Меритократствайте, господа министри

Фактът е най-сладкият блян на труда.

Робърт Фрост, “Сенокос”

Като Atmosphere Beach във Варна, в Солун ресторантът е толкова близо до морето, че гларусите прелитат край масите и предизвикват бриз в Бургас – ефект на пеперудата. Полетите им зачестяват, когато един от гръцките колеги разказва за емигрирането си в САЩ: от Тесалоники тръгнал сам, когато бил 15-годишен. Имиграционните служби му предложили да си избира име между Питър и Пол (половин „възродителен процес“), той избрал Питър – и така Панайотис останал само в кръщелното му, издадено в църквата „Свети Димитър” в Солун. Преминал успешно през училище, колеж, университет, той довел в САЩ родителите, брат си и сестра си. След години станал университетски професор във Вашингтон.

„САЩ са меритократска страна“ – бяха заключителните думи на Панайотис-Питър.

След това поясни, че от Платон през Конфуций, Наполеон Бонапарт и Томас Джеферсън, напредват онези държави, чиито правителства и институции се ръководят от хора с постижения, придобити с талант и труд (лат., merito – заслуга; гръцки, kratos – власт). Меритокрацията е “аристокрация на заслуги” (от „Държавата” на Платон). Всички, дори прелитащите край масата гларуси, разбрахме удовлетворението, което нашия колега получава в САЩ от оценяването на труда му. И с типичен американски акцент изрече: „The pleasure of being and becoming in the USA“ – удоволствието да живееш в страна, която ти предоставя възможности да извървиш пътя от “съществуване” до “ставане” – да сложиш мозъка в ръцете си, да реализираш идеите си – „най-сладкия блян на труда“.

Затова сега талантливите българи емигрират в меритократските страни, където, както гръцкият колега във Вашингтон, са удовлетворени от признанието на постиженията на труда си.

А в България продължава осъществяването на националната стратегията „Звания без знания“, от която хронично боледуват науката и образованието.

Власт на заслужилите – и преди, и сега – не е избирана в нашата страна. Тук има медиокрация (френски, mediocre – посредствен) – власт на необразованите, на Дънинг-Крюгеровците.* От такава власт настъпват бедствени последици – тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават Знания, Поезия, Театър, Музика.

Това е най-тревожният проблем на прехода „диктатура – демокрация”.

Все пак, имаме престижни постижение на учили в България и след това емигрирали в САЩ и други страни, където се ценят Знанията – най-големият човешки потенциал, на който се базират всички дейности и постижения.

Важнослов

Големият артист Йоско Сърчаджиев каза: „Свобода не съществува. Животът винаги е затвор. Възможно е да избереш само размера на клетката”.

Напомня ми на италианската поговорка: „Славеят пее не защото е щастлив, а защото е затворен.” (L’usignolo non canta perché è felice, ma perché è sigillato.)

Ако “Свобода не съществува” бе казана от холивудците Джони Деп или Брад Пит, досега щеше хиляди пъти да е обиколила медиите на земното кълбо. А думите на Йоско Сърчаджиев срещнах само в два български вестника.

Съдба на големите в малка, по-точно медиократска страна. Да успееш да направиш нещо в България, изразходваш много повече психична енергия, отколкото колегите ти в уредените страни.

Там получаваш признание, тук – инсулт, инфаркт или депресия.

Меритократствайте, господа министри! Зародишът на прогреса е в голямо и „по спешност“ инвестиране в STEM (Science, Technology, Engineering and Mathematics). Казано по-кратко: инвестиране в НОК (Наука, Образование и Култура), за да не изпадне България НОКаут.

Д-р Георги Чалдъков

––––––––––––––––––––––––––––––
* През 1999 г. Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер публикуват статията „Необразовани и незнаещи за това…“ (Kruger J, Dunning D. Unskilled and unaware of it: How difficulties in recognizing one’s own incompetence lead to inflated self-assessments. Journal of Personality and Social Psychology 1999; 77:1121-1134)