Home » Авторски страници, литература

За душата, корена и събирача на зърна

2019.03.31 Няма коментари

На 21-ви март в Литературния музей в София се състоя премиерата на антологията „Българското слово на литературния глобус“, представяща с биографични данни, стихове и художествени текстове български автори, живеещи в чужбина. Изданието е подкрепено финансово от Министерство на културата и реализирано от издателство “Satori” на Бойко Беленски, със съдействието на Литературния музей и директора Атанас Капралов. Съставител на антологията е литературният критик Георги Н. Николов.

Премиерата определям като нетрадиционна и нестандартна – изтъкнати поети и писатели, живеещи в България, споделиха впечатления от книгата и четоха по едно свое стихотворение и по едно на автор от чужбина. Прехвърлянето от България до далечни, разнопосочни точки по света и обратно, на фона на българското слово, създаде неповторим чар на вечерта. Тогава ми дойде идеята за невидимите нишки, които свързват корена с душата и събирача на зърна, от които покълва по едно литературно цвете, но не можах да я споделя с присъстващите, поради липсата на време. Правя го сега в писмен вид.

Събирането на автори от българската диаспора по света не „под един покрив“, както ми нашепва поривът ми към клишета, а „между две корици“ е отколешна идея на Георги – споделял я многократно с мен. Всеки път ми правеше силно впечатление пристрастеността и отдадеността на темата за българските писатели и поети от чужбина, за смисъла да се издирят, творбите им да се анализират и текстовете да се рецензират, за да заемат своето достойно място в българския литературен фонд. Мисля си и допълвам неговите думи – творчеството на българските писатели и поети от чужбина, паралелът на съдбата им тук и там, отразена в техните творби, е неразорана нива за любители и професионалисти – автори и най-вече за критици, които следят глобално литературните процеси у нас и по света. Всички ние – пишещи и съответните звена на различните културни институции – сме отговорни пред авторите ни от чужбина, особено сега, когато сме свидетели за отродяването на много българи не само в чужбина, но, за съжаление, и в страната, колкото и редки да са те, а в творбите от антологията лъха непомрачен български дух, национална гордост и стаени като полъх носталгия и болка.

Всички те – авторите от чужбина – са опазили и съхранили за своите наследници българската душевност и българския дух, което не само е достойно, но и величаво, но ненатрапливо и скромно, далеч от блясъка на подвига, пропито с искреност, откровение и красота. Това са онези невидими, силни нишки, които държат здраво корена с душата, където и да е по света, нишките, които ние трябва да укрепим, а Георги Н. Николов издири с усърдието и страстта на самотен мореплавател – откривател на острови и континенти, и предаде с антологията не само на българската литературна общност, но изобщо на страната. Така с радостта от отпечатването, нишките станаха по-здрави – споделиха я лично с мен някои от авторите, включени в книгата. Затова нарекох Георги „Събирача на зърна“, от които растат цветя. В първия момент повикът ми към клишета ме тласна към сравнението със златотърсач, който промива пясък, за да открие в тинята две-три зрънца от злато, но го отхвърлих, защото, колкото и да е ценно, златото е мъртво, а зърното е живо – от него покълва цвете, понякога и троскот, но това е друга тема…

По повод троскота – предната вечер, посветена на украинския поет и преводач Виктор Мелник, Христо Славов подчерта голямата разлика между книга и литература: книги – много, литература – малко. Безспорно не всички текстове в антологията са на високо литературно ниво, някои са семпли, в сравнение с други, но и те имат място в сборника – подчерта поетесата Свежа Дачева, която от години живее в Швеция, защото – обоснова се тя, докато разговаряхме по телефона от двете страни на континента (тя в Швеция, аз в България), и най-слабата творба разглежда живота и съдбата на хората в страната и чужбина от различен ъгъл, далечен и непознат за живеещия в България наш съвременник, капсулиран в балканското си битие на изолация, обсебен от балканските си страсти да оцелее, дори с цената на чужди сълзи. Тя ми подсказа този друг, страничен, нестандартен прочит на текстовете в книгата и се съгласих с нея, защото стойността на една книга не се измерва само с майсторството и виртуозността на автора, а най-вече с посланията и внушенията, другото са дарба, умение и метод.

В този смисъл „Събирачът на зърна“ Георги Н. Николов събра седемдесет и едно зърна, разпръснати в двайсет и три страни от пет континента, за тяхна гордост и наша радост, че нишките на тези души с корена са здрави и от тях покълват български цветя.

 

Златимир Коларов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.