозъкът е най-мултиплексната материя на Земята – „като камбаните на катедралата, чуваше се в целия ни град. Аз се подадох от прозореца да видя кой е този някой, който е съченил тази мисъл. И тогава този някой продължи мъдрословието си и то пак се чуваше в целия град: Мозъкът е локализиран в главата (enkеphalos) и в сърцето, сърцето, сърцето… Така съчинението стана точно 300 думи. „Che meraviglia!“ (Колко хубаво!) – чух гласовете на италианските ми приятели.
Конкурент на този разказ може да e друг, написан много откровено (senza sordini) в един конкурс за кратък разказ в САЩ: „За Бога, епископе, каза херцогинята, ухаеща на свежи естрогенни феромони, снемете ръката си от бедрото ми“. И още един: „Не е лесно да бъдеш Народ с мозък-и-душа, в страна с политици с половин мозък и половин душа“.
Затова, „изпозвай го или го губиш“, политико!
Както предишните ми шест книги (1997–2022), така и „ПЛЕКТИКА За хората, обществото, политиците и познавачите. Eнциклопедични есeта, стихове и картини“ плуват в „Поток на асоциациите“, не в „Поток на съзнанието“ на Джеймс Джойс. С ПЛЕКТИКА искам да кажа (i) да не сме арогантни с думите, мислите и разбиранията си за света и (ii) за стремежа-и-куража ни да променим нещата в родната България – да, „Аз съм аз и заобикалящият ме свят“ (Yo soy yo y mi circunstancia) – написа Хосе Ортега-и-Гасет в неговите „Размисли за Дон Кихот“ (1914). Fortis Fortuna Adiuvat (Съдбата помага на смелите) преди векове каза Марк Теренции, „най-начетиният от всички римлани“ – според Цицерон и всички римляни.
Когато запитали Моцарт как пише нотите, той отговорил: „Подреждам едни до други нотите, които се обичат.“ Същото се отнася и за думите. Когато усвоим баланса между добавянето-и-премахването на думите, тогава сме узрели за качествено писане на есета и романи, дори на поезия – най-мъдрото чувстване, изразено с думи, родени от уникална дарба, заложена в гените на таланта.
„Честит да сте, Ваше благословесие!“ и „Помогни ми да те возвися“– така се поздравявали нашите Възрожденци. И роденият в Бургас писател Милен Русков в неговия знаменит роман „Възвишение“.
Участвайте интерактивно в четенето на Плектика
Използвайте [email protected] и давайте предложения за подобряване на качеството на книгата. Защото „Добре свършената работа изисква нова работа, направена по-добре и най-добре.“ – Това кресчендо на доброто е един от най-ценните съвети на родителите ми. От 1960 година, когато станах студент в София, посланието им „ПЪРВО УЧЕНЕТО, СЛЕД ТОВА ВЕСЕЛБАТА“ – отговорът на „Защо съм дошъл тук?“, ръководи живота ми – неговия смисъл, морал и етика. През годините осъзнавам, че това е родителска мъдрост – грижовно амбициозна и дълбоко мотивираща. Напомня ми за Kaizen, японска философия за непрекъснато усъвършенстване, прилагана в професионалния и личен живот. Ganbatte ne! (Направи най-доброто!) – след това с прителите кажете: Kanpai, Наздраве, Ziveli, Salute, Salud, Genatzt, На здоровье, Egészségedre, Cheers, Şerefe, Noroc, Prost et cetera Liquid Greetings. За Довиждане кажете си: Доназдраве!
.
Георги Н. Чалдъков, MD, PhD, DHC
.
