Модерността да си жертва

Пиша тези няколко реда, защото не остана друг начин да изразя възмущението си. Скоро и това може би ще ми забранят, както сега не ми позволяват да шляпна някой нахалник и с това да затворя голямата му уста. Особено ако този нахалник е цветнокож, гей или някакво друго малцинство.

Малцинство ли казах? С бързите темпове, с които се развива модерността да си жертва, то скоро всички малцинства ще станат мнозинство. Тогава какво ще правим, кой ще е виновникът?

Защо сега стана толкова модерно да си изнасилeн (или поне насилен)? Напишете #metoo и ще се убедите. Ще се наслушате на хора, които разказват истории отпреди 20-30 години. И разбирам тези истории да са на жени от Близкия или Далечния Изток, но не мога да схвана, как при модерното американско законодателство, човек може да ги крие четвърт век и да не потърси помощ? И едва при определени обстоятелства да се изпише жертва!

При цветнокожите се получава същото – в някои телевизионни канали почти не се появяват бели водещи и говорители, но ако послушаш останалите, ще ти кажат, че това е правилно и е заради вековете, през които са били подтиснати. Но нали не аз съм ги потискал! Защо пък днес да нямам право на екрана да се зазяпвам по някоя руса водеща?
Тук пък ще бъда обвинен от разните ЛГБТ организации в сексизъм и мачизъм, и в други смъртни грехове.

Така, както ЛГТБ общността се вдигна наскоро в защита на актьора от хитовата поредица „Empire” Джуси Смолет (Jussie Smollett), който бе нападнат преди по-малко от месец в Чикаго. Ето какво писаха вестниците по този повод:

«По време на инцидента, който по думите на Смолет се случил на 29 януари, двама маскирани мъже го нападнали, докато вървял по Streetsville в даунтаун Чикаго. Според актьора те крещели расистки и хомофобски обиди, докато го нападали с юмруци и изсипали химически разтвор върху него, за който първоначално се подозираше, че е белина. Те му омотали въже около врата. Актьорът разказа в интервюта, че „атаката” според него била извършена от очевидни привърженици на Доналд Тръмп и реториката му на омраза, защото нападателите крещели: „Това е страната на Make America Great Again” (МАGA) – слогана от предизборната кампания на Тръмп.

Полицията е била повикана около 2:30 ч. сутринта. Когато пристигнали, Смолет имал още бяло въже около врата си.

Дотук ясно – хомофоби, привърженици на Тръмп скачат на цветнокож хомосексуалист. Десетки хиляди в страната веднага се обявиха в защита на актьора и призоваха за справедливост.

Демократическите сенатори и кандидатите за президент Камала Харис и Кори Букър описаха нападението като опит за съвременен линч. Букер призова Конгреса да приеме специален законопроект за противодействие на линчовете.

Според прокуратурата, обаче, актьорът сам взел „нападателите си” от дома им с автомобила си. Актьорът наел двама братя от Чикаго и ги инструктирал как да извършат „нападението”. Той им платил 3,500 долара за това.»

Ще продължа с думите на чудесната руска журналистка Юлия Латинина:

«Искам да обърна внимание на все по-големия брой нещастни жертви в света. В Чикаго Джуси Смолет са обидили. В Москва Путин са обидили. Наоколо – все едни обидени, където и да плюнеш. Къде са победителите? Защо всички станаха агресори, които обичат да се смятат за жертва?»

Синдромът на жертвата* шества и даже шефства не само в България, но и по света.

Моят въпрос е – докога?

П. Стаматов

–––––––––––––––––––––––––––––-

* Под заразени от синдром на жертвата, авторът разбира в случая тези хора, които избират много удобната позиция да се изкарат чужда жертва, като прехвърлят причините за своите неуспехи на другите, на болшинството.