![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/1d5bd48d-d055-4aeb-91a5-9480eb378468_cx0_cy7_cw90_w1023_r1_s.jpg)
Маестра Константина Петкова. Снимка: svobodnaevropa.bg
.
МАЕСТРА КОНСТАНТИНА ПЕТКОВА НА 85 ГОДИНИ
.
Няма българин, който да не се е развълнувал при прочита на стихотворение на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща…“. Една българка направи завръщането в бащината си къща по един невероятен начин – като съживи спомените, традициите и даде нов израз на културната слава на „бащината къща“, на родовата история, на преклонението пред „незаменимата“ Добруджа. Тази българка е маестра Константина Петкова – оперна певица, режисьор, родолюбец.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/1-КП-В-ролНаРозалинда-в-Рус.Опера1959Обр-552x800.jpg)
К. Петкова е родена на 19.11.1937 г. в с. Пчеларово, общ. Генерал Тошево, област Добрич. Певческият й талант се проявява още в ученическите й години в гимназията в Добрич. Пътят на професионалната й реализация я води през света и тя следва своята съдба. Преминава през Италия, Австрия, Франция, САЩ и Швейцария. Започва своята кариера в Русенската опера. Явява се на прослушване и е одобрена да замине за Италия. Там тя завършва оперно пеене в Държавна музикална консерватория „Санта Чечилия“ в Рим при Тито Гоби. Специализира при прочутия диригент Херберт фон Караян в Залцбург, Австрия. Солистка на „Виртуозите на Рим”, концертира в Париж, преподава в университета в Блумингтън, САЩ, играе седем сезона в Ню Йорк, в артистичния квартал Сохо. Движи се в кръговете на Игор Маркевич, Франко Ферара, Федерико Фелини, Антониони, Борис Христов, Кристо, Мария Калас, Баския. Участва във филм на Виторио де Систи и Милош Форман, където играе главна роля. Има роли в два музикални филма, като в единия си партнира с Робертино Лорети.
През този дълъг път на професионални изяви К. Петкова не се откъсва от своята родина, а я носи винаги в сърцето си. Точно в САЩ тя се реализира и със своята втора специалност – режисура. И експериментира – чужденци да играят в постановки с български сюжет и да говорят на български. Една смела стъпка, която и носи успех и известност.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/ПлакатЗаПиесатаСамовилиСамодиви-554x800.jpg)
В Ню Йорк се запознава и с бъдещия си съпруг, Бернард Брюнер, известен американски поет и писател, от швейцарски произход. Живеят известно време и в Европа, в Женева. Непредвидимата съдба изправя К. Петкова пред изпитание. Остават няколко години до пенсионирането й, но се оказва, че тя спешно трябва да уреди пенсионирането, въпреки че пенсията ще е по-малка по размер. Причината за завръщането й в България е силното й чувство за синовен дълг към родителите си, който не й позволява дълго да мисли и отлага. Във всяко писмо нейните възрастни и болни родители напомнят, че имат нужда от помощ – и покривът на къщата да се стегне, и за тях някой да се погрижи. Тръгва за родината, а със съпруга си се разбира той да пристигне по-късно, след като уреди текущи въпроси и да се подготви за един по-дълъг престой в България.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/КПетковаСледКонцертОбработена2-2-577x800.jpg)
Но се случва така, че вместо временно, Константина остава завинаги в България. Малко преди да тръгне за България, съпругът й катастрофира във Швейцария и почива. Сломена след неговата загуба, Константина намира утеха в родния си край. Тук са спомените от детството й, тук са близките й. А енергията на родната земя лека полека лекува душата й. Не само… Тази земя й дава сили да се разгърне и реализира проект, който никой до тогава не е осъществил – създава частен артцентър в родното си село Пчеларово. Оказва се, че за неговото създаване има конкретни предпоставки, свързани с родовата история. Казват, че наследствените способности се предават през поколение. В семейството на Константина това се потвърждава. Дядо й Петко е бил не само най-богатият в селото преди кооперирането, но и най-начетеният жител на селото и в областта. Самообразовал се, той е страстен любител на литературата, но и на театъра. В неговия голям дам (постройка за коне) са се изнасяли театрални сцени, режисирани от него. Селяните с нетърпение очаквали тези постановки и масово са ги посещавали, защото са усещали тяхното благотворно влияние, чрез поучителните послания и повишаване общата култура на хората. При една проверка, назначена от цар Борис Трети в училищата в Добруджа, комисията констатира, че учениците от село Пчеларово са спретнати, чисти и знаещи, а в селото се изнасят театрални постановки. Това впечатлило царя и той решава лично да посети това село. Така Пчеларово и лично дядо Петко посрещат високопоставения гост. Паметната плоча, поставена по-късно в двора, е следата, оставена за поколенията за това събитие.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/КП-надписБорис3-20150831_110816-580x326.jpg)
След завръщането си от чужбина Константина се старае максимално да бъде полезна на семейството си, но и на съселяните си. Купеният микробус „Фолксваген“ от Швейцария тя превръща в линейка – маха седялки и закрепя легло, защото кметството не разполага с линейка. Повече от година тя сама изпълнява и ролята на шофьор, превозвайки болни от селото до болниците в гр. Генерал Тошево и гр. Добрич на доброволни начала. Много са заслугите й към Читалището на селото. Дарява 23 свои картини на художници от различни страни и създава картинна галерия. Предлага различни идеи за подобряване дейността на читалището. К. Петкова организира в селото международен фестивал, който е заснет от БНТ. Във фестивала вземат участие швейцарски изпълнители с алпийски рогове, хор от Варна, оркестъра на музикалното училище във Варна и голям смесен хор от Молдова. На този фестивал се организират конни и велосипедни състезания, изложба на книги, модна изложба-ревю, рок-концерт, атракция с кучета. Паметна остава и обиколката й заедно с Елка Йовкова, дъщерята на Йордан Йовков, по добруджанските села, където е отсядал писателя. Събират автентични спомени. Всички познаваме Йовков като белетрист, като майстор на разказа. Малко известно е, че той започва своите литературни изяви като поет. През 2016 г. в артцентъра на К. Петкова за първи път в България, а според внука (Боян Попов) на Йовков, и в света, се провежда прочит и запознаване с поезията на Йордан Йовков, непозната дори и на много литератори. Около 30 стихотворения са представени от артиста Димитър Ялнъзов, на фона на подходяща музика и прекрасния литературен анализ на д-р Кремена Митева, литературен изследовател и главен уредник на Дом-паментик „Йордан Йовков“ в град Добрич.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/293148643_472153408246442_1337118061243293697_n-580x375.jpg)
За да бъде по-пълноценна към учениците си като музикален педагог, К. Петкова решава да създаде учебен център. С майчина грижа смелата добруджанка се заема да превърне бащиния си двор в привлекателно място за работа с бъдещите певци. Построява и акустична „зала“ – бивш склад, който след ремонт се превръща в място за обучение, с пияно, добра акустика, подходящ интериор. Младите хора получават безплатно пребиваване – храна, спане, уроци по певческо изкуство и сценично поведение. Срещу своята щедрост на духа маестра Петкова не иска нищо. Тя е щастлива от успехите на своите възпитаници по сцените у нас и в чужбина. Нищо, че някои не са се „върнали“ да й благодарят. Но дори и те са получили ценния урок, че изкуството иска жертви, иска висока самодисциплина, че не трябва да спира самоусъвършенстването, че артистът трябва да уважава публиката си, хората.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/274859765_686649786039830_2036653973030368064_n-580x435.jpg)
През годините Константина продължава да променя двора по свой проект и той се превръща в един прекрасен декор на летните срещи с артисти от София, които с удоволствие гостуват в артцентъра, очаровани от широката култура на К. Петкова и разказите й за светила в световната култура, с които се е срещала, работила или е посещавала техни изяви. Така се стига до идеята да се възродят културните срещи в Белия дам – дамът вече е варосан отвън и отвътре, украсен с много предмети от миналото и се превръща в атрактивна зала за културни изяви. Публиката (винаги при вход свободен, хонорарите на артистите са били грижа на родолюбивата добруджанка) има възможност да се срещне на живо с изпълнението на много наши артисти, известни на българските и чуждестранни сцени.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/274947164_686648366039972_5769234991140351404_n-580x435.jpg)
Очаровани от атмосферата, която се създава в градината с цветя, шадраванчета, сенчести ъгли и „сцената“ – каменен плочник, заобиколен с живите декори от дървета, храсти и цветя, хората си тръгват обогатени, облагородени от съприкосновението с изкуството. Докоснати от високата класа на изпълненията, от деликатните и компетентни пояснения на домакинята, която е и медиатор между публиката, изпълнителя и твореца на произведенията, които се изпълняват. С живо слово Константина Петкова вмъква между изпълненията разкази от своя живот или пояснения, свързани с жанра и автора на творбата.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/274922012_686515529386589_1560044623692607230_n-580x435.jpg)
Първото представление започва с Вели Чаушев, за да продължи редицата от известни имена от миналото, та до наши дни: Захари Медникаров, Гинка Станчева, Жоржета Чакърова, Емилия Радева, Васил Петров, Теодоси Спасов, братя Владигерови, Стефан Вълдобрев, Елена Божкова и Полина Паунова от фолклорната формация „Мистерия на българските гласове“, Васко Кръпката, Камелия Тодорова, Антони Дончев, Мирослава Кацарова, Мария Касимова, Йоана Буковска и мн. др. Рашко Младенов, директор на Сатиричния театър (1997-2006), гостува на К. Петкова с целия си състав, когато две години подред са изнасяли представления в Добрич – около 50 човека са обядвали в градината на голяма трапеза, изпълнена с вкусни гозби по рецепти на домакинята.
Вълнението за хората от публиката при тези културни срещи започва още с пристигането.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/311715173_553704300091352_5089017565078588866_n-580x326.jpg)
Когато се види дългата редица от паркирали коли с български и чуждестранни табели по улиците около двора, когато отдалече ги посрещне паметната плоча с името на цар Борис Трети и извисена над храстите огромна табела с дълъг списък от имена на личности, посетили този двор, това вълнение се засилва след това от непринудената близост на зрители и изпълнители. За да остане за дълго в спомените. В годините на ковид ограниченията в тази вече известна градината на село Пчеларово се случваха през лятото културни срещи, на които хората се стичаха без страх от близка дистанция.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/305287564_518031900325259_1818768983248128323_n-580x435.jpg)
И така почни тридесет години, през които К. Петкова ни учи на нещо много важно – че сме взаимно свързани, че изкуството служи на хората и ги обогатява. За своята всеотдайност към изкуството Маестра Петкова е удостоявана с много награди, между които „Златен век“– на Министерството на културата, „Златна лира“ – на Съюза на българските музикални и танцови дейци, почетен гражданин на гр. Генерал Тошево, почетни грамоти от община Добрич – „Съвременен будител“ (2014 г.) и „Наградата на община Добрич“ (2021 г., в област Култура). За нейната всеотдайност и висока отговорност при обучение на млади таланти на доброволни начала тя получава наградата Почетен плакет „Златна детелина“ от фондация „Вигория“ (2020 г.). Редица предавания по радиото и телевизията разкриват пред слушатели и зрители делото на „жената-космос“.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/306145016_517282327066883_5949877941600193544_n-541x800.jpg)
Тази година маестра К. Петкова зарадва своите почитатели с излязлата от печат автобиографична книга „Това, което чух, видях и преживях“ (изд. „Фама 1“, София, 2022). С умението на талантлив разказвач тя повежда читателя както в своята лична житейска история, така и в колорита на културния живот в един дълъг период от време, когато светът след Втората световна война е залагал много на културата, като средство за едно по-добро бъдеще на човечеството.
Достигнала почетна възраст (85-години), маестра Петкова има една голяма мечта – бащината й къща да намери своя достоен нов стопанин, който да съхрани културните традиции и да запази вида на градината и постройките в своя автентичен вид, ако е възможно.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/3-К.-ПетковаСледКонцертаНаВасилПетров-580x773.jpg)
Нека пожелаем на маестра Константина Петкова да се изпълни и тази нейна мечта, много здраве, спокойни старини, удовлетворение от изпълнения дълг към родния край и… да продължава да пише.
.
Мария Добрева,
Фондация „Вигория“
–––––––––––––––––––––––––––––––––
Използвани източници:
1. Стефан Вълдобрев / Stefan Valdobrev – https://m.facebook.com/groups/276028223559297/permalink/396856501476468/
2. Светослав Николов, във „Филми за джаза“, публикувано на 09.09.2022 г., „Гостуваме в артистичния дом на маестра Константина Петкова в с. Пчеларово – един век място на духовността“ – https://jazzfm.bg/novini/jarki-tvorcheski-lichnosti-ozarjavat-slushatelite-tjahnoto-izkustvo-e-spasitelen-pojas-i-topla-pregradka-v-artistichnija-dom-na-maestra-konstantina-petkova.html
3. БНТ, Предаване: № 1 – ТУРИЗМЪТ, 27.12.2020, фидеофилм „Празници на духа при Константина Петкова в Пчеларово“ – https://bnt.bg/news/praznici-na-duha-pri-konstantina-petkova-v-pchelarovo-289118news.html
4. Жулиета Николова, статия „Срещи с изкуството в артистичния дом на Маестра Константина Петкова продължават с пет есенни концерта“, 24.09.2022 – https://www.focus-news.net/novini/regioni/Sreshti-s-izkustvoto-v-artistichniya-dom-na-Maestra-Konstantina-Petkova-produlzhavat-s-pet-esenni-koncerta-1404093
5. Мария Добрева, фондация „Вигория“, статия „Маестра Константина Петкова – щедрост на духа, обгърната с достойнство“ – https://pronewsdobrich.bg/2022/10/29/maestra-konstantina-petkova-shtedrost-na-duha-obgarnata-s-dostoynstvo/
.
05.01.23. – КАКЪВ ТВОРЧЕСКИ НАИВИТЕТ!?!
ВСИЧКО ПОСТИГНАТО, ЩЕ БЪДЕ РАЗГРАБЕНО И ОПРОПАСТЕНО!?!
By HemY
Велика и дълбок поклон.