Дискусия в НС за Закона за българите, живеещи извън Р България

.

Комисията по политиките за българите извън страната организира вчера, 17 май 2022 г., публична дискусия в зала „Запад“ на Народното събрание. На форума, проведен с участието на представители на институции, неправителствени организации и други гости, бяха представени основните изводи от последващата оценка на Закона за българите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ), направена от Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ).

Заключенията и оценките от изследването на НЦПИ бяха представени от д-р Теодора Ангелова, ръководител на Центъра. Тя уточни, че проучването не претендира за представителност.

Всеки четвърти българин зад граница, участвал в изследването, е посочил, че е нужен нов Закон за българите, живеещи извън страната. Най-активна възрастова група е била тази от 40 до 49 години. Жените са били по-активни от мъжете. Над 87,4 % от участвалите в проучването са посочили, че имат българско гражданство. 36 % са декларирали, че са запознати със Закона за българите, живеещи извън Р България.

Законът е оказал незначително влияние върху политиките, провеждани към българите извън страната, е станало ясно от проведеното проучване. Липсва координация между институциите и финансов механизъм. Няма и правилник за прилагането на закона, което затруднява междуинституционалното сътрудничество. 

Целият доклад със заключенията и препоръките на Националния център за парламентарни изследвания във връзка със Закона за българите, живеещи извън Р България, може да се види тук – НЦПИ ПОВ ЗБЖИРБ 2022

Доц. д-р Наталия Киселова от СУ „Св. Климент Охридски“ направи презентация за възможните развития във връзка със споменатия закон, приет още през 2000 г. 

Стана ясно, че Законът за българите, живеещи извън Р България, не е заработил не само заради това, че към него никога не е бил приет правилник, но и заради това, че предвиденото в него и развито в приетата по-късно, през 2014 г., Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, институционално представителство на българите в чужбина, никога не е създадено. Няма и ясно дефиниран финансов мехамизъм за политиките на българската държава в тази сфера. 

В дискусията участваха представители на Министерството на електронното управление, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, ДАБЧ (която вече се нарича Изпълнителна агенция за българите в чужбина), Националния статистически институт, Асоциацията на българските училища в чужбина, Дружество „Родолюбец“, други неправителствени организации, депутати, представители на български медии зад граница от САЩ и Австрия, които се включиха онлайн. Участва и редакторът на Еврочикаго Мариана Христова.

Председателката на Комисията по политиките извън страната Антоанета Цонева заяви, че трябва да има ясно дефиниране кои са институциите и организациите, провеждащи политиките за българите извън страната. Че трябва да се конституира нов орган, който да отговаря за българите в чужбина и да координира политиките, насочени към тях.

Постоянният секретар на МВнР Иван Кондов заяви, че когато законът е бил приет, още не сме били членове на Европейския съюз и НАТО, и че има нужда от нов закон.

Боянка Иванова от Асоциацията на българските училища в чужбина каза, че най-силната политика за българите зад граница е на Министерството на образованието и науката и че всички политики за българите в чужбина трябва да бъдат обединени.

Последното изказване в дискусията бе на включилия се онлайн от Чикаго Петър Стаматов. Ето какво каза той:

„Поздравления за организираната дискусия – чакана от години. Защото от 15 години на сайта Еврочикаго пишем за този закон и за проблемите около него. Поздравления и за изказването на председателя на комисията в НС на Антоанета Цонева, според която бъдещ Национален съвет е сърцето на закона.
Но тялото и ръцете за действия са местните съвети или т.нар. Обществени съвети, или Съветите на старейшините, както съм го казвал на срещите ни в Чикаго, където сме обсъждали да създадем такива. Без ръце, т.е. без местни органи и съвети, не е възможно да изпълнява функциите си и Националният съвет. Всяка сграда се строи от долу нагоре – от основите към покрива и обратното я прави нестабилна и несигурна.
И тук искам да отговоря на г-н Кондов от МВнР за изказаното от него мнение за споровете около личностите, които ще се избират. Моите наблюдения са, че с МВнР се работи много трудно, защото те не са реформирали и вече над 30 години са пълни със служители в ДС. Дори вчера сме ги питали за броя им във Външно (по ЗДОИ) и досега не са ни изпратили входящ номер, не са успели да заведат в деловодството писмото ни.
Действително представителността на организациите е много важна, но служителите на Външно не работят за това. Нещо повече, често дипломати работят срещу сплотеността и разединяват – мога да го докажа с примери, но сега няма време. И, за да го спестя, тук завършвам и пожелавам на всички участници и желаещи промяната успех! Като специално се обръщам кум г-н Чолаков – действително всяко нещо, което не работи, може да бъде заменено с друго или с други форми. Това чудесен начин да се замаже всеки възникнал проблем. В този ред на мисли – защо въобще да има нов закон, след като може и да си караме, както и сега!
Пожелавам успех на бъдещия закон и тези, които ще го подготвят!“

Днес, от 16.00 часа българско време, е насрочено заседание на парламентарната комисия, в дневния ред на което е включено „Обсъждане на изводите и заключенията от проведената кръгла маса, организирана от Комисията по политиките за българите извън страната, на тема: „Последваща оценка на въздействието на Закона за българите, живеещи извън Република България“.“

.