.
Коментар на Петър Волгин,
През 1991 г. големият американски учен и дисидент Ноам Чомски изнася лекция, която стана популярна и в България с името „Медиите под контрол“ (вж. линк). В нея Чомски разказва за манипулативните техники, които използват управляващите елити, за да държат в подчинение гражданите. За да бъдат тези техники успешни, най-важното е да бъдат завладяни медиите, да бъдат накарани работещите в тях да се придържат на сто процента към „правилната линия“. Тази кратка лекция на Ноам Чомски, макар и произнесена преди повече от 30 години, е по-актуална отвсякога. Особено за днешната медийна ситуация в България е актуална, защото у нас не спират опитите да бъдат заглушени всички дисидентски гласове, независимо от това къде присъстват – в телевизиите, радиостанциите, интернет сайтовете, социалните мрежи…
Например, ако напишете нещо във Фейсбук, което влиза в разрез с „единствено правилната гледна точка“, вероятността да Ви наложат забрана за публикуване или направо да Ви изтрият страницата, е особено голяма. А за изграждането на униформено мислене в обществените медии се грижат представителите на умнокрасивите партии в Съвета за електронни медии. Тези представители много искат БНТ и БНР да изглеждат като медиен придатък на любимите им партии. И излизат от кожата си всеки път, когато забележат, че има личности, които не пеят в общия хор.
Забелязал съм следния интересен факт. Всеки път, когато някое предаване защитава българската позиция, когато иска да бъдат защитавани българските национални интереси, медийните комисари на жълтопаветните партии (нали не сте забравили, че автор на този хубав термин е Христо Иванов) заявяват, че това, видите ли, било „руска пропаганда“. Освен че е признак на мисловна немощ, подобно обвинение си е откровена глупост. Защото да защитаваш българските интереси няма как да бъде каквато и да било чуждестранна пропаганда.
Оказва се, че представителите на умнокрасивитета най-силно се дразнят, когато в българските медии се говорят добри неща за… България. Те не искат това. Те искат да бъдат защитавани единствено т.нар. „евроатлантически ценности“, за които никой нормален човек не може да каже какво точно представляват и по какво всъщност се отличават от добре познатите на всички ни ценности.
Във вече споменатата лекция, Ноам Чомски цитира един друг американски мислител, Уолтър Липман, който говори за необходимостта от „фабрикуване на съгласие“, т.е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Елитът иска да постави медиите под контрол, именно за да може по-лесно да накара цялото население да мисли по еднакъв начин и никой да не излиза извън строя. За тях обществото трябва да бъде като казарма, където всички слушат и подреждат мислите си съобразно заповедите на елита.
Ноам Чомски много точно е забелязал, че елитът има една доста странна представа за демокрацията. „Носителите на експертизата“ или членовете на „специалната класа“ смятат, че хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол. Чомски сякаш е имал предвид ситуацията в днешна България, когато е писал това. Тези, които наричат себе си „либерален елит“, правят всичко възможно, за да ни лишат от участие в управлението на собствената ни държава. Например, за тях няма по-страшно нещо за тях от идеята за референдуми. Защо? Ами защото резултатите от един референдум могат да покажат, че ние, нормалните граждани, имаме съвсем различна представа от представата на елита за това как трябва да изглежда страната ни. Ето, сега се събират подписи за референдум в защита на българския лев. Ако той все пак бъде проведен, може да се окаже, че повечето българи нямат никакво намерение да цопват в Еврозоната на 1 януари 2024 г. И това никак няма да се хареса на единия процент финансисти, банкери, политически фигури, грантови анализатори и други представители на елита.
И, за да не стават такива „грешки“, медиите трябва да бъдат държани под контрол. Според представителите на умнокрасивитета, там не бива да има несъгласни личности, а само служители, които безпрекословно изпълняват спусканите от елита указания. Най-големият враг на самообявилите се за „специална класа“ управляващи са тези, които дръзват да мислят самостоятелно. А най-абсурдното е, че тъкмо лицата, които описват себе си като „либерали“ и „защитници на свободата“, отдавна са се превърнали в най-големите цензори.
Ще завърша с припомнянето на есето на един друг световноизвестен дисидент – Вацлав Хавел, „Силата на безсилните“. Там чешкият борец срещу униформеното мислене, а впоследствие и президент, ни призовава да не се страхуваме да разсъждаваме самостоятелно и да не се подчиняваме на официалната идеология. Каквато и да е тя. Това е съвет, който си струва да следваме.
.
Аудиозапис на коментара, излъчен по БНР:
.
Понякога в наше време, особено сега, трябва да се справяме с разногласия в семейството, с близките. Родители, деца, понякога съпруг и съпруга. Какво да се направи, как да бъде убеден любим човек? Необходимо ли е изобщо да се прави това? И ако не, тогава какво да се прави?
Мнението на човек за текущата политическа ситуация се формира до голяма степен от източника на информация.
Много малко хора имат гледна точка, оформена от гръцки философи или класическата литература. И тъй като днес медиите са едновременно пропаганда и бизнес, определено ниво на деградация е много естествено.
Количеството информация, което един обикновен човек получава на ден, вече е близко до количеството информация, което преминава през редактор на вестник.
Редакторите се отказаха специализирани журналисти, които пишат само за спорт, само за енергетика или само за икономика, защото било твърде скъпо. А ниската цена на кликване върху връзка и маркетинговите показатели в крайна сметка диктуват, че заглавието е примамка за кликване.
В резултат на това получаваме ситуация, при която голям процент от новините могат да се считат за пълен боклук, защото започват със заглавия като: „В Държавната дума е внесен законопроект за…“, „Германия ще. ..”, „Полша осъжда…”, „Посочени са мотивите…”.
А след това се оказва, че всеки законопроект може да бъде внесен в Думата, но трябва да мине през още много четения, за да бъде приет. Германия се готви, мисли, обмисля, притеснява се и всичко останало – това изобщо не е новина, защото нищо не се е случило. Полша осъжда – това не са 40 милиона поляци, а просто някой беден колега депутат от Сейма, който каза нещо. Посочени са – тук можете да напишете абсолютно всичко – от лек за рак до причините за войната.
Има много хора, които гръмко заявяват нещо и изобщо не разбират темата.
И от двете страни има много популисти, които не разбират от история и география, но шумно прокарват своята гледна точка. При маймуните, който крещи най-силно, е прав.
Следователно има защо да четем не новини, а сериозни анализи.Да се четат книги, а не постове или туитове.Адекватността на картината на света зависи от образованието и информационната хигиена.С хигиената се ограничаваме от ненужни емоции, които пречат на възприемането на информация с помощта на логиката.А чрез образованието развиваме критичност, за да е по-трудно да бъдем измамени.Може да се изучава и историята:
Как е изглеждала Европа преди Втората световна война и до какво доведе това?
Как изглежда тя сега?
До какво води омразата към определена нация?
Как корпорациите са участвали в концентрационните лагери?
Какво се случва, когато една националност се мисли за по-добра от другите?
За да се разбере повече или по-малко как работи енергийният сектор да се четат сериозни анализи.
Какво е нефт?
Какво определя цената му?
Как се доставя газ?
Има ли смисъл от водородно гориво?
Защо е важен Северният морски път?
Как работи затворен ядрен цикъл и коя държава го направи първа?
Как работи един реактор?
Какво представлява Единната енергийна мрежа и защо е важна?
Коя страна може да построи ядрени реактори бързо и евтино и кои държави просто могат да го направят?
Защо зелената енергия не може да замени изкопаемите горива?
Ако човек има отговори на тези въпроси, тогава е много трудно да го измамиш с новини за руски петрол за 40 долара, свещени вятърни мелници и Грета Тумберг, батериите на Илон Мъск и договорите на Westinghouse за изграждане на атомни електроцентрали в Европа.
Става ясно, че повечето журналисти не са образовани, лъжат и говорят глупости, защото им се плаща за неверни факти.
Ето защо, ако ще коригирате картината на света на член на семейството, струва си да прецените мотивацията си, защото ще имате много работа.
Автор: Анастасия Злец; Източник: dzen.ru
Превод и редакция: opposition.bg
.
Владислав Апостолов: Дизайнерите на дезинформацията
„Дезинформация – любимата и най-модерна парола за търговците на цензура и еднотипна пропаганда“
,БНР
Свободното изразяване продължава да поразява потребителите на „прогрес“, да им бърка дълбоко в „експертизата“ и да провокира поредици от кръгли маси за правоъгълни говорещи глави. И други анатомични части. За тези добре дипломирани, но твърде тревожни „трубадури на диктатурата“, различните мнения се осъждат като дезинформация. Това е любимата и най-модерна парола за търговците на цензура и еднотипна пропаганда.
От Световния икономически форум в Давос до българския парламент в София, тази седмица се пръкнаха поредните опити за налагане на хомот върху пълноценната реч. От „цитаделата на либералния елит“ в Давос, тежко компрометираният водещ на CNN Браян Стелтър стана нещо като лице на специален панел за „опасността от дезинформацията“. А в София една от градските и драматично демократични партии организира кръгла маса за „влиянието на дезинформацията в условията на геополитическите кризи“. Ключова дума – дезинформация. Участници – експерти. Резултат – скеч на „Монти Пайтън“ в стил „Министерството на смешните походки“.
Няма да се откажат тези хорица, партии, медии и организации от цензурата и това е. Фетишът им за налагане на контрол върху информацията вече придобива клиничен и психосексуален характер.
Но има и нещо друго. Този тип фигури – експертите, които развяват дипломи както стриптизьорка току-що смъкнатото си бельо, са сред най-вредните пласьори на истинска дезинформация.
Винаги е добра идея да си припомняме каква гъста каша от лъжи и пропаганда изляха системно организиращите кръгли маси и квадратни панели в гърлата на публиката през последните години.
Шокът от загубата на иконата им Хилари Клинтън на президентските избори през 2016-а ги накара да пуснат фентъзито, че Доналд Тръмп е победил заради заговор на Кремъл. Последваха години на безплодни разследвания, търсене на руски телета под американски волове и – нека си го кажем – безобразни медийни манипулации. И нищо. Никакви доказателства. Но планктонът, пардон либералният електорат, още вярва като наивно дете в юношеско фентъзи. Неслучайно тези хора злоупотребяват с цитатите от „Хари Потър“.
После дойдоха бунтовете след смъртта на Джордж Флойд и дипломираните експерти ги представиха като спокойни и справедливи демонстрации. Още се споделят репортажите, в които журналисти на CNN говорят за „мирни протести“, докато зад тях буквално горят полицейски участъци, а тълпи разграбват луксозни магазини и пребиват случайни минувачи. Същото CNN, чийто водещ тази седмица пищя от панела по дезинформацията в Давос.
Експертите после обявиха, че всеки протест срещу ограничения и задължителни ваксини представлява смъртоносна заплаха и увеличава заразените. Но не и протестите за Джордж Флойд. Пусна се дори някакво официално изследване, според което изпепелилите цели квартали и отнели десетки животи бунтове, всъщност били… намалили разпространението на вируса. Не се шегуваме. Наистина пробваха да тровят публиката по такъв безпардонен начин.
По-късно десетки експерти от службите за сигурност плюс почти всички медии категорично обявиха разкритията за лаптопа на сина на президента Джо Байдън – Хънтър, за „руска дезинформация“. На това основание принудиха социалните мрежи да цензурират данните за потенциална корупция и търговия с влияние на най-високо ниво в американската власт. После се оказа отвъд всяко съмнение, че лаптопът си е съвсем истински и няма каквато и да е била руска намеса. Стана ясно, че тези твърдения са били направени от „световния експертариат“ без никакви доказателства. Имаше дума за подобно нещо… Ааа, да. Дезинформация. Може и по-народно – тлъсти лъжи.
Да не говорим за цялата джендър истерия. Организаторите на кръгли маси за правоъгълни говорещи глави и други анатомични части открито се гаврят с науката като твърдят, от една страна, че няма разлика между половете, а от друга – че има десетки, ако не и стотици полови идентичности. И всяка заслужава свой закон за защита от истината, пардон от речта на омразата.
Мъже с грим и перуки стават „първите жени“ на високи длъжности. Небинарни, джендърфлуидни, пансексуални активисти системно разграждат самата тъкан на действителността в реално време. Но от кръглата маса скачат да зашият устата на всеки, дръзнал да каже, че две и две прави четири.
Почти всеки голям мейнстрийм разказ на експерти, демократични партии и корпоративни медии за света днес представлява коктейл от фантазия, идеология, пропаганда и изопачени данни. Пол, раса, класа, икономика, геополитика, история, минало, настояще, бъдеще… Лъже се на едро, с индустриален размах. Дезинформация по дизайн.
Неиронично политици и знаменитости с частни самолети и имения до морето обясняват как, ако не ограничим кравешките флатуленции, не слезем от колите и не се откажем от месото и пътуванията, светът ще свърши. Дроновете на дезинформацията кръжат от кръгла маса на кръгла маса, от панел на панел, от парламент на парламент, и опрашват либералната симулация, която обитават.
Обвиняват другите за нещото, което правят постоянно. Поставят правила, които първи нарушават. Наказват невинни за собствените си поразии. И после се чудят защо все повече хора не ги разпознават като елитни авторитети и естествени лидери с лиценз върху истината, призвани да спасят нацията от дезинформацията. Защото са квадратни глави на кръгла маса и е крайно време да им се поиска сметката.