.

Генадий Велчев подготвя за печат новата си книга – “АЗ НЕ ОТИВАМ НА ВОЙНА”. Стихосбирката вече е качена онлайн в сайта на автора – www.gvelchev.net. В нея са събрани творби, писани в периода 10 август 2020 г. – 7 февруари 2021 г. Предлагаме на вниманието на читателите някои от тях.

БАЛЪТ НА КОТКИТЕ

Аз вървя с моя народ.
С моите износени обувки.
С моя стар балтон.
С моята коса до раменете.
С моите очи, които виждат.
Лично аз, от друго нямам
нужда.
Който иска, да се снима
с лъскави очи на котка
с народа ни за спомен.

Февруари 1998 г.

ВАСИЛЬОВДЕН

Васильовден.
На първи януари.
И бай Васил
ще гледа от
небето. Тук,
на земята,
ще стои
обесен.

31.12.2002 г.

ХУБАВИТЕ НИ ДЕЦА

Децата
сядат
на асфалта –
рисуват
собствения
си портрет.
Децата ни
са още
малки.
Не идва
нощем
да ги
плаши
със
ядрените
си дрънкалки
този във времето
зазидан сто
и двадесетгодишен
век.

АЗ НЕ ОТИВАМ НА ВОЙНА

Безумства
Всякакви на този
свят. От радост.
И от гняв.
От сватби, снимки
на един площад.
На друг, вместо
хоро, играят
на война.
И ще заровят
половината
от нашите
деца. Не искам
аз това.
Приятелю –
не ми се
другарува със
смъртта.
Моят площад е до сърцето ми –
на листа. Не са накичени
със нищо –
излизащите там
слова.
Сърцето на поета
е сърце, което
е видяло
всичко.
Не шумете.
Помълчете, Господа.

30.08.2020 г.

НЕВЕСТА

Не пребледнявай,
Родино,
аз от картините
на Майстора
те помня,
сред ябълките
нацъфтели,
и розова, и бяла,
и червена,
от светлината
позлатена.
Каква си
булка, моя Родино,
и гиздава,
и натъкмена.
Хоро ще
поиграем,
ще потропаме
и тъпани
ще бият,
Земьо –
когото си
избрала –
ще го
вземеш,
деца ще имаш –
млада си
и хубава.
Запей,
попей ни,
мила Родино,
излез навън
да те послушат
буките в
Балкана,
до на север
Дунава,
морето
да се развълнува.
Такава си
от хилядолетия.
Не можеш,
Родино,
да бъдеш
друга.

05.01.2021 г.

.

——————————————————————————-

* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук

.