Апел в помощ на украинските бежанци

1 thought on “Апел в помощ на украинските бежанци”

1. Вече свикнахме да се разделяме по какви ли не теми. Не просто да спорим, а да се обстрелваме с тежки обиди, заклинания и закани. Това обикновено скрива същината на проблема и на повърхността изплува примитивизъм.
   Правителството, уви, не ни обединява и успокоява. Не трябва да ни е майка, но можеше поне да покаже единност в говоренето по главната тема. Не стана. Не си заслужава дори да се коментира разнопосочността на послания на премиера Петков, военния министър Янев и вицето Нинова.

   Славо Богу, засега адекватно действа Българския червен кръст. И някои медии. Много българи даряват одеяла, дрехи, спално бельо, наистина, но колко са нови е друг въпрос, но все пак не е лошо като за нация, която е на опашката по дарителство в Европа, че и в света… Нека си казваме тези неща, за да не се заблуждаваме относно ценностната система на българина.

   Положението с бежанците от Украйна е следното по страни:

   150 000 украинци вече са в Полша.

   46 000 – в Румъния

   43 000 – в Молдова

   14 000 – в Словакия

   18 000 – в Унгария

   150 – в България. Общо два автобуса.

   Към днешна дата над 340 000 украинци са потърсили спасения в страни от Европа. Очаква се в следващите дни и седмици броят им да достигне 5 милиона – според Комисариата за бежанците на ООН.

   На българската граница няма лекари, няма храна, лекарства и вода. Няма и преводачи. Липсват хора, които да напътстват пристигащите накъде могат да поемат, на какво могат да разчитат. Добрите намерения задължително трябва да са съчетани с добра организация. Другото е юруш, малко емоции, шум и медийни репортажи…

   Няколко семейства дали подслон на свои близки или познати от Украйна и телевизиите излъчват денонощно от жилищата им, сякаш сме сътворило някакво чудо. Боже, каква мизерия на духа!

   В същото време посланикът на Москва в София Митрофанова горещо благодари на стотиците българи, които писали до посолството да поздравят Путин за военните победи и войната в Украйна (Очевидно одобряват невинните жертви: деца, жени, възрастни хора…)

   Ние в крайна сметка членове на НАТО и Европейския съюз ли сме или част от „съдружието“ Русия, Беларус и Казахстан? Наистина ли се възхищаваме на кремълския господар и искаме да започне ядрена война?

   Дори Китай, доскорошен приятел на Кремъл, блокираха някои от най-големите руски банки.

   Президентът Ердоган спря достъпа на руски кораби през Босфора, което се приема като изненада.

   У нас? Костадин Костадинов, наричан от някои Костя Копейкин и социалистите край Корнелия се стягат да посрещат руския боен флот във Варна. Само гледайте какво ще направят на 3 март… Може да е денят Х, в който Костя обещава „русофобската паплач да отговаря пред съда“, „прости отрепки, които трябва да бъдат избивани като вреден дивеч“ и прочие хуманни действия.

   Българите са разделени. Далече не всички българи са съпричастни към трагедията в Украйна, а немалко от тях дори се възхищават на агресията, защото видите ли, украинците били предали Путин, а Украйна винаги е била част от Русия и трябва да бъде върната там. Те одобряват информационното затъмнение в Русия, арестите на над 6000 протестиращи срещу войната руснаци. Докарали сме се дотам да има повече одобряващи войната в България, отколкото в Русия… Как се нарича това?

   Такива неща с нашия народ. И друга негова особеност: никак не обича да му се казва истината. Определението „велик“ му стига.

   Бъдете мъдри и силни. Колкото можете. И да не е фалшиво.

   Огнян Стефанов